/Поглед.инфо/ Грешен съм, Господи! Признавам си – аз, вярващият атеист, признавам,че бях се отчаял до към 1997 година. Съмнение гризяха партийната ми увереност, колебания стряскаха съня ми… Укорявах се: в каква партия съм бил, не може да управлява!
Ала, горко съм грешил, Господи! Първо Иван Костов – най-мераклията за БКП, пое нещата и това, което Тато беше спастрил, го разсипа…Такова било времето, така искали западните богати…След това Царя ме стресна, ала се успокоих като разбрах, че Тато му е подарявал последен модел на Рено, щото е бил лоялен към Балгария… И за още нещо е бил подаръкът, ама нейсе! Станишев го прескачам, но се възхитих като дойдоха отново истинските наши – хард крилото в БКП, най-печените кариеристи! Сега съм горд, че съм бил в една партия – БКП, с премиера, с Цв. Цв., с Цецка Цачева, с Росен Плевнелиев, с дядото партизанин на Лили Павлова, че някогашният певец на Априлската линия на Живков, сега пее дитирамби на бившите ми съпартийци – за Спас Гърневски става дума, де…Такива певци от глад не умират, те са при всички режими първи… И сега при болшевиките намериха поле за изява…Сега съм спокоен – твърдо, по болшевишки, България върви към своята пропаст – зрялото европейско развитие! Това бе доказано и на последния конгрес на победилата болшевизация! Затова – Грешен съм, Господи, че някога загубих вяра! Сега съм спокоен!