/Поглед.инфо/ Правителството на ГЕРБ не е признало намаляването на средствата за България по оперативните програми за следващия програмен период 2014-2020 г., установи проверка на БГНЕС.
БГНЕС се сдоби с примерните бюджети на седемте оперативни програми, които ще се финансират през следващия програмен период със средства от Брюксел. Оказва се, че фактите и цифрите категорично опровергават всички високопарни думи и хвалби на бившия премиер за това как лично той е договорил страната ни да получи повече пари от Брюксел.
Още от времето, когато Борисов беше премиер се знаеше, че през периода 2014-2020 година ще действат ОП "Добро управление", ОП "Транспорт", ОП "Региони в растеж", ОП "Развитие на човешките ресурси", ОП "Иновации и конкурентоспособност", ОП "Околна среда", ОП "Наука и образование за интелигентен растеж". Самият Борисов обаче е бил наясно, че България ще може да изразходва много по-малко пари за мерки и дейности по тези програми.
Очаква се ЕС да отпусне за :
ОП "Добро управление" - 460 млн.евро ;
ОП "Транспорт – 1, 210 млрд.евро ;
ОП "Региони в растеж" – 1, 170 млрд.евро ;
ОП "Развитие на човешките ресурси" – 705 млн.евро ;
ОП "Иновации и конкурентоспособност" – 1 млрд. евро ;
ОП "Околна среда" – 1,270 млрд. евро ;
ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" – 400 млн.евро.
Така през следващия програмен период страната ни ще получи от ЕС по линия на седемте оперативните програми 6, 215 милиарда евро. Общият бюджет на сега действащите оперативни програми е близо 6, 674 милиарда евро. Това на практика означава, че България вероятно ще разполага с над 450 милиона евро по-малко.
Най-ощетени са оперативните програми, от които идват парите за пътища и друга важна инфраструктура: ОП "Транспорт" , за която за периода 2007 – 2013 г. финансирането от ЕС е над 1,6 милиарда евро, ОП "Околна среда" за която за периода 2007 – 2013 г. ЕС дава общо малко под 1,5 милиарда евро и ОП "Регионално развитие", финансирането от ЕС, за която е в момента е общо над 1,3 млрд. евро.
Намаляването на средствата вероятно е било известно още на 7-8 февруари 2013 г., когато на заседание на Съвета на ЕС ( на което
участваше именно Бойко Борисов ) е приета Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода - 2014-2020. Тогава обаче версията за случилото се на съвета беше много по-различна.След заседанието на съвета Борисов се похвали, че България е една от четирите страни, които ще получават повече средства в периода до 2020 спрямо 2007-2013 г. Седмици наред той се хвалеше с повишаването на средствата за директни плащания за земеделски производители, нещо, за което той самият нямаше никаква заслуга, защото то беше договорено още при подписването на договора за присъединяване на България към ЕС. Борисов отчете като успех и парите, които страната ни ще получи за извеждане от експлоатация на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй", мълчаливо пропускайки факта, че страната ни не получи толкова, колкото искаше.
Бившият външен министър Николай Младенов в официално изявление също се похвали колко много пари ще получи страната ни след 2014 година. България e най-големият нетен бенефициент сред държавите-членки на ЕС, похвали се Младенов и заяви, че нетният приход от ЕС в новата МФР ще е над 12 милиарда евро. Той дори определи преговорите около финансовата рамка като "безспорен успех".
За следващия програмен период България ще получи по европейско финансиране малко над 15 млрд.евро. Освен по оперативните програми, финансирането от ЕС ще се осъществи и по Програмата за развитие на селските райони, чрез преките плащания към земеделски производители, Програмата за морско дело и рибарство, Програмите по Европейско териториално сътрудничество и други. /БГНЕС