/Поглед.инфо/ Институтът в БАН, носещ името на знаменития физик, навърши 50
Навършиха се 50 години от създаването на Института по физика на твърдото тяло на Българската академия на науките. За патрона на института акад. Георги Наджаков е писано много. Защото той продължава да живее в сърцата на поколения физици - негови съратници и ученици.
Георги Наджаков е уникална личност – умен, благороден, добър, изключително скромен, Човек с главна буква. На ръст не висок, Наджаков всяваше респект и уважение. Притежаваше рядко срещаното човешко качество – достолепие. В момента, в който се появяваше в залата на научен съвет, събрание, заседание и пр., всички (като по команда) прекъсвахме разговорите, притихвахме и ставахме на крака. Наджаков се радваше на огромната, заслужена обич не само на своите колегите, но и на цялата общественост. Той е един от гениите, които промениха света. Защото резултатите от неговите научни изследвания вече обслужват цялата планета. Днес всекидневието на повечето жители на Земята е немислимо без размножителна техника - ксерокса и принтера. А те са само част от практическото приложение на гениалното откритие на Георги Наджаков - „Фотоелектретното състояние на веществото“. Това откритие намира широко приложение и в безвакуумната телевизионна техника, при запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и пр.
Георги Наджаков е роден на 26 Декември 1896 г. (стар стил) в град Дупница в семейството на медицинския фелдшер Стефан Наджаков. Средното си образованиеполучава в Трета мъжка гимназия в София, където семейството му се премества да живее. През същата 1915 г. той постъпва във Физико-математическия факултет на Софийския университет.
Негов пръв преподавател по физика е Порфирий Бахметиев
(1860-1913 г.). Скоро след Освобождението - през 1890 г., видният руски физик и биолог идва в България по покана на министъра на народното просвещение. Тук Бахметиев преподава на студентите по физика в Софийския университет на много високо ниво. За младия Наджаков Бахметиев е не само любим учител, но и пример за подражание. Наджаков го носеше в сърцето си и винаги говореше за него с възхищение и респект: „Надарен със силен, чудновато синтетичен ум, богат с идеи, често пъти много смели, но не химери, Порфирий Бахметиев увличаше слушателите си. Изложението му беше тихо, спокойно, приятно и понякога подслаждано с шега, която свързваше с лекцията. Майстор на научното слово, той караше студентите да се захласват в него. Аудиторията, най-голямата тогава, винаги беше натъпкана със студенти, дори и от други факултети”. Началото на Първата световна война и последвалата мобилизация в страната пречат на нормалния ход на обучението в Университета. "Станахме висшисти съвсем осакатени и трябваше да попълваме знанията си самостоятелно", разказваше Георги Наджаков. През 1921 г. той е назначен за асистент по експериментална физика в Софийския университет и води лабораторни упражнения на студенти.
През септември 1925 г. заедно с още 7 млади българи от интелектуалния елит на България Наджаков е изпратен на
Пол Ланжвен го приема в своята лаборатория и още при първия разговор, му предлага да опише на лист хартия своите интереси и с какво желае да се занимава при него. При следващата среща Ланжвен е одобрил предложениeто на Наджаков да работи върху „фотоелектрични явления, вътрешен и външен фотоефект“. Същия ден ръководителят на лабораторията разпорежда на своите сътрудници: "Тук е дошъл един българин, който ще работи в моята лаборатория. Аз му давам едно ъгълче от нея. Вие ще видите от какво има нужда: материали, апаратура и пр. Искам да го устроите, за да може да зaпoчнe вeднaгa рaбoтa", разказваше Наджаков и записа това след години в своите спомени. Неуморният българин решава да използва времето за специализацията си в Париж максимално ефективно и работи денонощно.
