/Поглед.инфо/ В българския Югозапад се разрази тъжна семейна драма с елемент на силен финансов рекет. Жертва на ежедневен тормоз от страна на банките става невинна 21-годишна млада жена, наследила дългове на внезапно починалия й баща, разказва регионалният сайт struma.com.

Кредит от 70 000 лева към ДСК е на път да остави Любомира, 15-годишния й брат и 15 месечното й бебе Даниел на улицата - без дом, без пари, без надежда за живот. Останали без баща си, който е шофьор на линейка Лъчезар Стаменов изоставени от родната им майка, Любомира и братчето и са принудени да остареят за дни, изправяйки се срещу жестокостта на живота.

От любовта на Любомира с младеж от Благоевград се ражда малкият Дани. С отговорността на зряла жена тя не изоставя рожбата си, а със сетни сили и 160 лева храни брат си и 15-месечния си син. Апартаментът им, залог за дълговете, се намира в района на плажа в Благоевград - панелен, но апетитен за банка ДСК. Поовехтял, със съборена мазилка, тъй като нищо не остава от средствата на Любомира, за да го ремонтира.

Въпреки ударите, стоварили се върху Любомира в началото на живота й, тя се усмихва с тъга и умора на лицето. Разказва историята си през сълзи:

Трагедията ни започна след смъртта на татко, издъхна от рак, грижех се за него до последно, но уви, млад го покоси тази коварна болест, той умря през 2012 година. Аз се омъжих, но нещата в брака ми не потръгнаха, нали знаете никой не иска жена с тежки проблеми. Още в първата седмица след смъртта на татко дойде писмо от банка ДСК, в което ме уведомиха, че съм наследница на кредит 70 000 лева.

До момента писмата не спират, казаха ми, че ще ми вземат апартамента, ще го продадат на търг. Единственият начин е да започна да внасям по 800 лева, ако не го правя със съдия изпълнител ще ме изгонят. /Сълзи давят младата майка/. Когато тате е изтеглил кредита, аз съм била на 13 години, нищо не съм знаела, нито за какво ги е взел, но сигурно да си помага да ни отгледа, да ни купи жилище, не знам. Откакто татко почина всичките ни роднини сякаш ни забравиха, включително и баба ни. Останахме съвсем сами. С бебето не мога да си намеря работа. Иначе искам да работя, за да почна да плащам на банката, но кажете ми къде ще получавам 800 лева, за да плащам дълговете на татко. Той какво е виновен, че умря...

И така. Живеем в ад. Идва зима, идват и банкерите от ДСК, които всеки ден ми казват "Време е, какво ще правиш", разговарях с юристите, те си гонят техния интерес, не са склонни към никакви компромиси. Живеем със 160 лева, но сякаш това не ги интересува. Няма човешки закони явно. Какви ли не мисли са ми минавали през главата-да сложа край на всичката тази нечовешка мъка, обаче като погледна сина ми и брат ми, обикновено ги гледам когато спят, тръскам с глава и си казвам: Не може да няма начин, не може! Сега заделям по някой лев да си купим дърва, страх ме е за зимата, много ме е страх! Дали ще оцелеем и тази зима...