/Поглед.инфо/ Всички кредити - потребителски и ипотечни, ще могат да се погасяват предсрочно без такса.

Според приетия окончателно закон за потребителския кредит банките няма да събират такси, обезщетения или неустойки за предсрочно връщане на новите и на вече изтеглените ипотечни заеми след първата година. Преди този срок таксата е ограничена до 1%. Първоначалната идея бе това да важи само за новите кредити.

Промяната бе предложена от депутата от БСП Янаки Стоилов по време на дебатите в пленарната зала. Както "24 часа" писа, това бе решението на парламентарната група на червените, взето ден по-рано.

Текстът бе подкрепен с 83 гласа "за", 3 "против" и 16 "въздържали се".
Според Стоилов сключените договори ще действат, но ако клиент иска да погаси заема си предсрочно, ще може да го направи без такса, дори такава да е предвидена.

Вероятно банките няма да получат толкова големи печалби, колкото са планирали от такси, неустойки и обезщетения, но това ще позволи на кредитополучателите да погасят заема си или да го рефинансират по новите условия, мотивира се Стоилов.
Той определи текста като балансиран, който гарантира правата на потребителите, без да засегне правната и финансовата стабилност.

По-късно депутатът от БСП Румен Гечев прогнозира, че по този начин ще се засили конкуренцията между банките, ще се подобрят условията по кредитите и ще се стимулира понижението на лихвите. Гечев обаче уточни, че при рефинансиране трябва да се предвидят други разходи - за нотариални заверки, учредяване на нова ипотека и др.

По оценка на Гечев при около 1/3 от ипотечните заеми е предвидена такса при предсрочно погасяване, достигаща до 4-5%.
Червените депутати бяха категорични, че клиентите вече няма да са закрепостени
към една банка, а ще могат да я сменят с друга, ако тя предлага по-изгодни условия.

Йордан Цонев от ДПС, който бе автор на основните промени в закона, коментира, че е подкрепил текста за отпадането на таксата за предсрочно погасяване, защото тя няма да донесе загуби за банките, а ще засили конкуренцията.
Вчера представители на банковия сектор коментираха неофициално, че са изненадани от приетия текст и не могат да кажат как ще се отрази на дейността им.

Всички останали новости от закона ще важат само за договорите, сключени след влизането му в сила. Това ще стане три месеца след обнародването в "Държавен вестник". Оскъпяването по кредити ще се изчислява по нова методика - с т.нар. референтна лихва, гласят други поправки в закона. Ще представлява пазарен индекс "Либор", "Юрибор", "Софибор" и/или индикатори на БНБ и/или Националния статистически институт или комбинация от тях.

Освен променлив компонент лихвата ще има и фиксиран, който няма да може
да се променя едностранно за целия срок на договора.

Банките също така няма да могат да сменят и методологията за изчисление едностранно. Тя ще трябва да се публикува в интернет.
Годишният процент на разходите (лихви плюс такси) няма да може да надхвърля 50,2%, т.е. не по-висок от 5 пъти законната лихва по просрочени задължения. Тя е 10% плюс основния лихвен процент, който в момента е 0,04 на сто.

Таванът ще засегне основно бързите кредити, където оскъпяването е доста по-високо, тъй като и тези под 400 лв. вече влизат в обхвата на закона.
Банките няма да могат да събират и такси за усвояването и управлението на кредита. Оставя се възможност да начисляват такса за разглеждане на документите за заем.

Договорите ще са без дребни букви - всички елементи ще са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12.
Едностранната промяна на общия разход по кредита ще се допуска при две условия - предвидена е в договора и е вследствие на обективни обстоятелства, които не зависят от кредитора.

Кандидатите за ипотечен кредит ще могат да избират от два типа договори. При първия, ако заемът не може да бъде изплащан, кредиторът ще се удовлетворява изцяло до размера на обезпечението. При втория вариант потребителят ще носи отговорност с цялото си имущество.

Няма да се предоговарят

Старите потребителски и ипотечни кредити няма да се предоговарят според новите изисквания на закона, стана ясно вчера, след като предложенията за това не бяха подложени на гласуване. Подобен текст имаха депутатите от левицата Георги Анастасов и Борис Цветков, но го оттеглиха.

Независимият Румен Йончев, който също бе предложил законът да важи със задна дата, пожела да го промени вчера. Той поиска да се запише, че в 3-месечен срок от влизането в сила на закона всеки клиент може да поиска от банката оферта по новите изисквания. Председателят на Народното събрание Михаил Миков отказа да подложи на гласуване текста, защото не бил редакционен, а изцяло променял смисъла.

Малко преди това Данаил Кирилов от ГЕРБ изненадващо обясни, че той е предложил същия текст, но още на заседанието на комисията по бюджет и финанси на второ четене. Кирилов попита защо не присъства в доклада. При справка в деловодството се оказа, че такова предложение не е правено.

Хората дължат на банките 18,5 млрд. лв.

Българите изплащат 18,5 млрд. лв. кредити на банките, показват данните на БНБ към края на февруари 2014 г.
Толкова е размерът на заемите за домакинствата и НТООД (нетърговските организации, които обслужват домакинствата, като фондации, синдикати, спортни клубове, партии и т.н.).

Това прави около 23% от БВП. Спрямо февруари миналата година има, макар и минимално, нарастване от 0,04%.
Възможно е тенденцията на спад да се обръща и кредитирането да се съживява при положение, че през януари 2014-а е имало годишно понижение на кредитите с 0,2%.
Детайлният анализ на данните показва, че повишение е имало само при потребителските кредити. То е с 2,1% през февруари тази година спрямо същия месец на миналата година. Така размерът им се е увеличил до 7,381 млрд. лв.

Намаляват обаче жилищните кредити - с 0,9% за година до 8,8 млрд. лв.
Т.нар. други кредити за домакинствата и НТООД (извън потребителските и жилищните) също се понижават - с около 6,4 на сто до общо 830 млн. лв.
Кредитите за фирмите пък са с общ размер 35,1 млрд. лв., което е 43,7 на сто от БВП.

При тях има ръст от 1% на годишна база. За сравнение през януари е имало спад от около 0,6 на сто.

Всички кредити на неправителствения сектор, където влизат заемите за фирми и граждани, са 54,723 млрд. лв. Това прави близо 68 на сто от БВП на страната.
През февруари те нарастват на годишна база с 0,7% при спад от 0,4 на сто през януари.