/Поглед.инфо/ Или разказ за безплодните усилия на шепа безродници да омаловажат и отрекат творческото дело на Николай Хайтов в дните на неговата 100-годишнина

Отмина 15 септември, денят в който се изпълни 100-годишнината от рождението на Николай Хайтов, единственият писател, който след патриарха на българската литература Иван Вазов е титулуван „народен“. Очевидно е, че това никак не се нрави някому, защото в дните около рождението му една истинска канонада от инсинуации, подлички намеци, клевети и откровени лъжи, съпътстваше неговата годишнина. Тя имаше една цел – да бъде изместен акцентът от родолюбивото делото на Николай Хайтов и ако не отречено, то да бъде затлачено със страстите на деня.

На 17 септември т.г. в бр. 38 на „Нова зора“ публикувахме пунктуалното опровержение на нашия автор Борис Цветанов, озаглавено „Анатомия на една булевардна клевета“, подета, както той пише, „от иначе лесно уязвимите в наивните си измислици Петър Величков и някой си Юлий Йорданов“.  Сега не възнамерявам да преразказвам отново късокраките лъжи и измишльотини на двамата „наемници на клеветата“, както ги определих в същия брой в авторския си текст за Николай Хайтов. Предстои ми да спра вниманието на просветената и родолюбива публика, върху други факти. Споменавам го обаче, защото тогава, между другото отбелязах, че „мерзостта няма почивен ден“. Оказа се, че сякаш съм гледал като във вода. Сега ми предстои да пиша за неща, които според мен будят, меко казано, недоумение, но за интелигентните читатели на „Нова Зора“ ще бъдат тревожен знак и съответен извод.

И така. На самия ден, 15 септември 2019 г., от 14 ч. Българска национална телевизия излъчи регулярното си предаване „Библиотеката“, този път посветено на годишнината на големия писател. В общо взето добронамерения подход на водещия бе потърсено мястото на Николай Хайтов в ценностната скала на българската литература. До тук – добре. Към предаването обаче отново беше пришита рубриката „Без покритие“, която този път напълно оправда разколебаващия смисъл, заложен в нейното наименование. Философът Валентин Вацев навярно би казал, че това е просто „хлебарка в супата“, заради погнусата която индуктират брътвежите на Силвия Чолева, издържани изцяло в мейнстрима на идеята да бъде разколебавана и ерозирана всяка българска опора и истина. Това бяха каширани към предаването инсинуации и хули, при това на запис, което напълно изключи възможността някой от участниците да прекъсне Чолева, която ни повече, ни по-малко, с апломб заяви, че книгите на Хайтов не бива да се четат, че важното било всъщност „всеки каквото си мисли!...“

От дълго време Националната телевизия прави отчаяни опити да се изявява като антибългарска, но в случая с Чолева, направо удари дъното на Марианската падина. И буквално се зарови в най-долната тиня. От синия екран бе преразказан някакъв „обновен текст“, поместен в Уикипедия срещу името на Хайтов, който уточняваше, че иде реч за „български писател, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на Апостола на Свободата Васил Левски, обвиняван в опити за присвояване на чужди произведения...“ Черешката на тортата разбира се бе принадлежността на големия писател към Държавна сигурност, където той бил дорасъл до чин полковник, с право на кола и шофьор!.

Нататък не ми се разказва. Бих искал обаче да кажа на Силвия Чолева: Де да бяха всички полковници в ДС, пък и в днешната ДАНС, като Николай Хайтов! Но ми се струва, че би бил твърде непонятен за нея намекът ми, нещо повече – няма да бъда точен, защото Николай Хайтов е генерал в словото, генерал в обичта си към България и нему по му приляга да бъде и генерал от всяка служба, която слага България, Отечеството и народът ни над всичко, и над всички! Тъй че няма смисъл да се опитват нейните водещи офицери да ерозират благородният метал на патриотизма, тъй като от това, което правят, няма нищо да остане. Народът от нине до века ще помни Хайтовата клетва: „Главата ми да отсекат, пак ще викам да живее България!“

На 15 септември обаче се случиха и други неща. В Народния театър „Иван Вазов“, фондация „Памет“ бе организирала вечер по случай 100-годишнината от рождението на писателя. На специално отпечатаните листовки под държавния герб се посочваше, че тържествената вечер е под патронажа на Министерство на културата. Листовката указваше също и участие на актьорите Васил Михайлов и Васил Банов, прекрасни и проникновени изпълнители и тълкователи на характерите на героите от творчеството на писателя. Смолянският театър, носещ името на Николай Хайтов, се представяше със спектакъла „Палежи и грабежи“, драматизация и режисура на Юрий Дачев по разкази на писателя. Най-отдолу на листовката бе написано с дребни буквички: „Билети на касата и в сайта на театъра – „www National theater.bg“ Присъстваха и емблемите на БНТ, вестник „Труд“ и БНР, предполагам като медийни партньори.

Малко е да кажа, че беше някак неловко човек да разглежда и да разсъждава над тази листовка, защото първото, което му идваше наум, бе някакво смътно усещане за... меркантилност.  Хич пък, бива ли, си казваше човек, Народният театър „Иван Вазов“, Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“, пък и самата фондация “Памет“, да прилагат въздесъщите пазарни отношения, когато е реч да бъде почетен такъв духовен първенец като големия писател Николай Хайтов?!

