Легенда на растежа

/Поглед.инфо/ Как доходите ни порастват 4-кратно, инвестициите бележат 14 пъти ръст, населението забогатява и всички благоденстват, при все че 90% от хората не усещат това благоденствие, само четат и слушат за него. Като за някакво екзотично място, за което знаят че съществува, но не познават, защото им е невъзможно да отидат.

Кой е виновен – изнасящите данните или тълкувателите им, не е въпрос - отговор е.

Да си пъхнеш главата в гореща фурна, краката си в кофа с ледена вода и да кажеш, че средностатистически се чувстваш добре, не е диагноза, статистика е.

Също както, ако Пенка - чистачка взима 320 лв., Мария и Иван - офис служители взимат 500 и 600 лв., шофьор Генчо - 700 лв., шеф – 900 лв., а собственик – 10 бона месечно, то средният доход в тази фирма е около 4 хил. лева. Фирмата е умален модел на държавата, само че там ролите са малко по-различни. Държавен чиновник – 1200 лв. и бонуси за 1000 лв., експерт в енергийно или друго държавно дружество - 3 000 лв., висшист средна ръка – 800 лв., журналист среден клас медия – 700 лв., сервитьор – 900 лв., продавач - 650 лв., учител – 600 лв., пенсионер – 240 лв., жена в майчинство без работа- 340 лв. Средно изчислен доход на населението - 953 лв. Населението забогатя. Защото преди година средният доход е бил 948 лв. Това са цели 3% ръст. Повишението иде основно от вдигнатите заплати на администрацията, на висшия мениджмънт в частния сектор, и да не пропускаме на пенсиите, които се увеличиха с цели 2,6%. Населението забогатя.

Същите финансови еквилибристики могат да се направят с всички данни и цифри, но това което привлече вниманието ни отново, е ръстът на чуждите инвестиции - този път той е космически. От медиите научаваме, че чуждите инвестиции нарастват 14 пъти през май, на годишна база. Това е небивал рекорд и следва да го уважим. И този път за разлика от фантасмагориите на Лукарски, не е лъжа. Въпросът е как са погледнати цифрите, за да се „изведе” този ръст.

14 пъти за година ръст това следва да са милиарди, биха си казали повечето читатели, което би било сериозно оживление в икономиката. Всъщност, дори няма 100 милиона. Иде реч за едни 88,5 млн. евро. Понеже лани през май чуждите инвестиции са били някакво дъно от 6,4 млн. евро, съпоставени с май 2016 г. ръстът им е 14 пъти. Само, че това е вадене на данните от контекста, от общата картина, което некоректно я изкривява и създава нездрави илюзии за развитие и икономическо оживление.

В сравнение с предишния месец –април, когато инвестициите са били 61 млн. евро, през май повишавайки се до 88,5 млн. ръстът е незначителен. Ако гледаме само месеца, примерно през април 2016 г. инвестициите са три пъти малко спрямо април 2015. И на следващия месец (май) да се говори за 14 пъти ръст, само щото сравняваме с идентичния месец година по-рано, е несериозно. За по-обективна картина, трябва да погледнем какво се случва от началото на годината досега. Данните за първите пет месеца от годината сочат спад на инвестициите от чужбина с цели 34% спрямо привлечените за същия период на 2015 г.

В началото на годината е още по-зле. Първите месеци на 2016 г. - чуждите инвестиции в България са 429 млн. евро, което е спад с 45% спрямо същия период на миналата. 14 пъти ръст?

Дори цифрите да бяха по-големи, оптимизмът не би бил основателен, ако погледнем структурата на въпросните инвестиции. Чуждите инвестиции в България са най-вече кредити (дългови инструменти). Това са кредитите, които чуждите компании отпускат на български дружества, в които те имат участие. Тоест, това е нарастване на вътрешната задлъжнялост. Този тип инвестиции понякога се влагат с цел да се повиши производителността на местния бизнес, но може и да са оборотни средства и покриване на дългове. Но дори с „идеална цел” да са, за 5-те месеца на 2016-а инвестициите в дългови инструменти са близо 200 млн. евро, което е 50% намаление на годишна база.

