/Поглед.инфо/ Напоследък нарастна тревогата в българското общество от прогнозите за очаквана нова вълна имигранти и от начина на решаването на бежанския проблем в страната. Няма съмнение, че за това има достатъчно основания, но очевидно има проблем дори между експертите в дефиниране на проблемите, в степенуване на приоритетите и в подхода за реализацията им.

След като преди две години бежанската вълна ни завари неподготвени и още носим белезите от първите ни неудачни стъпки, трябва да признаем, че МВР и Държавната агенция за бежанците овладяха ситуацията и направиха немалко за ограничаване на щетите и изпълнение на международните ни задължения в такива ситуации, а МО след доста забавяне и перипетии построи временното съоръжение за възпиране на нелегалните имигранти на един малък участник от българо–турската граница. Стана ясно, че това е общ проблем за Европа, който изисква координирани усилия. Бежанците, търсещи защита в други страни са 16,7 млн и богати и периферни страни са изправени пред малко или повече еднакви трудности. Европейската комисия ни предостави 8 милиона евро, мобилизирахме и не малко вътрешни ресурси.

 

Последните изявления на министъра на външните работи Даниел Митов от Брюксел, че трябва да се иска техническа, финансова и експертна помощ, събудиха опасенията, че предлагаме да приемем неограничен брой имигранти, стига за това да ни предоставят необходимите финасови средства. Критиката към министъра би била прибързана, ако се отчете, че ЕС наистина залага една много ниска сума за България от около 10 млн за един 7 годишен период. Но сравнявайки изявленията на външните министри на последната среща в Брюксел не може да не ни направи впечатление, че те изразиха различни тези, особено на унгарският му колега в защина на националните интереси на своите страни. Като прибавим и неотдавнашното обещание на министър Митов пред турския външен министър, че ще премахнем загражденията на границата, за което едва ли е имал правомощия, става ясно, защо възниква недоверие към действително отстояваните от него позиции. Почти никой не споменава вече несправедливия Дъблински регламент и първоначалното ни искане за преразглеждането му.

Предупрежденията за почти сигурно нарастване на потока имигранти, инициативи на българските управляващи за търсения, които вече са минал етап и създават впечатления за тъпчене на място, различията в оценките на бившия вече ръководител на Държавната агенция за бежанците и новият й шеф, признанието, че от западно–европейските страни са поискали да ни върнат около 7000 бежанци, чувствителните реакции на обществеността дори на дребни криминални случаи, свързани с лица от центровете за настаняване и накрая отзвукът от терористичният акт в Париж, взети заедно неизбежно оказаха влияние върху формирането на една тревога и подновяване на дискусията по огромния комплекс от нерешени въпроси.

 

Основните ни грешки тръгват от размиването на разбиранията за подхода: като хуманитарен или като въпрос на националната сигурност следва да се разглежда проблема. Сред големия брой коментари през последните дни има само едни, на бивш министър на отбраната /Бойко Ноев/, който поставя въпроса по този начин. Но дори и с него не можем да се съгласим на 100%, защото това макар наистина да е въпрос преди всичко на националната сигурност, същевременно не отменя задълженията ни към международни договорености за лицата, които се нуждаят от хуманитарна помощ и не ни оправдава да не правим разлика между нелегални имигранти и бежанци. Разбира се, че националната сигурност трябва да бъде водеща, но именно тук политици и държавни служители поемат по пътя на възторжените уверения, как можем да осигурим двойно повече места за бежанци, как трябва да ги интергираме и т.н., забравяйки както за реалните ни икономически възможности , така и за последствията за религиозния и етнически баланс в страната след 15–20 години. Защото очакваното нарастване на потока на 30 000 души по 1150 лв издръжка на месец прави за година 414 млн и защото събирането със съпруг, родители и 5–6 деца , регламентирано вече задължение на приемащата страна съгласно «Дъблин–3», означава многократно увеличаване на потърсилите убежище в бъдеще. Ние обичаме да се позоваваме на чужд опит само когато ни е изгодно, но не извеждаме поуки от него. Имигрантите с неуреден престой в Германия са до 400 хиляди и работят нелегално в строитество, хотели и другаде при безправни и лоши условия. Може да си представим, как би се развила такава сива част от пазара на труда и в България и последствията от нея. Списъкът с рискове започваме обикновено с проникване на тероризъм и радикален ислям. Но «джихадистите единаци» и «спящи клетки» от 2– 3–ма екстремисти останаха в миналото, след атентата в Париж се разкриват вече групи до 80 човека. Така «Ислямска държава» може да изгради цели роти и батальони. Във все повече изострящата се международна обстановка около нас нараства опасността от провокации, които могат да катализират други събития: след самозапалването на един младеж в Тунис повлече крак т.н. «арабска пролет», а след атентата в Париж, мюсюлмански протести заляха света и не се знае още докъде ще стигнат.

