/Поглед.инфо/ Животът и борбите на Темелко Нешков, описани в неговата новоиздадена книга "РАЗДЯЛА НЯМА. Македония срещу македонизма", една година след кончината на автора, има едно-единствено гориво – защита на българската му национална принадлежност.
А точно тази човешка добродетел поради целенасочено осъществяваната политика и в Р Македония, и в България днес е доведена до степен на маргиналност и отчужденост в масовото обществено съзнание и в двете държави.
Книгата на Темелко Нешков връща лентата седемдесет години назад, за да оживее началото, за да подложи на масирана психоатака амнезията, за жестоката истина, която носи името "Геноцид на българите в Македония."
Звучи страшно и неправдоподобно, за нас, днешните българи, но за Темелко Нешков не е така. Той не е политик, нито професионален анализатор, нито политолог-теорeтик. Той тръгва от собствения си опит, от собствените си заблуди, премеждия и неописуеми страдания, за да избистри циничния образ на сърбокомунистическия нацизъм. Точно тази мутация на нацизма в период, когато цялата пропаганда в Бивша Югославия гъмжи от антифашистка фразеология е голямата тема, която Темелко Нешков ни предоставя днес като проверка на истинската ни национална съвест и гражданска позиция.
Кой е Темелко Нешков?
Роден е на 14 март 1928 г. в с. Бело поле, Прилепско, в семейство, носещо възрожденските завети и традиции, в които най- важната ценност е българското име и чест.
Но всеки върви по собствен път.
Поривът на юношеската романтичност, отвежда Темелко Нешков при партизаните, където се разпорежда пратеникът на Тито за Македония Светозар Вукманович –Темпо. Още в първия ден непокварената му душа долавя, че тук само фразеологията е антихитлеристка, а всичко, което се прави има една-единствена цел – да бъдат очистени партизанските редици от всеки, който носи българско самосъзнание и не възприема по-нататъшното обвързване на Македония с Югославия. Върхът на ужаса е на Скопското кале през януари 1945 г., когато всеки, който отказва да отиде на Сремския фронт е разстрелван лично от Темпо и неговите приближени.
Узрял за истината, че на Македония се подготвя бъдеще, в което българското име трябва да изчезне, още с уволнението си Темелко Нешков се свързва с единомишленици и създават организация за въоръжена борба. Начело на нея застава Ангел Мишев, бивш български офицер, преминал също през заблудата, че титовите партизани са носители на истината и свободата, но вече прозрял целенасочената стратегия за обезбългаряването на Македония.
Основната конфликтна точка в книгата е масовото българско съзнание в Македония, от една страна, и стратегията на Югославската комунистическа партия то да бъде заличено и заменено с македонистичния фалшификат. Докато титовите партизани носеха радост в освободените сръбски територии, в Македония те насаждаха ксенофобска омраза към всичко българско и физически, и морално ликвидираха интелигенцията с възрожденски дух.
Не е изненада, че получила легитимност чрез международната конюнктура, титовата власт в Македония не прощава и на тези честни борци. Предателството изпраща всички от организацията в арестите и карцерите, където сърбизирани българи издевателстват садистично върху беззащитните вече жертви. Достойното поведение на всички от конспирацията вбесява главния обвинител Лазар Мойсов и съдията Панта Марина. Но върхът на тяхната неприязън към жертвите идва от служебния защитник на обвиняемите адвоката Благоя Попанков. В разрез с поставената му задача неговата пледоария разкрива именно масовостта на българското самосъзнание в следвоенна Македония.:"Какви терористи, какъв терористичен акт – възкликва Попанков – са направили, за да бъдат съдени като такива и още по-малко пък, да се иска смъртно наказание! Срамно ли е да се чувстваш българин, трябва ли да се отричаш от това? Тогава ,позволете ми искрено да кажа, че в този случай в съдилищата би трябвало да се изправи населението на цяла Македония..."
Това е истината. Горчивата истина за пропагандистите в Скопие, и за съвременната интелигенция там, която е инжектирана с отровния серум на отродяването.
Но идва тази книга. Тя ще разклати до основи цялата постройка на македонистичната сграда, защото носи заряда на бунта на един потърпевш от безкомпромисната бруталност – когато се налагаше македонизма. Чрез полицейските, затворническите и лагерните митарства на Темелко Нешков се развенчава автентичността на македонисткия идентитет, за който днешната политическа класа в Скопие тръби неистово, защитавайки го, защото знае върху каква хлъзгава почва е изграден той. Оттук произтича и дълбокият смисъл на заглавието "Забрава няма", защото Темелко Нешков цял живот ще живее с образците на поведение на Ангел Мишев, Живко Илиев, Сарафко Гелев и стотиците загинали, които не трепват пред смъртта, защитавайки единствено българското си име и човешко достойнство.
И смисълът на подзаглавието –" Македония срещу македонизма". Словата на адвоката Попанков са потвърждение на това – на подсъдимата скамейка като българи трябва да се изправи населението на цяла Македония.
В своята цялост книгата на Темелко Нешков разкрива два основополагащи момента.
