/Поглед.инфо/ Изявленията на Тръмп относно претенциите към Гренландия и Панамския канал, както и анексирането на Мексико и Канада към Съединените щати, може да изглеждат екстравагантни в нашата обичайна следвоенна референтна рамка: суверенитет, ненарушимост на границите и други подобни.

Но можете да го погледнете и по различен начин - тогава всичко ще изглежда много по-реалистично. Особено ако признаем, че сегашната смяна на властта във Вашингтон има всички признаци на революция – както във вътрешната, така и във външната политика.

Освен това не само за Съединените щати, но и за много страни по света, включително всички западни, както видяхме през последните три години, въпросът не е за запазване на статуквото, което по дефиниция не може да съществува в ера на тектонични промени в света, а за оцеляване в качествено променена среда.

Факт е, че следвоенната система Ялта-Потсдам тази година ще навърши 80 години. Периодът е значителен. Ще се позова на последния доклад на ИMEMO с годишна прогноза за 2025 г. Той заключава за „почти пълния колапс“ на тази система „с нейните договори и институции“. И това е трудно да се отрече - включително и за нас, ако погледнем разпадането на СССР и Югославия, факта, че в края на Студената война няма официално уреждане на ситуацията в Европа, което да актуализира публикацията - военен световен ред, отчитащ новите реалности.

Но това не беше направено по вина на Запада, който смяташе, че няма нужда да преговаря с „победената“ Русия. Всичко остана както си беше. НАТО и Европейският съюз продължиха разширяването си, което беше частен случай на очакването, че западната хегемония автоматично ще се разпространи в останалия свят – нещо като геополитически край на историята. Сега дори американски политолози (да речем Бен Роудс, автор на речи на Барак Обама) публично признават, че в природата вече няма либерален ред. И ние трябва да изхождаме от тази реалност.

Може би ни е по-лесно да признаем всичко това, тъй като нямахме други залози, освен напълно илюзорни, в „еднополюсния момент“, или, с други думи, в САЩ/Западната глобална империя. Неформалният Pax Americana съжителства удобно в международната система с ООН, играеща централна роля.

Но времената се промениха. И съдейки по реакцията на американския истаблишмънт към „геополитическото предизвикателство“ от страна на Русия, Китай и цялото незападно световно мнозинство/Глобален Юг, което отчасти се дължи на четири десетилетия глобализация, е необходим преход към ръчно управление, т.е. е, консолидацията на западните страни на открито имперска основа. Капанът за мишки с това сиренце трябваше да се затвори в един момент.

Никой не оспорва тезата, че историята е възвърнала смисъла си. Обръщението към историята е това, което разширява хоризонта на това, което внезапно е станало възможно. Още през 19 век мнозина, включително Николай Бердяев, пишат за Новото средновековие и новия феодализъм. Още в наше време същите постмодернисти предрекоха, че махалото на историята, особено ако беше достигнало до прословутите комунистически и либерално-капиталистически краища на историята, ще се завърти в обратната посока.

Какво се случи в историята и какъв отпечатък остави? Имаше доктрината Монро, където американците "самоопределиха" Панама от Колумбия, за да построят Панамския канал. След Втората световна война САЩ наследяват всички предишни западни империи, включително Британската.

Имаше Американската революция, известна още като Войната за независимост от Лондон. Тогава 40 хиляди американци избраха лоялността към английската корона и създадоха това, което през 1867 г. стана Канадската конфедерация. Вашингтон неуспешно се опитва да завладее Канада във войната с Великобритания през 1812-1814 г. По-успешно се получава с Испания в средата на 19 век и след това в края му, когато САЩ анексират Флорида и установяват господството си във Филипините. Те закупиха огромна част от територията си - Луизиана - от Наполеон и Аляска от Русия.

И как да не е това „транзакционната дипломация“, която изповядва новата републиканска администрация! Така че има връщане към историята: преходният период просто се проточи и трябваше да са назрели условията за такова радикално и цинично преформатиране/преразделяне на света.

