/Поглед.инфо/ На книжния пазар е вторият том от поредицата „Черно на бяло“ на журналиста, писателя и, издателя Христо Георгиев. - „Поглед в близката история“. Тази книга е необичайна сред огромния брой писания за миналото ни, защото съдържа документирани факти, затрупани с мълчание и „забрава“ - преди и сега, които често са сензационни за неизкушеното и дори за изкушеното в историята българско съзнание.

Страниците „Черно на бяло“ започват да излизат веднъж седмично от март 2016 г. във в. „Дума”. Впоследствие рубриката се препечатва и в сайтове и бързо придобива широка популярност. От няколко години се появява най-редовно в портала „Поглед инфо”, а и в сп. „Ново време“. Тя е новаторска за българската журналистика, включва безкомпромисна авторска публицистична бележка по темата на страницата, придружена с документи, издирени от автора в наши и чужди архиви, музеи, библиотеки, книги, стари вестници, при лични срещи из цялата страна. Някои от документите в рубриката се публикуват за първипът у нас.

Авторката на предговора, изтъкнатата българска историчка проф. Искра Баева, определя книгата така: „…Тъй като живеем в демократично общество, благодарение на тази книга ние можем да видим и другата гледна точка – едно време са я наричали апокрифна. Сега тя не е забранена, продължава да съществува, но е затрупана дълбоко под планините от нови „правилни политически и геополитически книги и публикации”.

Темите в рубриката са най-разнообразни - за новата история на България, Европа и САЩ, за световните войни, за отношенията ни с Русия и Северна Македония, за драматичната българска съдба, за велики българи, свързани с изстрадалия ни българския език, с литературата, с музиката, с културата като цяло. Събрани на едно място, тези публикации са всъщност христоматия на новата ни история с неизвестни, забравени, премълчавани или подлагани на фалшификации документи.

През тази година излезе първият том „Надникване в Русия“, с подбрани публикации за Русия, за СССР и за българо-руските отношения. Сега в книжарниците пред нас е вторият том.

Какво е историята – онова, което е била, или това, което днешни десни политици подбират откъслечно от нея, за да обслужи техни теории или интереси? В последните години властващите използват като прикритие за личните си и групови интереси главно антикомунизма, „изпирането“ на фашизма и русофобията. А това им налага да подменят и да изопачават историческите факти, за да внушат на българите „истината“ за миналото такава, каквато я виждат властниците в тяхното раболепие пред задокеанския диктат.

Обаче, за да познава историята и с оглед на бъдещето ни и за да осмисля живота си, човек трябва да познава фактите,каквито са, без оглед на това дали му харесват. Затова рубриката „Черно на бяло“ на Христо Георгиев е изключително полезна. Тези публицистични бележки, понякога непознати дори за историците, са по повод и на днешни случки и политически прояви.

Във втория том са намерили място 66 сюжета - от времето на Освобождението на България в резултат на Руско-Турската война от 1877/1878 г., от Парижката мирна конференция от 1919 г., изработила пагубния за страната ни Ньойски мирен договор, до действията на Европа, САЩ, Русия и до споровете за възникването на унищожителния за световния ред конфликт в Украйна. Любознателният читател ще намери документални разкази, много факти, лица и събития, отнасящи се за отношенията ни с Третия райх. И за фашистките престъпления в България, законите и гоненията преди 1944 г., за Съпротивата, за героите, загинали за България, които днес или са напълно забравени, подправяни и умишлено изключвани от учебници, книги, медии, исторически предавания, тъй като противоречат на новия политически диктат. А в налаганата цензура той е по-върл и от „престъпния комунизъм“.

Изненадите започват още от корицата на книгата –на нея е използвана снимка от септември 1944 г., когато над храма-паметник „Ал. Невски“ е забито знамето на българската победа на революцията - и досега не са известни точният ден и фотографът, фотосът е от монографията на проф. Славка Петрова „Деветосептемврийската социалистическа революция 1944”. А колцина знаят например, че през 1919 г. САЩ са искали Тракия да стане техен щат? Че знаменитият ни бас Борис Христов, възмутен до крайна степен от кражбите на историята ни, отказва да пее в операта „Самуил“ в Скопие. Помни ли някой кой и как спасява България от унищожителния глад след чудовищната суша през 1945 – 1947 г.? Или как България влиза в ООН въпреки съпротивата на големите западни и комшийски страни…

Христо Георгиев се опитва да върне в съзнанието на българите забравените и неудобните истини, усещането за гордост от миналото и за лично достойнство. А виждайки реалните факти, всеки мислещ читател може свободно да състави свое мнение и за историята, и за днешния ден.