ПЪРВО. Тя развенчава мита за демократичността на Югославия и величието на Тито като творец на идеята за братството и единството на югославските народи. Точно обратното. Чрез личния си изстрадан опит авторът разкрива мимикрията на титовото обкръжение като борец за социална справедливост и равноправие между народите. А македонските комунисти са послушното оръдие, което на място осъществява геноцида на българите.
Съпоставката между Александър Солженицин и Темелко Нешков идва от само себе си. Но има една съществена разлика. Докато Солженицин разобличава безчовечието при саморазправата на сталинизма с вътрешните му идеологически опоненти, Темелко Нешков разобличава стратегията на Тито и ЮКП чрез идеологията и зад нейното прикритие да изкоренят българското национално самосъзнание в Македония. Това е неназованият досега нов мутант на нацизъм на ХХ в. с белградска марка, роден под фанфарната тържественост от победата над нацизма.
Парадоксът е пълен.
ВТОРО. Основният мотив, съпровождащ всичките драматични обрати на нелекия живот на Темелко Нешков е недоумението му от платоничната, беззъба, примиренческа и в основата си национално-нихилистична политика на България. Надеждата, вярата, че България ще помогне Македония да се откъсне от Югославия е самостоятелен структурно-емоционален мотив, който заслужава отделно внимание. Ще отбележа само, че надеждата постепенно заглъхва, реалност, която се възприема като необяснимо предателство от страна на София.
На упрека на дошлия от САЩ в Скопие Лазар Христов, защо Македония е оставена отново на сърбите, току-що излезлият от затвора Методи Андонов – Ченто, първият председател на следвоенна Македония, отговаря:"Ако така, както смяташ, сме оставили Македония, сега все още нямаше да са пълни затворите с хора, които не спират да се борят. Но нашата борба, като че ли е безсилна, нашите жертви не развълнуваха нито комунистическата партия на Съветския съюз, нито на България..."
В Брюксел българите-емигранти от Македония и Западните покрайнини са оставени на произвола на съдбата. В същото време Югославия урежда специални клубове за емигрантите от Македония, а офицери под прикритие на УДБ-а с всевъзможни средства ги обработват в македонистичен дух. Още по-голяма е изненадата му, че малка и бедна Албания, също чрез офицери на тайните си служби, се грижи за гастарбайтерите като следи за тяхното приобщаване към родината.
Ще минат години, докато Темелко Нешков срещне български държавни служители, в чието лице ще долови състрадание, разбиране и готовност за помощ.
След промените през 1989 г. надеждата, че политиката към Македония ще бъде адекватна на българските интереси отново е помрачена.
Като огледало на цялостната политика на България към темата "Македония" са разговорите му във Варна с обущаря арменец Артур Артюнов. Докато Темелко знае всичко за арменския геноцид в Турция през 1915 г. Артур за първи път чува за геноцида на българите в Македония.
Ето я голямата празнота в политиката на българската държава. Празнота, която хвърля в недоумение препатилия българин. Как така България няма да алармира света за опасностите, които грозят нацията?Как така няма да се бори за единството на народа си вътре и вън от нейните граници?
Това е генералният въпрос, който ни поставя Темелко Нешков чрез книгата си.
Годините на преход от стресиращата атмосфера в Македония към емигрирането му в Белгия и трайното установяване в България придават на книгата облик на философско-публицистичен дневник.И въпреки мащабния му поглед към обществено-политическите събития като втори плана категорично присъства мистичната прелест на домашно-съкровената атмосфера, в която всеотдайността на всеки към другия е закон.
Като подтекст на цялото изложение на Темелко Нешков съвсем логично пред нас възниква следният казус:"Какво би станало, ако след 10 ноември 1989 г. разобличаването на тоталитаризма беше преминало под знака на денационализацията на българите в Македония !Чрез многобройните чуждестранни кореспонденти тогава нямаше ли да бъде легитимирана българската същност на Македония пред света? И това нямаше ли да бъде истински катарзис за свалените управници и урок за идващите?
Уви, това не стана.
Книгата "Раздяла няма. Македония срещу македонизма" на Темелко Нешков връща автентичността на проблема, възкресява чистотата, искреността и доверието между хората от Македония и България и поставя на изпитание доктринерско-тесногръдото отношение към историческата истина. Историческата истина не е някаква едноизмерна, наситена с опростенческа философия категория. Тя е уязвима материя, подложена на непосредствената ерозираща агресия на множество етно-идеолого-геополитически фактори. Точно тези фактори си дават среща в Македония след Втората световна война. Те са основното оръжие на управляващата върхушка в Скопие и днес, което налага България да се прости с досегашната си платонично-наивна позиция и да защити историческата истина с адекватни държавнически и политически средства.
Мемоарите на Темелко Нешков ни зареждат с много енергия. Те ни внушават, че безизходица няма. И в най-трудните моменти има лъч на надежда, ако си убеден в правотата на каузата, която защитаваш. А за Темелко Нешков България, българското име, българското духовно наследство бяха каузата, която той защити с борба, трагични премеждия, всеотдайна обич и трезво предупреждения към тези, които управляват държавата ни днес, които ще я управляват утре.
…………
Иван Николов, издател, главен редактор на сп. "Македония"