В природата такива чудеса не са възможни. В
обществено – икономическото развитие – също. Действащите там закони не позволяват да прескочиш част от предначертания от еволюцията път. Тази печална констатация ние си я мъкнем като тежък кръст на гърбовете. През тридесет – четиридесет години опитваме да прехвърлим товара си на чужди плещи, вричайки се във вярност на поредния покровител, но вече комай дотегнахме на света с хленча, че други са виновни за душевната ни недоразвитост.
Онзи велик Трети март ни дари избавлението от тъпия и жесток поробител, но не запълни душите с гордостта, че сме стопани на своя живот и на богатствата на българската земя... Не бяхме дозрели за това. Дори сега телата на хората от двадесет и първи век са обитавани от слабия дух на безправните феодални селяни, за които не е имало особено значение дали ще работят ангария на друговерец, или на роден душегубец. Отрокът, набутан в капитализма или социалиазма, си остава изтърсак. Той със себе си не е наясно, та камо ли с отговорностите спрямо обществото. Озовал се незаслужено в своето бъдеще, граби с пълни шепи де що̀ види, не щѐ и да знае, несретникът, че е равен сред равни. Всички закони и морални норми се свеждат до личното оцеляване. Затуй в сегашните съдбоносни, възможно – последни за държавата години, нищо не стряска мнозинството.
Вече е късно за констатации. По-интересен е следният въпрос: «Кой направляваше нашето стадо към провала?». Ясно е, че не са лицата във властта, подкрепяни от немски и американски фондации... Изключваме президента, Народното събрание и останалите партии... Също и бандитските групировки... Петстотинте семейства, представляващи класата на богатите и всесилните, са само марионетки. А чии ли са ловките пръсти, подръпващи конците им? Нашенец ли е? Или е някой от Анкара, решил, че е време да се върнем обратно в историята?