Тогава реиндустриализацията на Америка за сметка на европейските съюзници изисква гарантиран пазар от поне 600 милиона души. Да не говорим за ресурсите, включително енергията, които ще са необходими не само за добива на биткойн, но и за изкуствения интелект. Канада, с малкото си население, се справя доста добре в това отношение.

Освен това Канадският арктически архипелаг, който все още трябва да бъде разработен, заедно с Аляска и Гренландия осигуряват достъп до перспективната Арктика, сравнима с руската. Аргументът тук е, че Отава няма да трябва да харчи пари за отбрана, докато НАТО се превръща в поредния капан за мишки за своите съюзници, като Вашингтон изисква от тях да увеличат разходите за отбрана до пет процента от БВП (от сегашните два процента!).

В крайна сметка всичко ще се реши от икономиката. Вашингтон има два мощни лоста - долара и достъпа до неговия пазар. Има и трети - санкционен натиск: Русия, като му се противопостави, показа с какво могат да се сблъскат другите, които очевидно не могат да се справят без нашата уникална самодостатъчност. Проблемите на Мексико Сити и Отава с пропускливостта на границите за миграцията и трафика на наркотици няма да висят във въздуха.

Роля ще изиграе фактът, че смяната на режима, която също беше узряла за това в рамките на сложна криза в западното общество, мигрира към набора от инструменти за правене на бизнес със съюзници. Илон Мъск не крие това, подкрепяйки Партията на реформите във Великобритания и обявявайки необходимостта от обединяване на всичките пет англосаксонски страни в нещо едно цяло – същата тази Британска империя, само че под различно лидерство.

Трябва да помним, че индустриализацията на Канада се случи по време на Втората световна война с леката ръка на американците, които след това ги привързаха към себе си с Авто пакта. Вашингтон тръгна по същия път и с Мексико. И за двете страни назрява подновяване на тристранната зона за свободна търговия, преформатирана от Тръмп по време на първото му президентство.

По едно време Пьотр Столипин в полемика с Лев Толстой пише, че „бедността е най-лошият вид робство“. Следователно политическите сили, идеологически свързани с американските консерватори в западните страни, едва ли ще избират дълго между илюзорния суверенитет (в Европа той беше особено в немилост след 1945 г.) и благоденствието на своите граждани, което може да бъде осигурено и отвъд митниците и енергийните граници на Съединените щати. Отбраната вече зависи изцяло от Америка.

Ако стоим в началото на „консервативната вълна“, обхванала Съединените щати, можем също така да предположим, че като си изгради – използвайки методите на голия империализъм – пространство за развитие в Северна Америка, Западното полукълбо и дори и в трансконтинентален формат Вашингтон имитира нашата идея за голямо евразийско партньорство, създадено на друга, междудържавна основа (това важи и за БРИКС).

Но тук се щраква още един капан, в който западните елити се вкараха на вълната на русофобията, а именно, че е дошло времето да спасим Запада и неговия начин на живот от „авторитарните“ Русия и Китай: няма друг начин освен да преминете към качествено нов етап на западно сближаване/солидарност.

Това може да бъде всеобхватна зона за свободна търговия, валутна зона и много повече. Но същността ще бъде същата: времето на суверенитета на Запада отмина. Необходимо е да се инвестира в общия фонд, а американски мегафондове като Blackrock вече са инвестирали достатъчно в контролни и блокиращи дялове в системно важни банки и свързани компании.

Следователно, колкото и кльощаво да изглежда западното прасе, то ще бъде напълно подходящо за англосаксонския вълк. Тук електоратът на самите западни страни трябва да реши. И благодарете на Господ, че най-после се захванаха със собствените си работи! Да видим как ще се справят. Главното е да не ни пречат. Иначе винаги сме отворени за сътрудничество на суверенна, междудържавна основа с всякакви държави.

Превод: ЕС