/Поглед.инфо/ За шестте месеца, откакто са на власт, управляващите се състезават сами със себе си в сътворяването на поредната идиотия. Тази експоненциално растяща тенденция едва ли учудва непредубедения наблюдател, но този път общественият резонанс е многократно усилен, тъй като целта, на която посегнаха, ги надвишава на порядък (от математическа гледна точка) във всяко отношение – по измеримост, по значимост, по всенародна памет. Защото Паметника на Съветската армия (забележете, че думата има същия корен като памет!) го знаят три поколения, а сегашните ни управници ще ги помнят до … следващите избори, най-много – до по̀ следващите.
След ненадейно започналото разрязване на Паметника, засякох по една от телевизиите спор между защитник и противник на премахването му. Защитникът беше университетски преподавател (името му е незначително на фона на обществения дебат, отпушен отново като духа от запечатаната бутилка). Та този професор нарече Паметника „срамен символ на комунизма”. Нека да анализираме тези три ключови думи, „трите кита”, на които се крепи аргументацията на мислещите като него апологети на антикомунизма и русофобията. Първо,
какво му е срамното на Паметника?
Не е ли по-срамно наличието на неговия антипод – паметника на американските летци, бомбардирали София през Втората световна война? Тези, които в състава на британско-американските въздушни армии, в хода на бомбардировъчната война на Балканския полуостров, убиват 4208 души (за всички атакувани обекти на полуострова), а само в София са разрушили 12657 сгради (справка – българската Уикипедия). А за неговото евентуално премахване няма ли да има обществена дискусия?
И защо Паметникът да е „символ на комунизма”?
Паметникът е символ на армията победителка във Втората световна война, в която и нашата страна е участник. Точка. Всичко останало – от рода на псведо-аргументите как картечният пистолет „Шпагин” на съветския войник от скулптурата заплашвал мирните софийски жители – са елементарни политически спекулации с пропагандни цели. В случая, обслужващи евро-атлантиците. Преди време, един манипулатор заяви в ефира на Националното радио как паметникът на Съветската армия бил „пропаганден инструмент на Кремъл” и поради това следва да се разруши, а този на американските летци е „войнишки паметник”, който имал право да стои съгласно някаква международна конвенция. Демагогия от най-евтина проба!
И накрая (но не по важност, а според синтактичната структура),
какво се разбира под комунизъм?
От три десетилетия върви подмяна на базови категории, идеи и факти. Един такъв термин е „комунизмът”, въведен изначално от Карл Маркс и Фридрих Енгелс в техния “Манифест на комунистическата партия” през 1848 година. Според тяхното определение, комунизмът е бъдещ обществено-икономически строй, в който няма да има финансови (парични) взаимоотношения, а разпределението на материалните блага ще става по принципа: „от всекиго – според способностите, всекиму – според потребностите”. Някой може ли да ми отговори
къде и кога е било изградено такова общество?
В България? В Съветска Русия? Някъде по света? Отговорът е: никога никъде.Тогава какъв „комунизъм” бълнуват омръзналите вече на нацията антикомунисти? И за какви негови жертви говорят, при условие, че такъв строй не е съществувал!?
Друг мотив в речта на гореспоменатия професор беше, че разрушаването на Паметника е станало, за да се спази обещанието към избирателите на софийските
„общински съветници, избрани с болшинство гласове”.
Къде го видя това болшинство? общинските съветници на ПП-ДБ бяха избрани на последните местни избори с 34% гласове. Отчитайки, че избирателната активност за град София беше 36%, това прави 12% (0,36х0,34) от имащите право на глас, които са избрали съветниците на ПП-ДБ и, евентуално, са пожелали демонтажа на Паметника. Ако 12% са „болшинство гласове”, то аз ще се откажа от всичките си награди и отличия по математика, които някога съм получавал.
А Областната управа, стояща зад решението за премахването на Паметника, отказа да заяви истинските мотиви за това, а се скри зад една
конструктивна експертиза, че паметникът бил „опасен”
, поради установени пукнатини в конструкцията. Както е казал американският банкер и масон Дж.П. Морган: „Човек има две причини за постъпките си: истинската и тази, която добре звучи”! В случая – точно в десятката.
Преди години имаше разпространено видео по масмедиите как
талибаните в Афганистан обстрелват скален барелеф на Буда с оръдие.
След няколко поредни изстрела, които не улучиха барелефа, най-после имаше попадение и видима следа от разрушение на образа на омразното за разрушителите божество, а на фона на разсейващия се дим се чу гласът на „онбашията”, издаващ командите: „Машалла!”. Това ще го помня винаги, а вече мога да го асоциирам и с настоящите ни управници.