/Поглед.инфо/ Петкратната олимпийска шампионка по гимнастика Агнес Келети –най-възрастният жив спортист в света и спортна гордост на нацията с най-много олимпийски медали, почина в Будапеща седмица преди да навърши 104 години, съобщава Унгарската телеграфна агенция.
Агнеш Келети е най-успешната унгарска гимнастичка, с най-много медали в петобоя. С десет олимпийски медала е втора в класацията на най-бележитите унгарски спортисти, а с петте златни медала, тя е петата най-успешна унгарска олимпийска спортистка на всички времена, се казва в некролога на Унгарският олимпийски комитет.
Родена е като Агнеш Клайн на 9 януари 1921 г. в Будапеща. Поради нарастващия антисемитизъм в годините след Първата световна война семейството е принудено да промени името си на унгарски звучащото „Келети“. Агнешка от малка се потапя в света на музиката и спорта. Свири на виолончело, взема уроци по гимнастика, плува. От 1937 г. спортува в Будапещенския клуб по лека атлетика и фехтовка, а от 1938 г. е в Националната асоциация по гимнастика. Като член на националния отбор печели първото унгарско първенство.
През 1939 г. завършва гимназия, но поради приетия още през 1920 г. антиеврейски закон Numerus clausus, не получава квота да учи в университет. А през 1940 г. идва забрана да участва във всякакви спортни дейности. Изключена е и от спортния клуб в Будапеща заедно с останалите членове „неарийци“.
Пламъците на Втората световна война бушуват в Европа, а Унгария е част от нацистката Ос. За Агнеш настават още по-трудни времена. Принудена е да крие еврейската си идентичност. Фамилното име Келети вече не помага. Затова дава мило и драго да се снабди с фалшиви документи, които да я идентифицират като християнско момиче с фамилия Солксентмартон. Работи като прислужница в склад за боеприпаси. Поддържа издръжливостта си с бягане.
След германската окупация на Унгария на 19 март 1944 г., баща ѝ Ференц и няколко членове на семейството са депортирани в концентрационния лагер Аушвиц. За щастие успява да спаси майка си Рожа и сестра си Вера с помощта на шведския дипломат Раул Валенберг.
След края на войната Агнеш Келети завършва Техникум по физкултура и става учителка. Успоредно, продължава тренировките в различни видове спортове. Между 1947 и 1956 г. тя е абсолютен шампион на Унгария. Никой не е печелил повече от нея първенствата по гимнастика. През 1949 г. взема четири златни, един сребърен и един бронзов медал на Световното първенство на висшите училища. На Олимпийските игри в Хелзинки получава златен медал на успоредка, сребърен медал в отборното състезание и два бронзови медала за упражненията на неравна греда. На Световното първенство в Рим през 1954 г. взема сребърен и бронзов медал. Върхът на кариерата си достига на олимпиадата в Мелбърн през 1956 г.: печели четири златни медала – за съчетанието на греда, упражненията на земя, на неравна греда и отборно, както и сребро в индивидуалния многобой. Там е призната за най-успешния състезател на игрите, а също – за най-възрастната гимнастичка, спечелила златен медал.
Научавайки за потушаване на революцията в Будапеща, близо 50 унгарски спортисти – сред които е и Агнеш, решават да поискат убежище в Австралия. От 1957 г. тя се установява в Израел. Там тренира гимнастички в Института за физическо възпитание и спорт в Нетания, става треньор на израелския женски национален отбор по гимнастика, изиграва важна роля в създаването на учебни програми за този вид спорт. Фактически, Агнеш Келети е един от създателите на художествената гимнастика в Израел и ръководи този спорт повече от 50 години. За заслугите ѝ в развитието на спорта, през 2017 г. е удостоена с най-високото отличие за гражданско лице – наградата „Израел“. Но още през 2004 г. в родината ѝ, тя е обявена за един от 12-те „Спортисти на нацията“.
В интервю за агенция „Асошиейтид прес“ през 2012 г. казва: „За мен спортът бе просто начин да видя света. Може би затова никога не съм се притеснявала. Хората казват, че се страхували преди състезание. На мен това никога не ми се е случвало. Гимнастиката беше просто част от живота ми.“
В Израел се омъжва за Роберт Биро – учител по физическо възпитание с унгарски корени. Агнеш е 40-годишна, когато два пъти става майка. По-късно тя е цитирана да казва „Не вярваха, че на 35 години мога да спечеля златен медал, а спечелих четири“; и добавя: „Децата ми – Даниел и Рафаел са просто още два златни медала.“
