/Поглед.инфо/ Резюме: Накратко е разгледано вземането на решения на стратегическо ниво в Системата за защита на националната ни сигурност, с акцент върху субективния фактор на Парламента, и по-специално на Комисията за отбрана. Наблегнато е по-скоро на фактологическата страна, и са направени някои свързани с темата анализи и съждения.

Вземането на решение в националната сигурност е най-висша държавническа функция на стратегическо (политическо) ниво, която изисква спазването на съвкупност от процесуални процедури, наличие на документална база и голям набор от принципи, знания, обективни и субективни дадености. Реализирането им става от множество обекти и субекти, със своята отговорност и съответстващи права и задължения, със строго регламентирани обособени връзки между тях, изискващи значителен специфичен капацитет, мислене, планиране, подготовка, обучение, и надлежни ресурси, в среда на стриктен контрол и специално по своята чувствителност обществено внимание, с обхват на последствията във вътрешнополитически и международен (вкл. съюзен) ефект, несъизмерим по своя мащаб и проявление с никоя друга функция на държавата и нейното управление.

По своята същност стратегическото ръководство на държавата е политическо, а не професионално или експертно. Това е така, защото Народното събрание и президентът се избират пряко от народа и „генетично“ депутатите и държавният глава са политици, а министрите се избират от Парламента и това ги прави също политици. Ръководството на политическо ниво се реализира от органи, които са носители на власт, дадена им от обществото (сиреч от народа) по определен в Конституцията и в законите ред. Тези органи формират съответно политиката за сигурност и отбранителната политика, като част от съвкупната общодържавна политика, като цяло, а в частност на политиката за национална сигурност, както и механизмите за упражняване на управленските функции, от една страна на общо политическо ниво, а от друга на ниво на управление на националната сигурност, които в голяма степен се покриват както функционално, така и структурно.

Органите за общо политическо ръководство формулират базови политически приоритети, включително и относно националната сигурност (обществен ред, отбраната, др.), генерират политически и други механизми за реализиране на формулираните приоритети с политически, икономически, информационни, въоръжени и други средства, предопределят ролята на силовия фактор за реализацията на политиката за сигурност, дефинират насоките за развитие, подкрепа и използване на способностите на държавата.

Тези, които формират възгледите и политиките, свързани с националната сигурност, реализират и политически, и експертни функции. Те имат ангажиментите да вземат политически решения и да направляват дейността на компонентните организации относно изграждането на националните способности за сигурност, обществен ред и отбрана. Същите препоръчват политическите цели, за чието постигане могат да се използват силите на Системата за защита на националната сигурност, разработват необходимите документи, които трябва да се приемат на общополитическо ниво, осъществяват международното сътрудничество в областта на националната сигурност и направляват интеграцията на страната в политически или политико-военни съюзи и коалиции. Освен това разработват и реализират концепции и планове за разрешаване на организационни, икономически, социални, правноадминистративни и други проблеми, свързани с изграждането, функционирането и подготовката на силите за сигурност на национално и съюзно равнище.

Стратегическото ръководството на Системата за защита на националната сигурност на Република България, което се идентифицира с държавното (политическото) ниво, включва:

  • Народното събрание;

  • президента на републиката;

  • Министерския съвет;

  • министрите на отбраната и на вътрешните работи.

Към тях, и за да бъде напълно изчерпателен този списък, би могло да се включи и фигурата на министър-председателя, като отделна властова позиция, с персонифицирано самостоятелно влияние, както и заместник министър-председателя с функции по националната сигурност, когато има нарочен такъв (към момента подобен няма). Сред стратегическото ръководството на системата откриваме т.нар. колективни (колегиални) органи и персонални (индивидуални) органи. Първите включват в себе си Народното събрание, Министерския съвет и различните съвети и комисии към тях, към президента, в министерствата и другите структури с функции свързани с националната сигурност. Индивидуалните са президентът на републиката, министър-председателят, евентуално заместник министър-председателят, министрите на вътрешните работи и на отбраната и техните кабинети (екипи).