 

По втория основен въпрос по тази тема относно перспективата за нарастване на бежанските потоци, няма различия в публикуваните и излъчени досега коментари. А от анализите на авторитетни чужди изследователски институти се потвърждават и източниците, като сред първите 10 страни, в които през следващата година ще продължат нестабилността и конфликтите, са и тези, от които ние и сега приемаме имигранти: Сирия, Афганистан, Ирак, Пакистан и някои африкански страни. Международни източници «класират» обаче на трето място след Сирия и Ирак– Украйна, Южен Судан, Нигерия, Сомалия, Конго, Йемен, Либия и т.н. Проблемът е, че страни като Турция и Ливан не удържат вече натиска от имигранти, а тенденциите на влошаване на отношенията на Анкара с ЕС може да доведе отново до направляване на потоците с цел оказване на натиск, както преди 2 години се оказваше такъв с цел отстъпки по преговорите за визите.

За съжаление обаче ми се струва, че средата за сигурност изисква да започнем разработване и на сценарий за бежански вълни при предстоящи военни действия по цялата полооса от Украйна до Близкия Изток. Приготовленията, които стигат дори до раздадени вече на населението наръчници за поведение при обявяване на война /в балтийските страни/ или президентски указ за мобилизация /Украйна/ или скритото масирано доставяне на въоръжение, са само някои от многобройните симптоми за предстоящи събития. Ако ни се разминат , добре, но не трябва ли да сме готови и за най–лошото? В тези сценарии следва да се прецени и поведението и защитата на големите български малцинства в някои близки страни.

 

Една от основните ни грешки е, че се впускаме да дискутираме практическите мерки по приемане на имигрантите, започвайки от тези на МВР и Министерството на образованието до тези на общините, преди да сме си изяснили регулирането на бежанснките проблеми на европейско ниво и възможностите за наша интервенция като равноправен член, защото реалните решения и превенцията са там, в Брюксел. А от тези решения ще зависят зо коляма степен параметрите на нашите програми и усилия в България.

Очевидно е, че големите европейски страни не искат да се корегират изгодните за тях условия в регулаторните механизми от «Дъблин–2» и продължават да ни изпращат писма за връщане на хиляди бежанци, приети и получили статут първо в България– 6873 бр за 2014 г. . Още в началото на изненадалата ни тогава бежанска вълна предупредихме за това, но чиновниците от съответните български ведомства упорито твърдяха, че това не е вярно и само внасяме напрежение. Точно една година по–късно в София пристигна еврокомисарката по бежанските проблеми за да им обясни абсолютно същото. В България така и не се коментира, какво отстояхме и какъв принос имаме в «Дъблин–3» от 26 06 2013 г. Там има много нови моменти, част от които ще влязат в сила от средата на 2015 година. Кой български представител се е съгласил с тези нови регулации? Най–малка е бедата, че достъп до пазара на труда за бежанците сме длъжни да осигуряваме до 9 месеца, вместо до 12, както досега. И в двата случая така или иначе не можем да се справим. По–лошото е, че се обсъждат »алтернативи», които са не само отчайващо ограничени и неработещи, като разселване в трети страни, въвеждане на хуманитарни визи и т.н., но сред предложенията четем и следното, касаещо България:»Да се спре връщането им на границата между Турция и Гърция и Турция и България.» Сигурно можем да си представим какво би се случило, ако при нова вълна действително отворим широко границата, но същевременно се поражда съмнението, дали външният ни министър е стоял именно зад тази идея, когато обеща на турския си колега да премахнем новопостроеното заграждение на нашата граница.

