/Поглед.инфо/ Дадохме своя принос за съгласието, но да не го партизираме, каза Местан.

Втори ден политическите лидери продължават своя спор кой точно е спасил банковата система.
Във вторник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че той лично е спасил системата "с всичките си експерти". В сряда сутринта зам.-председателят на Народното събрание Мая Манолова (БСП) пък го обвини, че всъщност той е разпалил паниката, като "шестваше по телевизиите и гасеше пожара с бензин, като обясняваше, че трябва да се вземе заем от Международния валутен фонд и че не трябва да се вярва на финансовия министър". Борисов не й остана длъжен. "Понеже разбрах, че г-жа Манолова пак се е упражнявала по мен, нека не забравя, че г-н Станишев ми писа и ме моли да разговарям с Иван Искров в събота да пратя своите експерти там, да бъдем заедно, да преодолеем кризата и аз направих абсолютно всичко", заяви той, като отказа да покаже въпросния SMS. По думите съдържанието е: "Моля те, да се чуеш с Искров по еди-кво си!".

По-късно Борисов доразви тезата си, като обясни, че всъщност Искров го е търсил, а лидерът на опозицията е решил да не си вдига телефона. И се свързал с шефа на БНБ, чак след като соцлидерът Сергей Станишев го е помолил да го направи в името на единството и овладяването на банковата криза.

Борисов заяви още: "БСП трябва да внимават, ако г-жа Манолова отвори кутията на Пандора, защото после не искам аз да съм виновен пак". Лидерът на ГЕРБ се закани, че никой не може да го спре да разкаже "всичко, което е ставало по БНБ дни наред". Борисов намекна и за спор между Иван Искров и премиера Пламен Орешарски, но не съобщи подробности.

Лидерът на ДПС Лютви Местан пък призова постигнатото съгласие да не се партизира. "Движението беше с много ясна позиция по банковата криза, достатъчно отговорна, участва активно при преодоляването на притесненията, защото не бива да говорим за криза. Дадохме своя принос за постигането на съгласието, но само толкова. Няма да влизам в конкретика, защото това би означавало да направя това, което помолих и другите политически сили - да не го правят, да не партизираме постигнатото съгласие", обясни той.

След изявлението на Лютви Места Борисов пък поясни тезата си за заема от МВФ. "Казвал съм, че заемът от МВФ е в краен случай", обясни той.

В спора за спасението на банките се намеси и премиерът Пламен Орешарски. Той коментира, че "в последните два дни бяхме свидетели на много спасители на банковата система, в това число и от средите на тези, които предишната седмица усърдно я дестабилизираха".

Орешарски: КТБ беше изпусната

Не сме използвали нито лев от разрешената ни за банките държавна помощ, каза премиерът

"KTБ беше изпусната". Това обяснение за различния подход на институциите в случая с Корпоративна търговска банка и с Първа инвестиционна банка даде премиерът Пламен Орешарски в парламента. Запитан кой е "изпуснал" КТБ, той заяви, че "25 години след замяната на централизираната власт с друг тип институционално разграничение на отговорностите повечето въпроси трябва да ги насочите към БНБ". В отговор на въпрос дали е обсъждана банкова ваканция, той коментира, че вариантите, които са били на дневен ред, са били много.

Министър-председателят заяви, че все още чака докладите на одиторите за състоянието на Корпоративна търговска банка, но по негова предварителна информация тя била с "доста по-различна структура от останалите". Премиерът отказа да даде подробности какво точно има предвид, защото това все още били хипотези.

Пламен Орешарски обаче даде уверение, че всички евентуални по-нататъшни опити за дестабилизация на системата ще бъдат неуспешни. "Последните два дни бяхме свидетели на много спасители на банковата система в това число и от средите на тези, които предишната седмица усърдно я дестабилизираха", коментира той. По думите му обаче всички банки са достатъчно ликвидни и "дори своеобразният стрес-тест" от миналата седмица е показал ясно, че могат да се оправят със собствени ресурси, тъй като нито един лев от одобрената от еврокомисията държавна помощ и първият транш от него не са били похарчени. "Изтичане на ликвидност няма", подчерта министър-председателят. Премиерът обяви, че стои зад предложенията за криминализиране на разпространяването на невярна и спекулативна информация за банковата система, която би довела до паника в обществото. "Аз го подкрепям, без да твърдя, че това е най-прецизният текст", обясни той.

Орешарски: Дано има кворум, като подам оставка

По отношение на кворума единственото, от което малко се притеснявам, е дали ще има кворум, когато си подам оставката. Друго не ме притеснява. Но това действително е притеснително дали ще се събере кворум. За дата на оставката ще си избера ден в края на месеца.

Йовчев чака още арести за атаката

Предстоят още арести, свързани с атаката срещу банковата стабилност. Това съобщи вътрешният министър Цветлин Йовчев след заседанието на ресорната парламентарна комисия. Той уточни, че новите акции по задържане ще са най-вероятно тази седмица. "Всички действия са били планирани и координирани, но определено има действия, които могат да се оценят като атака към банковата система. А след това има няколко линии, по които сме установили организирана атака към банковата система с имейли, със съобщенията, с публикации във Фейсбук", обясни Йовчев. Той заяви, че е трябвало да се действа решително и категорично в ситуацията. И допълни, че се работи по 3-4 линии и "много неща вече са изяснени". "Въпросът е какви точно обвинения могат да се повдигнат. Законодателството не е перфектно в тази посока. Нямаме ясни текстове в НК, които да криминализират това деяние", каза Йовчев. Той увери, че би подкрепил предложенията на БНБ за промяна в НК за криминализиране на заплахите към банковата сигурност.

Депутатите пуснаха поправката на БНБ

Политическите сили в правната комисия в парламента подкрепиха на първо четене предложението на БНБ за затвор за разпространителите на неверни слухове за банковата система. Законопроектът бе внесен от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев. Според депутатите, трябва да се прецизира текстът по отношение на умисъла. Новият текст в НК преследва със затвор от 2 до 5 години разпространението на заблуждаваща или невярна информация за банки или финансови институции, които могат да доведат до смут и страх сред населението.