Акцентът по отношение на вземането на решения в областта на националната сигурност тук е специално насочен към Народното събрание (Парламента), като най-висщият орган от всички тях, което се предполага от категорично водещо му място, полагащо се в една парламентарна република, каквато е нашата, а и е достатъчно надлежно отразено и в регламентиращите системата документи.

Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии, съгласно своя Правилник за организация и дейност. Постоянните комисии (в последното събрание те са 20) разглеждат законопроекти, Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и проекти за решения, декларации и обръщения, изготвят доклади, предложения и становища по тях. Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси, за провеждане на анкети и др. Пряко свързани със Системата за защита на националната сигурност в последните няколко парламанта са комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред, по отбрана, и за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, а косвено и комисиите по външна политика, по въпросите на Европейския съюз, по превенция и противодействие на корупцията, както и по-малко и други по различни аспекти, или временни такива.

След тези въвеждащи слова, прегледът от системно-функционален ще стане субективен, сиреч персонално-личностен, с фокус най-вече върху Комисията по отбрана. По-детайлно за личния състав и ролята на фокусираната комисия през следните три парламента, главно факти:

Комисията по отбрана се състои от 17 народни представители в 47-то (03.12.2021- 01.08.2022 г., 242 дни) и 48-то Народно събрание (19.10.2022-02.02.2023 г., 107 дни), и от 18 в 49-то (12.04.2023 г. до сега). Девет от тях срещаме и в трите комисии, а 5 в две от тях, ерго наблюдава се известно постоянство в участието, като специално в последния Парламент има сериозно подновяване в състава с цели 7 нови члена. Какви обаче и с каква професионална квалификация и експертиза са те, сиреч как могат да допринесат към качеството на работа и съответно за вземането на решения във въпросната комисия?

В 47-то Народно събрание комисията се председателства от партиен функционер, завършил история и финанси във Великотърновския университет, депутат в последните вече седем парламента, избран за такъв явно по квотен принцип, защото единственото нещо което го свързва с отбраната и Въоръжените сили е любознателния му интерес към тематиката, вероятно придобит от исторически книги и филми за войни. Единствените, докосвали се до изключително сериозния професионален профил на тази комисия, са един бивш полковник, заемал експертни длъжности в Министерството на отбраната, бивш пилот (закратко) от преди повече от 20 години, бизнесмен учил някога в средно сержантско училище, дипломирал се във военноморското училище като капитан-далечно плаване, както и екс министър на вътрешните работи, дипломирал се обаче и във военната ни академия.

Две трети от комисията в 48-то Народно събрание повтаря предишната, като има за председател с диплома от Университета за национално и световно стопанство със специалност „Международни отношения“ и магистърска степен в Софийския университет със специалност „Международни бизнес отношения“, и с редица обучения и специализации в България и чужбина и стаж като парламентарен секретар в Министерството на културата и Министерство на отбраната (2010-2013 г.). Същият е председател и на Комисията по отбрана в последното, 49-то Народно събрание.

Комисията в 49-то Народно събрание включва в себе си сценарист със специализация в социо-културни дейности, кинезитерапевт, политолози, няколко икономисти, инженери, юристи, специалист в информационните технологии, финансисти, психолог, философ, един завършил „Бизнес администрация“ в Чикагския университет в САЩ, друг, за който срещу професия е отразено „български писател и политик“ (но без информация за висше образование), бивши министри на вътрешните работи и на правосъдието, както и бивш вицепремиер в няколко правителства. До скоро едиственият с военно образование е с диплома за „летец–пилот“ и звание лейтенант, но служил само две години преди да напусне редовете на Въоръжените сили. Разбира се, не може да се отрече голямата експертиза и армейски опит на бившият заместник-министър на отбраната Валентин Радев, който е член на комисията от по-късно, считано след местните избори през месец ноември 2023 г.

Както се вижда от телеграфичната извадка, военната експертиза е меко казано съвсем леко засегната и твърде недостатъчна в разглежданите три последни парламенти.