 

Като една от най–засегнатите страни България би трябвало да прояви повече инициатива и да внесе конструктивни предложения за облекчаване на ситуацията си. Вместо това, други в ЕС са стигнали до идеята за разработване на модел за изчисление на «квота за приемане на търсещи закрила лица», която да е в зависимост от икономическата мощ , населението на страната, площта на територията й, безработицата и др. Добре би било, ако се присъединим към тази инициатива за да имаме влияние върху параметрите на тези изчисления и предложим допълнителни елементи, като например дял на мюсюлманско население и други етноси. Една от институциите, които с международните си връзки и с доказаната си през последните няколко години /след поемането й от академик Стефан Воденичаров/ ангажираност към национални каузи и инициативи БАН, би могла да даде свой принос в изработването на този модел, а политиците да поемат отговорността за приемането му от ЕС.

 

Междувременно настъпиха много промени в политиката на ЕС по бежанците, но това също не се коментира в България, а би било полезно за формирането на позицията ни и за стратегиите, които ние българите с такова удоволствие пишем. Под натиска на Германия и други големи европейски страни бе спряна италианската програма за спасяване на нелегални имигранти по вода «Mare Nostrum“, струваща по 9 млн евро месечно и от 2015 г. ще бъде заменена с операция «Triton“, под ръководството на Фронтекс, чийто периметър обаче е ограничен до 30 морски мили, докато при „Mare Nostrum” беше 160 морски мили. Досега бяха спасени над 150 000 души, а с колко ще нарастнат удавените от 2015 г. нататък? В тази връзка, ако си представим, че след завършването на загражденията на българо–турската граница потокът бежанци се пренасочи по море, какъвто ефект имаше след издигане на „оградата” на гръцко–турската граница, с какви проблеми ще се сблъскаме? Достатъчен ли е капацитетът ни по морската граница, като имаме предвид ограниченията на крайбрежните катери, с които разполага МВР и техните технически възможности? Преди по–малко от 2 г. предложихме да се прецени опита на други европейски страни с използване на безпилотни летателни средства за контрол и наблюдение преди всичко на морски, но и на сухопътни граници. Засега не се е чуло да се обсъжда такъв въпрос.

Критиките към ЕС за това, че ограничава спасителните операции, биха били прибързани, защото аргументите са за това, да не се стимулира нелегалния бизнес на трафикантите. От друга страна обаче, принципът, който и ние считахме за най–правилен досега, на миграцията да се противодейства в страните, от които е породена, също започва да бъде атакуван и в някои случаи с право. Така например, ако се реализира предложенито за изграждане на центрове в Северна Африка за кандидат–имигранти, в които да се извършват проверки, няма да може да се гарантира свободен правен процес за всеки, което се гарантира в страните–членки на ЕС. За България в допълнение трябва да отбележим, че споразумението за реадмисия между ЕС и Турция, подписано миналата година има един преходен период до влизането му в сила, който ни „връзва ръцете”, а не е ясно, как ще процедира Турция в бъдеще.

 

Едва след тези многобройни въпроси по линия на ЕС и двустранните отношения можем да се обърнем към разискване на практическите мерки вътре в България. Практиката показва, че останалите страни, независимо от официалните си изявления, прилагат и други практики единствено и само в свой интерес. Така например в доклад в Германия за периода 2009– 2014 г. от 08 януари 2015 г. се констатира, че приетите бежанци са само на „добро и много добро” професионално и образователно ниво, което щяло да запълни нуждите от работна ръка в Германия и гарантира баланса на пенсионната осигурителна система. Още преди по–малко от две години обърнахме внимание на българските власти, че посолствата на Германия освен че бавят с месеци документите на поискалите убежище, пресяват и класират същите в 3 категории, като в последната препоръчват най–образованите и подготвени. Още тогава имаше сигнали, че Турция също извършва „пресяване” на имигрантите и насочва към нас и Гърция най–необразованите. На това не беше обърнато внимание и сега, когато бившият председател на Агенцията по бежанците каза истината, тръгнаха да го заплашват със съд, че обиждал намиращите се в България бежанци.