Едновременно Георги Наджаков посещава редовен курс на знаменитата изследователка Мария Кюрив Института „Радиум“ на Сорбоната през зимния семестър на 1925-1926 г. През летния семестър Наджаков работи в лабораторията на Мария Кюри, където се занимава с електрични методи за радиоактивни изследвания. Факт, потвърден с личния подпис на Мария Кюри в документ, издаден от Института й в Сорбоната. Тук Наджаков се запознава, сприятелява се и работи с Фредерик Жолио Кюри (зет на Мария и Пиер Кюри), който играе важна роля в неговия живот през следващите години. В Париж младият български учен получава необходимите условия - научна среда и съвременна аппаратура, за да реализира своите идеи. От тук започва пътят на Георги Наджаков в голямата наука, пътят към неговото велико откритие.В рамките на една година в резултат на изключителна работоспособност и упорит денонощен труд той отчита две изследователски теми с общо заглавие „Фотоелектрична проводимост в твърди диелектрици и външен фотоефект“. Връзката на Наджаков с Пол Ланжвен и Фредерик Жолио-Кюри се запазва за цял живот. За тях той говореше с огромно уважение и благодарност: „Ако не беше това прозорче, през което погледнах към голямата наука, едва ли бих станал човек на науката“ казваше често Наджаков.
След завръщането си в България Георги Наджаков е избран за доцент в Софийския университет и заедно с преподавателската дейност продължава научните си изследвания. Той открива ново явление при едновременно въздействие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници, нарича го ''фотоелектретно състояние на веществата''. Така знаменитият български изследовател прави своя огромен принос в световната наука. Откриването на фотоелектретното състояние на веществото е едно от най-големите научни постижения на 20-ти век. През 1937 г. резултатите, получени от Георги Наджаков в Софийския университет, са докладвани от Пол Ланжвен на поредното заседание на Френската академия на науките и са публикувани в нейните доклади. Датата на съобщението в докладите на Парижката академия на науките може да се смята за рождената дата на „Откритието на фотоелектретното състояние в някои диелектрици“. Така Георги Наджаков
вписва името си със златни букви в световната наука
Първото българско откритие е вписано под номер 1 в Държавния регистър на откритията на Република България (на 12 март 1981 г. с приоритет от 22 юни 1937 г.). Забавеното узаконяване у нас Наджаков обясняваше така: „Очаквах да видя какво приложение ще намери това откритие. Фотоелектретното състояние на веществата открих тук, в София, през 1937 г. където разполагах с примитивна апаратура. Но имах собствена идея! А това е най-важното. Защото можеш да имаш най-скъпите уреди, най-модерната апаратура – нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш“. В световен мащаб откритието на Георги Наджаков получава признание още през 1940 г., когато той е избран за член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките. Действителен член (академик) на Българската академия на науките Наджаков става през 1945 г. А от 1958 г. той е редовен чуждестранен член на Академията на науките на Съветския съюз. От 1965 г. е и член на Американската асоциация за напредък на науката.
Повече от 10 години Георги Наджаков е зам.-председател на Българска академия на науките. Негова е идеята за издаване на първото академично списание у нас – „Доклади на БАН“, на което е главен редактор в годините (1948 -1959 г.). Наджаков е и ректор на Софийски университет - през два последователни мандата (1947 – 1951 г.).