При скрининг на състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в същото това последно 49-то Народно събрание, за сравнение, се вижда че неин председател е политик, председател на праламентарна група, но с далече от нейната тематика образование, макар и бивш министър (на здравеопазването), но пък там са бивши министри на вътрешните работи, главни секретари или служители във ведомството, което говори за наличие на един сравнително добър експертен капацитет по функционалното направление на комисията. Що се касае до Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (14 народни представители), тя наполовина е представителна извадка от предишните две комисии, с превес на бивши служители от Министерството на вътрешните работи, под председателството на бивш министър на вътрешните работи. Но от друга страна около половината от членовете на въпросните комисии нямат и не са имали в професионалните си биографии нещо общо с обществения ред и сигурността.

Така апропо е и с всички други праламентарни комисии, например в Комисията по здравеопазване (20 члена) са включени всички лекари, които са в този парламент, и въпреки това те също са само около половината от състава на комисията. Това обстоятелство се дължи на факта, че не всички професии са правилно разпределени сред депутатите, а и има ограничение за брой участие в парламентарни комисии, поради което, и за запълване на бройката, се включват знайни и незнайни членове с различна неекспертиза. Ситуацията прилича на стария казармен виц, че в поделението хорът за участие в художествената самодейност е „смесен“, не обаче от мъже и жени, а от можещи и неможещи да пеят.

В последното не би имало нищо лошо, все пак нека се учат хората, вероятно дори им е интересно, със сигурност престижно, даже ще е ценно да фигурира в автобиографиите им за бъдещо политическо развитие, а и за самочувствие, ако във въпросните комисии не се вземат важни решения. В конкретния разглеждан тук случай става дума за решения, касаещи националната сигурност на държавно и съюзническо ниво, в частност свързани с отбраната, сигурността и общесвения ред.

Да върнем фокуса пак върху Комисията за отбрана и нейната работа при настоящата действителност, свързана с протичащи бойни действия на около 300 км. от територията и акваторията на нашата страна, и произтичащият от този факт комплекс от военно-професионални, военно-технически, военно-дипломатически и пр. комплиментарни особености, и необходимостта от вземане на адекватни решения от най-висшия ни демократичен орган.

Вероятно народните представители Ибрямов, Кълков, Русчев, Мюмюн и Рибарски (с извинение, че на случаен принцип цитирам тези имена) са отлични специалисти и доказани експерти в обастите, в които имат образование, квалификация и натрупан служебен и житейски опит, тъкмо благодарение на което те са избраници на народа, и за което имат моят дълбок респект, но в сферата на отбраната и Въоръжените сили те не са такива. Затова, когато комисията провежда свое изнесено заседание в сградата на Министерството на отбраната или посещава например изтребителна база или изложение на военна техника, нейните членове изглеждат като група туристи на посещение в интересен исторически или атракционен обект, водени от съответен високопоставен гид (министър, заместник-министър или генерал).

Ценност на всяка парламентарна комисия би било наличието на такива доказани политици и капацитети като Томислав Дончев, Христо Иванов и Младен Маринов, както и Ивайло Мирчев, пред всестранната експертизата на който авторът на тези редове може само да стои мирно и да благоговее (бидейки свидетел на негов обедителен, подробен и многостранен анализ относно необходимостта от предоставяне на бойна техника и въоръжение на Украйна, боравейки с факти и аргументи, сякаш е поне национален директор по въоръженията). Но и те изглеждат като леко „пришити“ към Комисията за отбрана, дори да могат да дадат безценни съвети при вземането на съответните решения и предложения за тяхното вземане, дори и в тяхната „надстройка“ спрямо явяващата се като база строго спефичната отбранителна тематика.

