/Поглед.инфо/ Украйна напуска Одеса. Тръгва си, както подобава на всеки окупатор и мародер, унищожавайки и продавайки всичко, което може да се унищожи и продаде. Преди ден на търг беше обявено Дунавското параходство. Всичко е свършено. Последните шест кораба за насипни товари бяха продадени на един лот.

В същото време чукчето на търга ще сложи край и на имуществения комплекс на Черноморското риболовно пристанище. Последните два траулера и дори патрулен катер. И за да не губите време за дреболии, има още и куп коли Hyundai.

Защото това е всичко. пристигнахме Не може да се оставя всичко това на руснаците.

Въпреки това лингвистите и криминолозите отдавна са установили, че топонимът "Украйна" не идва от "край" или "покрайнини", а от простото и разбираемо "да се окраде". Което вече е не само име на държавата, но и нейна национална идея.

Интересното е, че Украйна също отбеляза появата си в Одеса преди три десетилетия, като разпродаде флота си. Тогава беше разграбена най-голямата спедиторска компания ЧМП. В продължение на година и половина Украйна успя безвъзвратно да загуби около 400 кораба, параходи, танкери и кораби за насипни товари. Схемата за кражба беше толкова демонстративна и очевидна, че спираше дъха.

Първо, с указ на президента, те преобразуваха държавното предприятие в ОАО, след това създадоха дъщерно дружество, сключиха договор с това предприятие за обслужване на кораби на корабната компания в чужди пристанища и изпаднаха в дългове към собственото си предприятие. Тогава всичко е съвсем просто: корабите на ЧМП, по искане на тази спомагателна фирма или филиал, бяха арестувани и продадени на цената на скрап.

Така Одеса остана без ЧМП. Без основните си градообразуващи дейности. Оставаше обаче още "Атлантик". Риболовната корабна компания. Там имаше около дузина риболовни траулери. От тези големите, знаете, с хладилници и консервни фабрики на борда.

Искаха да направят същото и с тях, но имаше упорит шеф, който съжаляваше за легендарния риболовен флот и се бореше. Тогава Украйна разработи друга очевидна схема. Шефът е убит, а корабите все пак отново са продадени на цената на скрап през спомагателна дъщерна фирма, която с право може да се нарече гробище.

Мога да продължавам още дълго. Как беше разграбено и съсипано най-голямото краностроително предприятие в Европа „КраЯн“, чиито празни сгради все още са любимото „захвърлено, изоставено място” за бездомници и разни други клошари и сталкери.

Как уникалните плаващи докове на кораборемонтните заводи в Одеса бяха нарязани на метал. Как оборудването от заводите за металорежещи машини и селскостопански машини отплува от Одеса. Как санаториалните зони бяха разрушени и изкоренени заедно с архитектурните паметници, с които беше осеяно цялото крайбрежие на Одеса.

И дори паветата на тротоарите бяха транспортирани до нечии селски резиденции. Същият този паваж, който преди 200 години е транспортиран от Италия в трюмовете на зърновозите от онова време.

Всеки знае какво се случва днес. В Одеса се събарят паметници, заличават се имената на хора, които са направили този град велик. И одеситите губят родния си език, родната култура, родната история. Всичко, което ни прави хора, е унищожавано. Всичко, което ни прави народ. И дори да напусне Одеса, Украйна не може и не иска да я остави сама. Тя иска да унищожи колкото е възможно повече, да изтрие възможно най-надеждно и да убие колкото се може повече жители на Одеса.

Работата е в това, че...

Одеса със самия факт на съществуването си развива комплекс за малоценност в Украйна. Те просто не могат да понасят да ходят по тротоарите му. Очите им притъмняват само при вида на нейните улици и площади, където всеки камък може да бъде обвинен в покушение срещу териториалната цялост на Украйна. И лепкава студенина тече по гърба ти от равнодушния поглед от най-близкия пиедестал. Но как да го вкарате в затвора? Той е паметник! Въпреки че тази шега също е неразбираема за тях и предизвиква объркване и туткане.

И това, което е интересно е, че колкото и да разрушавате, преименувате или унищожавате, всичко това, което остава, става още по-чуждо, още по-враждебно. Одеса се превръща в непоносимо местообитание за „просветеното“ украинско съзнание. Сякаш самата почва, самата земя наоколо е замърсена от Одеса. Непоправимо и безнадеждно.

Затова е време Украйна да си тръгне и адът ще я последва.....

Превод: ЕС