Големият учен бе и блестящ преподавател. Неговите лекции по обща физика за физици от педагогически и научен профил посещаваха и студенти по математика, химия, биология – от различни курсове и специалности на Алма матер. Най-голямата 272-ра аудитория на Университета винаги беше препълнена със студенти по време на лекциите на Георги Наджаков. Като преподавател той достигна висините на своя любим учител Бахметиев… Наджаков имаше свой собствен стил на обучение - увлекателен и интригуващ. Даваше много на своите студенти и беше взискателен към тях. Изграждаше аналитично мислещи професионалисти. Проповядваше тезата: "Учен е този, който ражда идеи". На своите ученици, които раждаха идеи, Наджаков винаги подаваше ръка, помагаше им в тяхното развитие и се гордееше с техните успехи. Като ръководител на катедрата по експериментална физика на Софийския университет той привлича към научната работа млади физици: Павел Марков, Христо Я. Христов, както и студенти от по-горните курсове - Милко Борисов, Параскева Симова. Именно те след време продължиха делото на Наджаков. Когато той основава Физическия институт с Атомна научно-експериментална база (ФИ с АНЕБ при БАН) през 1946 г., ръководният кадрови състав на Института е обучаван от него в СУ. В заседателната зала на Института Наджаков поставя портрета на своя любим учител Порфирий Бахметиев. Като основа на Физическия институт Г.Наджаков полага научния дух на кадровия състав. Това бе атмосферата, в която работихме и ние, последното поколение физици, обучавани от Георги Наджаков в Софийския университет.
Наджаков ръководи до края на 1972 година Физическия институт на БАН, когато той бе разделен на две в рамките на БАН: Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика и Институт по физика на твърдото тяло. «Ядрения» институт Наджаков предаде на своя заместник (от ФИ с АНЕБ и ръководител на Катедрата по атомна физика на СУ) Христо Я. Христов. Ръководството на ИФТТ – той възложи на своя ученик Милко Борисов (ръководител на Катедрата по физика на твърдото тяло в СУ). По-късно и двамата директори бяха избрани за академици на Българска академия на науките.
Георги Наджаков бе патриот
от класата на големите български възрожденци
Дълбоко в душата му дългът към България бе водещата златна нишка на неговия живот. Високо ценеше това качество и го изграждаше у своите ученици. Примери за това как Наджаков подпомагаше развитието на своите студенти и изграждаше мрежа от учени - необходими за научното и икономическото развитието на България, има много. Ще преведа само малка част от тях. След дипломирането на Параскева Симова в Софийския университет, Наджаков я изпраща на специализация в СССР, където тя защитава кандидатката си дисертация по спектроскопия. Красивият Ленинград (макар и не напълно възстановен след обсадата през Втората световна война) става любимия град на Параскева Симова. Освен голямата наука Питер (Ленинград) я покорява с неповторимия руския дух, култура и архитектура. Тук тя среща любовта на своя живот, ражда пъвия си син и очаква втори. Бащата на децата й – руски учен, все още няма разрешение за брак с чужденка, … но по това време Наджаков изгражда Физическия институт в БАН и се нуждае от Симова. И тя незабавно се завръща в България. Развива ново направление - Оптика и Спектроскопия, във Физическия институт на БАН и едновременно преподава знанията си на студентите по физика в Аолма матер. Учен от висока класа, Симова подготви множество студенти и аспиранти – специалисти по спектроскопия, за науката и производството на България. Човек с огромно сърце и активен общесвеник. Въпреки трудния живот (сама отгледа и възпита двамата си сина), проф.Симова дълги години бе дясната ръка на Наджаков и достоен негов заместник. По-късно стана зам.-директор на Центъра по физика при БАН и активен общественик от национален мащаб. За нея Наджаков говореше с особена симпатия като за колега, на когото винаги може да разчита. Уважаваше я и се вслушваше в нейната позиция.
Другият пример за успешен негов ученик е член-кор. проф. Йордан Касабов. Георги Наджаков го забелязва още като студент. След дипломирането му го взема за свой аспирант във ФИ с АНЕБ при БАН. След защитата на кандидатската си дисертация Касабов оглавява секция Силиций в същия Институт. Именно тук започна развитието на микроелектрониката в България. Наджаков подкепи Касабов при създаване и организиране на неговия Централен институт по елементи (извън рамките на Академията). И резултатите не закъсняха. На Експо 1973 г. в Осака Йордан Касабов изведе България на 3-то място в света по производство на интегрални схеми на глава от населението - след САЩ и Япония! Когато Касабов произведе първата българска джобна Елка на базата на собствени интегрални схеми, той я донесе в кабинета на Наджаков. И му я подари. Никога не съм виждала Георги Наджаков толкова щастлив. Дълго, при всяко свое пътуване в чужбина, той носеше тази Елка и се гордееше с постиженията на своя ученик Йордан Касабов.
