/Поглед.инфо/ Коментар на Невена Гюрова

Разбирам подлъганите от патриотарската истерия "махат Ботев и Левски" (което отгоре на всичко се оказа невярно - никого не махат, само предлагат интерпретацията да се обогати), но аргументите на "патриотите" относно Апостола нямат нищо общо с историческата истина.

Апостолът не е "обесен от турците, защото се бори за българското освобождение", а е осъден и екзекутиран според модерен за времето си наказателен кодекс за криминално престъпление след надлежен справедлив процес. Делото на Левски (всъщност то не е само срещу него, а срещу група) е за ограбването на държавната хазна в прохода Арабаконак. Свидетели на обвинението са участници в организацията и изпълнението, най-известният от които е Димитър Общи. В показанията си Левски потвърждава основните факти на обвинението и изобщо не засяга национално-освободителната борба. Това е основната причина материалите по делото и досега да не са публикувани на български език.

Защото в тях няма никакъв образ на митологичния Левски, изграден по-късно, а един конкретен, разумен, прагматичен политик и боец, който иска да минимизира щетите, нанесени от авантюриста Димитър Общи и огъналите се от малодушие участници. Което поведение не само е достойно за уважение, но и показва за пореден път изключителната политическа зрялост на Левски - казвам "изключителна", защото я съпоставям с хъшлащината на гюргевските хъшове; с разбойничеството на "старите войводи" като Панайот Хитов; и с политическите интриги и комбинации на Раковски и Каравелов (в тяхната дейност има много повече вписване в конкретните сръбско-руски политико-военни интриги отколкото истинска, автентично българска кауза).

За съжаление, българската нация не беше дорасла за модерния европеец Левски. Човекът, който каза, че ако някой друг иска да ни освободи, трябва да му откажем. "Първо ние да си изтъчем кросното..." Човекът в чийто бележки, както и в спомените за който, няма да намерим дума за Русия, освен смътни, но ясни намеци, че не бива да й се уповаваме сляпо. Човекът, който единствен от революционните борци се опираше само на българския народ.