/Поглед.инфо/ Една изключително интересна статия за бебешките пюрета от сайта The Alpha Parent , която ще накара много родители да се замислят съвсем сериозно с какво храним децата си.
Дължим превода на Милена Чолакова, Мартина Найденова, Милена Недялкова, Нели Атанасова, Ели Христова, Миряна Машева, Деница Косева – няколко майки, които се обединиха, за да помогнат на тази публикация да стане реалност и на български. А ако след като я прочетете си помислите, че статията засяга само чужбинските пюрета и храни и у нас положението е по-различно, разгледайте внимателно етикетите на бебешките храни в магазините и хпочетете и статията ” Българските бебешки пюрета – с какво храним децата си” за това, което се прадлага на българския пазар като храна за бебетата. Приятно четене!
Истината за бебешките пюрета – какво има в бурканчетатa
До момента, в който навършат 1 годинка, бебетата в Америка са изяли средно 600 бурканчета бебешко пюре (ChasingGreen 2011). Четири от пет бебета във Великобритания разчитат на продукти в консерва или бурканче, сочат проучванията (Rees 2007)). И въпреки това в своята WIC програма 2011(Програма за храненето на жени, деца и подрастващи), правителството на САЩ посочва огромна част от бебешките пюрета в магазините като неподходящи за бебета, а правителството на Великобритания продължава да поддържа мнението, че „приготвянето на храна в домашни условия винаги трябва да се насърчава за сметка на бебешките храни от магазина” (InfantandChildFeedingGuidelines 2010).
Но с един своеобразен триумф на маркетинга над корпоративната отговорност, компаниите, произвеждащи бебешки храни, включително и т.нар. „органични“ марки, саботират здравето на бебетата в стремежа си за повече печалби, а родителите ги улесняват. Ето как:
ЦЕНАТА
Световният пазар за бебешки храни е на стойност 6 милиарда паунда (над 9 милиарда долара). Производителите на бебешка храна са открили златна мина в лицето на наивните родители. Когато родителите купуват бебешка храна от магазина, те плащат не само за съставките, но и за обработката, пакетирането, съхранението, транспорта, рекламата и маркетинга й. Следователно, бебешките храни в магазина са много по-скъпи в сравнение с подобните обикновени храни.
Нека вземем за пример бананите. Един пауч “Ella’s Kitchen Bananas” (“Кухнята на Ела – банани”), струва 69 пенса (около $1,09/ 1,58 лв.). Органичен банан от „Феър Трейд“ струва 23 пенса ($ 0,35/ 0,51 лв.). Ще ви трябват шест и половина пауча, за да получите половин килограм банани (източник: tesco.com). Това е пример с еднокомпонентно бебешко пюре от магазина, т.е. съдържа само една съставка – банан. Цената се покачва, когато се включат и други продукти. Бебешката храна в магазина, която съдържа повече от един компонент може да струва и 1 паунд (2,27 лв.) за бурканче, особено ако решите да купувате органик. Така ще давате около £5 (11,35 лв.) на ден, ако ги използвате сутрин и за следобедна закуска. Това прави £35 (79,45 лв.) на седмица, £140 (317,80 лв.) на месец и £840 (1906,80 лв.) за 6-те месеца, до първия рожден ден на детето ви. Анабел Кармел (Annabel Karmel) и акционерите й потриват доволно ръце. Нейните органични пюрета струват зашеметяващите £1.49 ($2,34, 3,38 лв.) бройката! (И като допълнителна обида към родителите, съставката с най-голям процент в съдържанието на тези пюрета е водата – обикновената чешмяна вода).
На пръв поглед, £1 (2,27 лв.) за бурканче или опаковка бебешка храна не изглежда много, но бебето ви расте и ще започне да изяжда повече твърда храна на всяко хранене. Бурканчетата бебешка храна стават по-големи и до три пъти по-скъпи. Помните ли статистиката, която цитирах по-горе? До момента, в който бебетата в САЩ навършат 12 месеца, те са изяли около 600 бурканчета бебешка храна. Това са минимум $300 (435 лв.). За сравнение, можете да приготвите у дома голямо разнообразие прясна бебешка храна за около $55 (79,75 лв.) .
Цифрите (т.е. печалбите) са главният приоритет за производителите на бебешки храни. По тази причина снимките на свежи плодове и зеленчуци върху бурканчетата скриват истината за това, което наистина се съдържа в храната. За да намалят разходите, производителите заместват част от истинската храна с вода и сгъстители / нишесте. Най-често тези нишестета представляват рафиниран ориз, царевица или пшеница. При преработката им външните обвивки на зърното са премахнати, а често се прибавят и консервант, както и избелители. Преработката на всяко една зърнена култура намалява съдържанието на витамини, протеини и фибри (Спок 2004). В добавка, преработените нишестета играят значителна роля за образуването на зъбен кариес, тъй като “обвиват” зъбите в лепкава каша.
Подобно раздуване на обема на храната намалява относителното съдържание на хранителни вещества (което не е добре за бебето), но увеличава количеството на продукта (което е добре за производителите). Това означава, че компаниите може да ни продават вода, смесена с малко нискокачествени зеленчуци, които дори не стават за продажба в супермаркетите. Вижте например това бурканче на “Кау & Гейт” (Cow & Gate) с име “Пюре от морков, картоф и агнешко” (от голям английски супермаркет, януари 2013). Основната съставка е водата. Има и известно количество зеленчуци клас “бейби” (за този клас ще обясним по-надолу), просено брашно и пшеничено нишесте. Употребата на тези нишестени сгъстители не добавя хранителна стойност, но пък маскира факта, че плащате предимно за вода. Както всеки готвач знае, малко брашно или нишесте може да придаде гъстота на доста голямо количество вода.