Георги Наджаков е сред инициаторите за създаването на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в гр. Дубна - Русия през 1956 г. Той е първият пълномощен представител на Република България в ОИЯИ. От собствен опит знае как се изграждат физици на световно ниво. Той прекрасно знае, че ОИЯИ със своя ръководен състав и уникална съвременна аппаратура ще предостави тази възможност на поколения учени от страните участнички. Георги Наджаков е човекът, който даде тази прекрасна възможност и на поколения български физици. Днес ОИЯИ е водещ научен център в света. Всичките 18 елементи от Таблицата на Менделеев (след 100-тния) са открити в Лабораторията по ядрени реакции на ОИЯИ под ръководството на Ю. Оганисян, чието име носи 118-тия елемент – Оганисяний. Сред работещите в тази рлаборатория има и наши сънародници. Десетки български физици от цялата страна са минали през
Защитени са десетки кандидатски дисертации. Редица българи получиха степента Доктор на Физико-Математическите науки с висока оценка на представените трудове, а част от тях - и „за развитие на ново направление в науката“. Днес лабораториите на ОИЯИ носят имената на своите създатели - световно известни учени: като лауреата на Нобелова награда Иля Франк (Лаборатория по Неутронна Физика), Г.М. Флеров (Лаборатория по ядрени Реакции), Н.Н. Боголюбов (Лаборатория по теоретична физика) и др. Алеите в двора на ОИЯИ – Дубна, носят имената на същите тези учени. Сред тях е и алеята на Георги Наджаков.
Талантът на акад. Георги Наджаков е многопластов. Той е и
активен общественик - също от световна величина
Заедно със своя приятел Фредерик Жолио-Кюри са едни от инициаторите и създатели на две световни движения. Световният съвет за защита на мира създаден през 1950 г. с първи председател Жолио Кюри - физик и химик, вече Нобелов лауреат. Председател на Националния комитет за защита на мира в България и член на Световния съвет за мир е Георги Наджаков. По-късно той става и негов почитен председател… Пъгуошкото движение на учените за мир, разоръжаване и международна сигурност е учредено през 1957 г. в Канада с участието на учени от цял свят, сред които са Георги Наджаков и Жолио-Кюри. Учените дискутират проблемите на ядреното оръжие и световната сигурност. Главната цел на движението е да се обсъждат начини за намаляване на въоръженията, както и отговорността на изследователската общност към проблемите на икономическото развитие. Ето написаното от ръката Георги Наджаков по този повод : „Дълбоко съм убеден, че постиженията на науката трябва да служат само за благоденствие на човечеството, а не за унищожение и разрушение. Г.Наджаков».
Въпреки високите постове, които заемаше в обществото, Г. Наджаков бе изключително скромна личност. Не обичаше да се обръщаме към него с „Академик Наджаков“. Предпочитам да ми казвате „професор Наджаков“, защото „професор“ значи „учител“. „Да се обръщат към теб с “Учителю“ е най-висшата награда за един учен“ казваше често той.
Георги Наджаков бе носител и на най-високи престижни държавни отличия на своето време: Димитровска награда, орден "Георги Димитров", орден "Кирил и Методий", "Орден Красного знамени СССР", златен медал "Фредерик Жолио-Кюри" на Световния съвет на мира, златен медал на Република Австрия и др.