На второ място (180 млн. евро) са инвестициите вложени в придобиването или създаването на капитал, както и в строителство. Дяловият капитал това са инвестиции на чужди лица в капитала на български дружества, както и покупката на недвижими имоти. Те обаче са двойно по-малко спрямо предходната година, а спадът говори за намаление на интереса на инвеститорите към дългосрочни инвестиции в страната.

Останалите около 140 млн. евро за 5-месечието са реинвестирана печалба. Това е троен спад в сравнение със същия период на 2015 г., когато тя беше над 370 млн. евро. Освен това, отчетените 140 млн. са за първите 5 месеца, но реално те са изцяло генерирани през първото тримесечие на годината. Тоест, последните два месеца имаме нулево реинвестиране на печалба. На фона на това да се извежда като акцент в медийното пространство, че инвестициите през май са нараснали за година 14 пъти (само защото са сравнение с май 2015 г.), е не просто манипулативно, а малоумно.

Тук няма да анализираме причините за ниските инвестиции и слабия инвестиционен интерес, и множеството аномалии в страната ни, които отблъскват инвеститорите, а тълкуванието на цифрите, което създава илюзия за развитие. Такова няма, поне по отношение на интерес на чужди инвеститори към страната ни. Това както знаем е свързано с нови работни места, съживяване на региони, повишаване на доходи - все пожелателни неща.

Сходно е „подобрението и оптимизмът” по отношение на промяна на доходите ни. По последни данни на НСИ доходите растат 4 пъти по-бързо от разходите. Тази блага вест наскоро обиколи медиите и предизвика масово недоумение. Какво се крие зад 4-те пъти изпреварващ ръст - доходите нараснали с 4,2%, а разходите – с 0,9%. Също както бяха увеличени пенсиите - с 2,6%. Това вдигна най-ниската пенсия с 3 лева до 118 лв. и 14 ст., а средната (340 лв.), „скочи” със 7 лева. Гледа пенсионерът този жизнеутвърждаващ ръст и се пита по Чеховски: „Чай ли да пия или да се обеся?”

Бюлетинът сочи още, че средният доход на лице от домакинство през първото тримесечие на 2016 г. е 1237 лв. Тук статистиката удобно пропуска, или нейните тълкуватели в невежеството си, че тези 1237 лв. на човек не са на месец, а общо за тримесечието. Тоест, на месец, средно на лице от домакинството се падат 412 лв., и то ако приемем, че домакинството е от 3-ма члена - двама родители и дете. Тъй като семейният доход се изчислява с включени пенсии, ако добавим още 1 член пенсионер, средно на човек се падат 309 лв., което е на прага на бедността. Какъв е изводът- средностатистическият българина живее на прага на бедността. И на фона на това, твърдението – „Доходите растат 4 пъти по-бързо от разходите” звучи ПРЕСТЪПНО.

Важно е да отбележим и как се формира доходът на средното домакинство. В семейния портфейл работната заплата продължава да формира едва половината от общия доход (57%). Това значи, че само единият от двамата родители работи, или ако и двамата работят, то получават ниски доходи. Останалата част от семейния доход идва от пенсии – близо една трета (26,5%), и от самостоятелна дейност. Социалните помощи, които толкова се преекспонират, формират едва 2,8% в общия доход на домакинствата.

Още по-интересни са данните с разходите на домакинствата, които за 3-те месеца нараснали само с 0,9%. Ще се спрем на основите - разходите за жилище (вода, електроенергия, отопление, поддържане на дома), които са намалели с 1,6%, и за транспорт, които отчитат увеличение от 1,4%.

Винетката поскъпна с над 40% от 1 януари, а застраховка „Гражданска отговорност" – с около 10%. Това не е вдигане на разходите за транспорт с 1,4%. Сходна е картината и с разходите за ток и отопление. И накрая твърдението, че доходите се вдигат 4 пъти повече спрямо разходите звучи като арогантна подигравка.

Прочее, средният годишен доход на човек през 2015 г., по данни на НСИ е 4953 лв. Разделено на 12 месеца, средният месечен доход на българина е бил 412 лв., което е дори е под минималната заплата, определена като нужния минимум за оцеляване. Толкоз със „забогатяването” на българина.