Това е бурканче “Кау & Гейт” (Cow & Gate) с име “Сладки картофи и говеждо”. Отново най-много е водата, има и сгъстители – царевично брашно и нишесте от тапиока. Плюс още ОСЕМ съставки, неупоменати отпред на етикета!
“Кау & Гейт” (Cow & Gate) не са единствените, които използват методи за раздуване на обема. Това бурканче с име “Звездички от паста с домати и сирене” на “Хайнц” (Heinz) съдържа предимно вода, а има и сгъстител – царевично нишесте.
“Хайнц” (Heinz) прилагат същата комбинация от “вода и царевично нишесте” в своите “Спагети болонезе”:
И в “Банановия йогурт” водата е основната съставка, а царевичното и оризовото нишесте са използвани за сгъстяване. Любопитно е, че бананите са само 20% от продукта и той съдържа много добавена захар (отново неупомената отпред).
При “Паста с шунка и сирене” на ”Хайнц” (Heinz) положението е същото. Водата е преобладаващата съставка, а царевичното нишесте е използвано за сгъстяване. Забележително е още, че се съдържат само 5% шунка (част от която представлява нишесте и сол!) Този продукт не е нищо повече от коктейл “празни калории” под формата на нишестета и преработени мазнини, лишени от есенциалните мастни киселини.
Това са само няколко примера, а списъкът е дълъг.
Ако направим проста сметка, ще видим защо производителите правят това. Максималното количество нишесте, необходимо за сгъстяването на бурканче храна от 4 унции (115 гр.) е 0,3 унции (8,5 гр.), което струва около 1 цент на бурканче. От друга страна, за да се заместят водата и нишестето с моркови например, ще са необходими още 2 допълнителни унции моркови (56 гр.), които ще струват 7 до 10 цента. В случая да се направи най-доброто за бебетата, би означавало да се пожертва част от печалбата.
Освен разреждането на хранителното сдържание и ниската себестойност на продукта спрямо крайната цена, съществува и друг проблем – някои от най-често използваните вещества за увеличаване на обема са потенциални алергени. Повечето бебешки храни например, съдържат значителни количества глутен. Още по-тревожно е, че много от тях са обозначени “от 4 месеца”. И царевицата, и пшеницата могат потенциално да предизвикат алергични реакции при бебета и малки деца, а някои нови изследвания показват, че трайните алергии, например към пшеница (цьолиакия), може да бъдат намалени като се избягва контакт с тези храни, докато бебето стане на 1 година ((Ерин 2009). Така че като хранят бебето си с готови храни, пълни с раздуващи обема съставки, родителите без да знаят излагат децата си на големи количества потенциални алергени.
Освен това, наличието на толкова вещества за увеличаване на обема не оставя много място за качествени съставки. Увеличителите на обема (които са въглехидрати) заместват важни за здравето и растежа протеини и мазнини. Растящите мускули, кости, мозък и други важни органи на бебето се изграждат от протеините и мазнините, които то консумира.
Ако погледнем отново “Пастата с шунка и сирене” на ”Хайнц” (Heinz) ще забележим, че съдържа само 5 % шунка. Родителите, които купуват такова ‘пълноценно меню’ погрешно приемат, че то е добър източник на протеин – все пак, на етикета ясно се откроява протеинов продукт (“шунка”). А тези ястия всъщност са много беден източник на протеин поради ниския процент месо/месни заместители, които съдържат, и то спазвайки действащите наредби.
Според законовите изисквания, производителите са на ръба на закона в опитите си да извлекат максимални печалби. Европейското законодателство, например, гласи, че ако протеин е обявен пръв в името на продукта – да речем, “Вечеря от пиле и зеленчуци”, протеинът трябва да съставлява поне 10% от продукта. Ако обаче погледнем “Пилешки неделен обяд” на “Кау & Гейт” (Cow & Gate) на картинката долу, ще видим, че само 10% е пиле – абсолютният минимум, допустим от закона. Забележете и голямото подвеждащо парче пилешко месо, изобразено на бурканчето.
Още по-подвеждаща е пюрето “Говежди гювеч”. “Говеждото” е споменато първо, макар че е само 8%! Това е под допустимото по закон. А капачето е украсено с голям телешки бут.
Пюрето “Fruity Chicken Casserole” (Плодова пилешка яхния) на ”Хайнц” (Heinz) беше критикувано от потребителски организации през 2006, тъй като съдържа само 8% пиле, въпреки, че пилето фигурира като първа съставка (вижте статиятатук). Независимо от това, седем години по-късно бурканчетата остават непроменени и ”Хайнц” (Heinz) продължава да ги зарежда.
При “Печено пиле и пащърнак” на “Хайнц” (Heinz), “пиле” е изписано първо в името, но е само 8%!
Законът също така е постановил, че ако името на даден продукт съдържа само протеин, то поне 40% от храната трябва да съставлява този протеин. Тук производителите стават още по-хитри. “Пилето по градинарски” на “Кау & Гейт” (Cow & Gate) съдържа само 10% пиле. Според тях явно “по градинарски” представлява друга съставка – може би ябълка? Но ябълката е дори по-малко – само 8%!
“Вкусното пиле по жетварски” на “Кау & Гейт” (Cow & Gate) съдържа – да, познахте – само 10% пиле. Явно “вкусно по жетварски” се счита за друга съставка, но никак не е ясно каква е тя…