Както винаги, истината се оказа по-различна: Министерството на културата под чийто патронаж бе вечерта, посветена на 100-годишнината от рождението на Николай Хайтов, не бе разрешило безвъзмездното ползване на залата. Това изглежда е наложило решението, желаещите да посетят събитието да си закупят билети. Оставям това без коментар. По-странното бе, че през целия неделен ден на 15.09.2019 г., сайтът на Народния театър излъчваше следното съобщение: „Билетите за събитието са изчерпани!“

Когато пишещият тези редове се озова в залата, първото, което се наби на очи бе, че най-напред се запълниха редове 6 и 7 отделени за хората с покани. Но конфузът предстоеше. До започването на тържествената вечер местата в партера се запълваха бавно и накрая дори повече от 1/3 от залата остана празна! А балконите над партера – безлюдни!... Хората се питаха един друг защо това е така и вдигаха рамене в почуда: касите не предлагаха билети; сайтът на Народния театър излъчваше споменатото съобщение, а отвън, дълго преди началото, звучаха гласове „Търси се“.

В 18.02 минути, когато търсех телефон, за да заснема въпросното съобщение на сайта, то внезапно примигна и надписът изчезна, може би автоматично, защото „събитието“ обявено за 18.00 часа, вече започваше. Казах си, пак няма да мине пак без хлебарки в супата! Но  едновременно с това се замислих чия невидима ръка се грижеше за поредния конфуз? Не че сега мога да назова отговора, но поне мога да предположа, каква е била целта. Ако, според израза на Хайтов, й свалим потурите, ще лъсне горе-долу следният извод: няма свидетелства и знак за всенародно преклонение пред творческия свят на Хайтов, нито пред неговите ценности и герои. Ако да беше обратното, защо залата не пращеше по шевовете си. Не се видя и държавно присъствие. Нямаще го министърът на културата! За по-нагоре от него да не говорим. Държавните мъже блестяха най-вече със своето отсъствие, а в края на краищата, това също е оценка. Важна и официална. Нямаше ни речи, ни ектении! Само „художества“ някакви, при това от частен характер. Ами да си плащат!...

Не остана по-назад и дебелият седмичник с любимото, звучащо съвсем на български език название „Уикенд“. На своята 26-та страница, с пренос на 27-ма, поместеният материал бе изпъстрен със снимки и с карета, имащи смисъл на съответни акценти. И всичко това под главното заглавие: „Луканов дал на Николай Хайтов ключ от дома си“!...

Не трябва да имаш три педи чело, за да се досетиш, какво внушение се иска да бъде постигнато. Нали народът е казал: „Кажи кои са ти приятелите, за да ти кажа кой си“. И колегите от „Уикенд“, и тези, които са поръчали тъкмо такава публикация, са се постарали. В едното каре се отбелязваше „близостта на Хайтов с червения министър-председател Луканов“; във второто каре – на почти червен фон, се припомня че той е бил особено близък с Тодор Живков! Дори му давал съвети! Не се казва в какво отношение Николай Хайтов е съветвал държавния ръководител, но като се знае болката на писателя за Родопите, подтекста е, че сигурно ще да е било за Възродителния процес...

В каре - на черен фон, специално е поместена снимка (откровен монтаж), на която писателят е в компанията на проф. Димитър Иванов, последният началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност! Красноречивото заглавие „Агент „Горския“ и пр., и пр., има за цел да допълни многопосочно подтекста, който трябва да внуши компанията от тази снимка. Не е подминат и въпросът с кариерното му израстване „до чин полковник, с право на кола и шофьор“. В добавка обаче, както, по теркя на „Уикенд“ се полага за един първенец на словото като Николай Хайтов, следваха подробности от личния му и семеен живот: за тази съпруга, за онази съпруга и пр., и пр. Обобщено: Хайтов излизаше от страниците на „Уикенд“, претоварен с негативите, реални и внушени, на червения министър-председател Луканов, на диктатора Тодор Живков, на зловещата Държавна сигурност! И на всичко отгоре, този защитник на българската традиция се оказва, че бил женен цели три пъти! Как тъй ще го обича народът и ще го титулува „народен писател“?

В брой 38 на „Нова зора“, струва ми се, вярно отбелязах, че темата за войната срещу Хайтов е дълга. Сега бих казал, че и да има продължение, то няма да е края, защото краят на тази битка срещу творческия свят и ценностите на големия български писател май не се вижда. Което значи, че тази битка не е само срещу него, а е срещу всяко народностно начало, срещу спасителната българска традиция и духовността българска. Той, провидецът, ни беше предупредил, че изтървем ли България, изтървали сме всичко. Така че никак не е случайно това, което се случи в дните около неговата 100-годишнина.

Как ще я караме, братя българи?! Без да се плашим един друг, това са все още само авангардни битки. Казано на армейски език „бой с разузнаване“. Но валякът, който иде насреща ни, не знае пощада. Огледайте се: закони и параграфи, транспонирани директиви, стратегии – все въжета и съвсем не лилипутски, които обвързват като египетска мумия Гъливеровския дух на българина! Все ценности, които са пренареждани или отричани, все майкопродавства и предателства! И като резултат на всичко, нова история за децата на победения народ! Ако останат наши...

Всичко изредено и недоизредено не са само хлебарки в супата. Май че чорбата, която сърбаме и ще я сърбаме, е само от хлебарки. Задълго, ако не завинаги...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели