/Поглед.инфо/ Калоян Паргов е роден на 13 юли 1977 г. в Пловдив.Завършил е Втора английска езикова гимназия “Томас Джеферсън“. Висшето си образование получава в УНСС със специалност “Международни отношения”. Магистър е по “Европейска интеграция”. Председател е на Градския съвет на БСП в София от 2013 г. до 2022 г.Трети мандат общински съветник. От 2015 г. досега беше председател на групата общински съветници от БСП в Столичния общински съвет.

Г-н Паргов, мина повече от месец от отстраняването Ви от ръководни постове в БСП за срок от една година. Какво се промени за това време в партията? Успокоиха ли се духовете?

За един месец няма как да се променят нещата. Моето отстраняване не доведе до спокойствие, а до смут и напрежение, което още не е спаднало. Това го виждам от срещите ми с немалко социалисти в столицата и страната. Голяма  тревога буди и участието ни в правителството и негативите, които БСП трупа в ресорите, които управлява. Например скандалите в земеделското министерство през последния месец. Проблемът наистина е голям, като се има предвид силно стесненото присъствие на лявото в това Народно събрание. Нашата парламентарна групи е само от 26 души, въпреки че управляваме четири министерства.

Какво е настроението в градската организация на БСП след наложеното Ви служебно наказание от Националния съвет?

Не е оптимистично. Това е голямо сътресение за организацията, която се състои от 24 районни организации. И аз благодаря на тези 14-15 председатели на  организации, които се подписаха под една петиция в моя защита. Под подобна позиция се подписаха и стотици социалисти не само от София, както и подкрепата, която получих от интелектуалци с тежест в обществото. Тези подписки, разбира се, не промениха нещата, но аз съм много благодарен на хората, които изразиха подкрепата си към мен. Убеден съм, че моят наследник Иван Таков, който ми беше заместник и в Градската организация, и в Столичния общински съвет, има нужните качества и ще съумее да извади организацията от този кризисен момент, както и да я подготви за най-важното изпитание – местните избори през 2023 г. Преди два дни му предадох и щафетата като председател на групата на БСП в СОС, за да има лостовете да прави не само партийна, но и местна политика.

Това лично Ваше решение ли беше?

Да, защото винаги съм бил убеден, че председателят на най-голямата организация трябва да има пълния набор от инструменти, за да прави политика. В противен случай ще се получи парцелиране на влияние. Давам си сметка, че когато си начело на една организация, оставяш ярък отпечатък. Винаги на следващия председател е много трудно, но вярвам, че както аз успях да преодолея ерата на управление на Румен Овчаров и да работя по нов начин, така идва ред това да се случи и след моето управление. Новият председател има възможност да променя, да надгражда и това е нормалното. За този момент ние се готвим от много отдавна. Важното е организацията да се мотивира за това, което ѝ предстои. Аз ще съдействам със всичко, което е по силите ми.

Бихте ли изяснили защо подписките и позициите на лидерите на мнение не значат нищо за ръководството на БСП. Това не е ли парадокс?

За разлика от предишни ръководства, които се съобразяваха с мнението на хората в БСП, сегашното очевидно показва демонстративно високомерие към реакциите на социалистите и на хората с тежест в партията и обществото.

Кога ще спре това преследване на „врага с партиен билет“?

Очевидно е, че това е белег на управлението на Корнелия Нинова. Следващият председател на партията няма да продължи с тази линия и в това съм дълбоко убеден. Подобни драми, каквито се случват в момента, ще бъдат отхвърлени като недобри практики, защото рушат устоите на партията. Сектантските периоди не са сред най-успешните в партийната ни история.

След като изтече наказанието Ви, ще се кандидатирате ли за председател на БСП?

Вече се готвя за този момент. До 19 февруари за мен най-важна беше Градската организация на БСП в София, моят мандат трябваше да изтиче през 2024 г. Но като виждам и усещам  подкрепата, която получих не само от София, но и от страната, както и надеждите за промяна на сегашния стил на управление на партията, имам основания да се замисля по този въпрос. Считам, че имам нужните знания, умения, опит и визия, от които има нужда партията. Нов стил на работа и поведение, който да даде на БСП качествено ново присъствие на политическата сцена.  

Каква е прогнозата Ви за БСП след като тя излезе от властта? Ще натрупа ли още негативи от това управление?

Практиката показва, че в последните 30 години БСП излиза с доста голям пасив от всяко едно управление. Сегашното правителството е плод на големи компромиси и другите три формации в него имат своите виждания, които се различават от тези на БСП. Това пролича и на митинга-шествие срещу войната в Украйна, който се състоя в четвъртък. На него присъстваха доста членове на кабинета. На този митинг видяхме плакати срещу лидера на БСП, които бяха обидни, а това е недопустимо. И е нормално да се очаква, че БСП ще  иска обяснение от коалиционните си партньори, които присъстваха на това събитие.

Не е ли по-вероятно БСП да преглътне обидите в името на това да остане във властта?

БСП е видяла много за тези 130 година и е била успешна, когато е търсила баланс и е постигала консенсус, но не за сметка на това, в което вярва партията. В момента сме на тежък кръстопът, защото поляризацията в обществото, ценовата криза, предизвикана от различни фактори – война, инфлация, спекулативни цени на някои стоки, изискват работещи решения. Смятам, че в такъв тежък момент трябва да се говори принципно за политики. Цялото управляващо мнозинство да се обедини около преодоляването на кризите, а не да се работи на принципа “Всеки за себе си и никой за другия“.