Важното е все пак, че започнахме да налучкваме верните пътища и за интегриране на бежанците. Добре е, че имаме вече Национална интеграционна стратегия и план за действие. Но след провала на мултикултурализма в Западна Европа е спешно необходимо да се проучат причините, за да не повторим грешките му. В общи линии се налага изводът, че интеграцията, така както си я представяхме, е почти невъзможна за хората, силно привързани към ислямската религия. Тези изводи ще отрезвят някои наши енстусиасти, ще ги накарат да мислят преди да правят прибързани предложения и ако са достатъчно отговорни ще търсят пътища– как и докъде можем да доведем този процес.

 

Споровете, които възникнаха между МВР и МО наистина създадоха едно неприятно впечатление, защото когато става дума за националната сигурност, не би трябвало да има някакъв разнобой. И защото е недопустимо да демонстрираш пред цялата общественост и пред света, че не си прочел дори и Закона да въоръжените сили, или не си наясно, защо в демократичтните страни е ограничена намесата на армията във вътрешността на страната. Доводите, как в други страни излизала армията, или че от турската страна на границата нямало войска, отново демонстрира непознаване и повърхностен подход. Факт е, че турските въоръжени сили имат пригранични батальони, имат жандармерия, която е част от въоръжените сили, а полицията контролира само КПП. В други държави армията действително има функции и във вътрешността на страната, но строго разприсани в законите им. Разбира се, че при обосновано предложение, базирано на промените в средата за сигурност, може да се пристъпи към ускорени изменения и допълнения на закона, но това става в Народното събрание, а не със изявления и нападки в медиите. Освен това, дори и при сегашния закон има форми и начини за оказване на съдействие от МО на МВР без да се променя самия закон– въпрос на добра воля и култура. Но всичко това следваше да стане след изчерпване на възможностите на МВР– Гражданска защита с нейната техника, жандармерията, хеликоптерите и летателното звено с личен състав от около 150 човека и т.н. Трябваше да намерим добри думи за Гранична полиция, която увеличи „обороти” неимоверно много, след като ни сполетя проблема с имигрантите. Не трябва да се забравя, че МВР и всички други министерства могат да усвояват средства по програми на ЕС, средства по линия на Шенген и др., но МО единствено не може да разчита на такива. Разочароващо е също така, че и някои политици и журналисти не пестяха язвителни забележки към Българската армия, сякаш тя не даде жертви и в мисии в чужбина и на наша територия, спомнете си загиналите с хеликоптера при гасене на пожар, сякаш забравихме, как бойците ни газеха до кръста във вода и кал и спасяваха хора! Нека не забравяме също така, че на ключови постове в Държавната агенция по бежанците бяха назначени запасни офицери с богат организационен опит, всеотдайност, човечност и доколкото си спомням бежанци протестираха против уволнението на едни от тях. Представете си, ако на тяхно място бяха кацнали калинки. Няма друга страна в света, която да оплюва армията си, особено когато политиците са виновни за днешния й хал. Дано си извлечем поуки от това. Важното е, че накрая се намери решение и БА ще окаже основно логистична подкрепа при охраняване на границата.

 

Главният извод за нас не се е променил от самото начало на кризата с имигрантите и той се свежда до две неща: тясно сътрудничество и настойчиви български инициативи за решаване на проблемите в рамките на ЕС и заявяване на максималната численост, до която България може да си позволи да приема чужди граждани, търсещи убежище, към която твърдо да се придържа. В противен случай рискуваме националната сигурност и съдбата на България в близките десетилетия.