Ако някои опонират на необходимостта от експертност и неглежират важността на взетите решения на ниво комисия на Парламента, респективно на професионалната подготовка и капацитета на човешкия фактор в нея, то със сигурност не е така. Защото ако даден въпрос, свързан с националната сигурност, по-специално касаещ отбраната и Въоръжените сили, не се приеме в комисията, той не влиза за гласуване в залата, сиреч от Народното събрание. И никой после не казва, че е недостигала експертиза за неговото разбиране и съответно за взетото решение, а само се казва, че Народното събрание отхвърли решението. Един пример: през януари 2023 г. Комисията по отбрана отхвърли изготвената от Министерството на отбраната Програма за приоритетни инвестиционни разходи във ведомството, одобрена с постановление на Министерския съвет през септември 2022 г., с доводите, че тя недостатъчно разглежда придобиването на необходимите отбранителни способности, чрез инвестиционни проекти за модернизация на Въоръжените сили, и препоръча Министерският съвет да изготви до три месеца и да внесе в Народното събрание друга всеобхватна и финансово обоснована Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г., както и в последствие реши Парламентът. Такава бе разработена в указания срок, но също не бе приета от Комисията по отбрана, и после от Народното събрание, а новото ръководство на Министерството на отбраната, след 06 юни 2023 г., поиска нейното преразглеждане, по-късно като част Стратегическия преглед на отбранителната политика във ведомството, след което Министерския съвет отново я одобри и предложи на Народното събрание за приемане. За който не е запознат или не е разбрал, тук приемането на подобна програма има предимно политически аспект и е свързано с това кой я предлага на Парламента, в първите два случая това е служебният кабинет, а в последният е правителството на т.нар. „сглобка“. Подобни по своят характер са и „експертните“ решения на комисията по отношения на предоставянето на оръжие на Въоръжените сили на Украйна и други, които по своята същност са по-скоро политически, отколкото с професионална военна експертна насоченост.

Тогава необходимо ли е изобщо да има подобни (множество) тясно ангажирани комисии в Народното ни събрание? Риторичен въпрос, по темата, но извън съжденията, предмет на настоящата статия.

Наличието на ограничена специализирана (военна, отбранителна) експертиза, или по-точно неналичието на такава, сред състава на разглежданата по-детайлно Комисия по отбрана се явява като следствие от наличието ѝ измежду редовете на народните представители цялостно в Парламента, и не само в тези последните, а като тенденция през годините след 1990 г. Защото още от Първото българско Народно събрания в него е вземал участие цветът на нашата нация, и неизменно част от него е било т.нар. „офицерско съсловие“ – покрито с храброст и себеотрицание, героизъм и патриотизъм в безбройните битки за свободата и независимостта на Родината. Уви, тези времена и личности са в историята, и трябва да се съобразяваме с настоящата действителност. А тя е, че все по-малко бивши военослужещи и цивилни военни служители с необходимия опит и експертиза ще стават народни представители, а и престижът на професията „офицер“ отдавна не е същият. И те ще попадат там по-скоро случайно, отколкото закономенерно по този признак. Причините за това са, както обективни, така и косвени, дори и чисто субективни, които обаче не са обект на статията.

Целесъобразно е да се направят необходимите анализи по отношение на това как може да се запълни този дефицит от преки знания, опит и специфична професионална експертиза, така че той да не влияе определящо на качеството на взетите решения (предложения) в критичната откъм компромиси тематика за националната сигурност. Проблемът е изключително сериозен предвид размерът и важността на решенията, потенциалните последствия от тях спрямо държавата и нейносто бъдеще, рисковете за националната ни сигурност, националните интереси и пр. В тази посока, и за преодоляването му, или смекчаването му, само мога да нахвърлям потенциални направления за развитие: обучение на политиците - потенциални бъдещи депутати и с капацитет за ръководни държавни длъжности; качествен апарат от съветници и консултанти към Народното събрание и свързаните министерства; използване на модерни иновативни модели и системи за вземане на решение, защо не и с участието на изкуствен интелект?; съвместни съюзни и регионални действия за преодоляване на дефицита от полезна експертиза; разработване на сценарии за действие и интуитивни модели; специализирана политика за решаване на проблема, чрез набелязване на различни по своето ествество и времетраене мерки, включително на визия и стратегия; други…

Литература:

  1. Алашки, М., Вземане на решения в Системата за защита на националната сигурност, монография, Принт фактор, 2022, ISBN 978-619-91280-3-9;

  2. https://www.parliament.bg/, 22.11.2023 г.

* Авторът е професор по стратегическо управление и аквизиция на националната сигурност във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) гр. Пловдив, както и държавен служител с 38 годишен стаж. Изказаните мнения и позиции в статията са лични и не засягат по никакъв начин институциите в които същият работи или има други договорни отношения.