След като се оттегли от всички ръководни постове, които заемаще до края 1972 г., Георги Наджаков продължи да работи в ИФТТ - БАН. Кабинетът му, на втория етаж, бе в съседство със стаята, в която работех. Първите ми работни дни в новия ИФТТ започнаха в средата на следващата 1973 г. Току-що се бях върнала от специализация в САЩ (бях една от последните командировани сътрудници на Физическия институт преди разделянето му). Наджаков почука на вратата и ме покани в кабинета си. Разпитваше ме за средата, изследванията и получените резултати в Лихай Университет. „Всичко това трябва да публикуваш в Доклади на БАН“, ми каза. Така и направих. След няколко дни отново последва покакана за разговор. Този път разказваше Наджаков - за своя живот, за създаването на Физическия институт, за срещите си с най-различни хора - диапазонът бе огромен и разнообразен: от Пол Ланжвен и семейство Кюри, до политическия елит на България - Георги Димитров и Васил Коларов. Беше прекрасен разказвач, говореше толкова интересно и вълнуващо, че времето за мен спираше да тече …
Един от първите му разкази бе за тогавашния Председател на БАН акад. Ангел Балевски, когото Георги Наджаков смяташе „за своето най-голямо откритие.“. „С Ангел Балевски се запознахме по време на бомбардировките над София - през Вората световна война. Бяхме в евакуация на едно и също место, край София. Вниманието ми привлече неговият интелект. Притежаваше високата култура, включая техническа и блестящ, бърз ум. Всичко това на фона на силно развито чувство за хумор. Беше завършил немското Висше техническо училище в Бърно и работеше като инженер в някаква леярна в София. Главата му преливаше от идеи. Тогава сподели с мен и идеята си за „леяне с противоналягане“. Помолих го да ми я опише на един лист и да поговорим“- разказваше Наджаков. Той е човекът, който подава ръка и на Балевски. Привлича го на работа в БАН, където Балевски създава и оглавява Института по металознание. „Тук се раждат и развиват множество нови направления в науката и промишеността на България. А производството на джанти по метода на Балевски „леяне с противоналягане“ започва първоначално в завод във Франция и после бързо завладя целия свят“- разказваше Наджаков. Ангел Балевски бе избран за Председател на БАН и успешно я ръководи 20 години (1968 - 1988 г.).
След време, когато се появяваше в Института, Наджаков само чукваше на вратата на нашата стая и я оставяше отворена, отключваше вратата на своя кабинет, в който влизахме заедно. Естествено, пускаше ме първа – Той беше джентълмен. Спомените му продължаваха да се леят ...
Обкръжението на Наджаков бе част не само част от елита на българската нация, но и от световния елит. Всеки разказан епизод бе вълнуващ и интересен, защото той характеризира именно неговата среда. За себе си често ми казваше: „За да реши един въпрос, другарят Наджаков се обръща минимум към Министъра, чийто ресор е въпросът. Въпросите трябва да се поставят пред човек, който е отговорен и е способен да взима решения“. При изграждането на Атомен център - БАН Георги Наджаков ангажира за своята кауза Министър-председателя Вълко Червенков. Световноизвестният физик успява да издейства отпускането на голяма площ, където започва строежът на първия атомен реактор в България. „За да определим границите на Атомния център, двамата с Вълко Червенков сме измервали разстоянията из трънаците на района с една рулетка“, разказваще Наджаков. Реакторът е пуснат в действие през 1961 г. Освен за научни изследвания, той се използва за изготвяне изотопи за медицината и за подготовка на кадри за бъдещото развитие на ядрената енергетика в България. В тази насока решаваща роля има ОИЯИ - Дубна, Русия.
