/Поглед.инфо/ Освен въпиющата неграмотност, която лъха от мнението на младеж, който в национален ефир с леко сърце си позволява да обижда целия български народ, наричайки го "инфантилен", на мен ми намирисва и на друго.
Зловонието на егоцентризма, който тресе част от младежите, които по стечение на обстоятелствата и подкрепата на част от медиите (основно такива с корпоративен характер), се оказаха под светлините на прожекторите, е задушаващо. И ще го обясня с още по-прости думи, използвайки пример. Купуваш си яхта. Качваш се на нея и я подкарваш по-бързо от възможностите си да я удържиш. Яхтата се обръща. Морето я поглъща. При което на среща със застрахователя си, ти на дълго и на широко обясняваш как инфантилното море се е изпречило на пътя ти, то е скокнало, видиш ли, и е прегърнало яхтата ти, пращайки я на дълбините си. Морето е виновно. Не ти и неумението ти да караш проклетата яхта.
Окупацията не успя, защото медийните лица на окупацията, нейните лидери, просто не знаят какво вършат. Нямат никаква идея защо го вършат и следователно постигат абсолютно нищо. За втората окупация ще кажа само едно - Айнщайн е дефинирал лудостта като това да правиш едно и също нещо всеки пъти по един и същи начин и всеки път да очакваш различен резултат. Хайде, по живо, по здраво, още една неуспешна акция, която постигна не друго, а отново девалвира понятието "гражданин". Най-лошото е, че ще продължим да се виждаме с тази лудост (по Айнщайн). Защото веднъж отключена, тя не може да бъде прибрана в бутилката. Екстремизмът, който беше освободен от крайното противопоставяне в обществото, вече е дълбоко пуснал корени.
И не, нямам предвид, че ще има трета окупация. Едва ли. Но не си мислете, че тази лудост ще спре. Този род арогантен екстремизъм ще продължи. Защо си мислите, че почти всички от грижливо обслужващите първата окупация, яростно се нахвърлиха върху втората? Защото вторите окупатори не са "наши хора". Първите окупатори бяха грижливо селектирани и обгрижени. Поливани като стайно растение цъфтящо на парламентарната трибуна. Отново правя следната уговорка - говорейки за окупатори, визирам публичните говорители на окупацията. Не онези десетки чистосърдечни младежи, които, сигурен съм, се бореха за една по-добра България.
Вторите окупатори обаче не бяха от този внимателно селектиран сорт публични говорители, които намират място из страниците на корпоративните издания. Те бяха едни объркани младежи, на които е дадено повече, отколкото могат да носят. Внимание, прожектори, медии, лайкове във Фейсбук. Популярност. А популярността за неподготвения ум е наркотик, от който искаш още и още. Моето дълбоко опасение е, че многото баби на хилавите окупационни лидери имат пряка вина за отключването на такива непредвидени акции и некоординирани атаки.
Може би ще ви прозвучи крайно. Но нека поразсъждаваме с хладен ум. Вторите окупатори получиха много тежък шамар. Не от противниците на окупацията. Ние сме ясни. А от "своите". От хората, които обгрижваха и подпомагаха първата окупация. В очите на не реализиралите се бунтовници, това е такова публично и лично "олекване", че не съм сигурен как ще го възприемат. Какво пречи на тези, които във Фейсбук призовават за метежи, палежи, чупене на глави на полицаи, за "Украйна у нас", да се опитат да поставят бомба край парламента? Или обидени на "инфантилния" народ да отвлекат някой автобус?
Екстремизмът е вече пуснат от бутилката. Неговите първоначални подстрекатели се дръпнаха, осъзнавайки едва сега какво са направили. Да стискаме палци да няма ексцесии. А, за да няма, трябва тази лудост да спре. Вече няма никакво значение правителство, опозиция или друг играч на терена. Единственото, имащо значение, е, че ако продължим по този път на себедеструкция, ще се събудим една сутрин и ще осъзнаем, че единственото ни желание е да унищожим съседа. Да унищожим продавача в кварталната бакалия. Да унищожим себе си. /БГНЕС
---------
Петър Кичашки, водещ на предаването на "Таг" и активист на движението "Модерна България".