Г. Наджаков говореше с респект за “Героя от Лайпцигския процес, победителя в битката срещу фашизма и третия райх Георги Димитров“, когото също лично познаваше. „В затвора да научи немски и сам да се защити пред фашисткия съд на немски – това значи много“… На Наджаков силно му допадаше, като интелект и характер, Васил Коларов. “Беше много начетен човек, с благ характер. Беседите с него бяха огромно удоволствие – винаги научавах нещо ново. А как свиреше на цигулка - прекрасно“- разказваше Наджаков за Коларов. С Жолио Кюри го свързваше много близко дълголетно приятество. За него Наджаков говореше с много топлина и уважение. “Той е добър човек и верен приятел, достоен член на фамилията Кюри - единствената в света, в която има толкова много Нобелови награди». Ето какво разказваше и записа след години в спомените си Георги Наджаков: Веднъж бяхме на обяд с Жолио-Кюри в Института и той ме покани: "Ела в моя кабинет!" А кабинетът му е малък: вътре едно бюро, едно шкафче с много книги и все еднакви. Питам го: "Какви са тия книги?" - "Това са книги от Стокхолм, от Нобеловия комитет, годишниците. Има такава традиция - на всички Нобелови носители да се изпращат всяка година изданията на годишника на Нобеловия комитет. Тук, както виждаш, ги има в пет екземпляра, защото мадам Кюри, заедно с Пиер Кюри през 1903 година получават Нобелова награда, осем години по-късно тя отново Нобелова награда - втора! След това през 1934 г. получихме и ние с Ирен Нобелова награда. В една фамилия пет Нобелови награди !"
Веднъж, по време на разказите на Наджаков, спонтанно му предложих да разкаже тези уникални преживявания пред младежите на Института и да ги запишем на магнитофон. „Е, другарке Соня (така ме наричаше), има време, още не съм си тръгнал“…. Нямах право да искам повече това от него… Днес дълбоко съжалявам, че не проявих необходимата тактична настойчивост…
В началото на 1981 г. Наджаков започна да се появява по-рядко в Института. Разбрах, че е постъпил в болница. Една вечер, през февруари - след края на работния ден довършвах някои неотложни задачи в стаята. Институтът бе празен и тъмен. На врата се почука и влезе Емил Наджаков, синът на Георги Наджаков, когото познавах само по физиономия. Очевидно беше много притеснен и развълнуван… Поканих го да седне, но той категорично отказа и остана прав. Помълчахме напрегнато минута-две и той проговори много, много тихо - почти шепнешком: „Бях в болницата, за да се простя с баща си… Той ми каза: „Аз знам, че ще направят стаята ми музей. Всичко, което поискат от архивите ми или друго предай обезателно…". Бях потресена… Вече няма да го видя?!... Неговите прекрасни разкази секват?! …
Да превърнем работното място на Георги Наджаков в музей бе наш дълг, в това бях категорична, но никога, с никого до този момент не бяхме обсъждали този въпрос. Още едно доказателство - Георги Наджаков бе не само гений, но и пророк…
След ден – два, не само Институтът, но и
Светът опустя
- простихме се с прекрасния учител и големиья българин Георги Наджаков.
Кабинетаът, в който той работи до последните си дни, веднага след кончината му - с решение на Директорския съвет на ИФТТ от 28 Март 1981 г. , превърнахме в музей.
Особено важна роля за реализацията на тази идея изиграха Параскева Симова и Ангел Балевски, както и цялата академична общност. Всъщност, музеят на Георги Наджаков е плод на любовта на неговите ученици и съратници. С времето Музеят на Наджаков прерасна в Музей на историята на физиката в България. Принос за създаването и развитието на музея на Наджаков имат и неговите деца. Проф. Емил Наджаков - физик теоретик, вървеше по стъпките на своя баща, работи в Института по ядрена физика и преподаваше в Софийския униветситет. Мина през „школата на ОИЯИ, Дубна" - завоюва свои позиции и признание в науката. По късно бе избран за академик в БАН. Дъщерята на Георги наджаков - доц. Елка Наджакова, съшо физик, дъгогодишен преподавател в Техническия униветситет в София, помага и до днес.
ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН, УЧИТЕЛЮ!.
Георги Наджаков
(1896 - 1981 г.)
Документ от Сорбоната за специализацията
на Георги Наджаков при Мария Кюри
Диплом на Г. Наджаков
за Откритие № !
Алея на името на Георги Наджаков в двора на
ОИЯИ – Дубна, Русия