/Поглед.инфо/
Промените в модела са основани на заблуда и подвеждане. И преди и сега две пенсии са по-малко от една. Бъдещите пенсии не бяха увеличени, а бяха намалени, защото се намалява броя на годините, в които ще ги получавате. Приетите през юли и публикувани през август поправки в Кодекса за социално осигуряване (КСО) засягат само пенсиите, идващи от ДОО, от социалните осигуровки и от бюджета. Въпросът е кой ще ги плати, откъде ще дойдат парите. Няма предвидено перо в бюджета. Тоест пенсиите са “увеличени”, но пари за това няма .

Любомир Христов е дипломиран финансов консултант от американския колеж в Пенсилвания. Той помага на хората да вземат съдбата в ръцете си, като си отговорят на въпроса как да постигнат и поддържат предпочитания си стил на живот, независимо от това какво правят пазарите.

Завършил е УНСС. Бил е преподавател по теория на централното планиране и макроикономика. От 1990 до 1994 г. е главен икономист и член на УС на БНБ. От 1995 до 2000 г. е съветник на изпълнителния директор на Световната банка. През 2001 - 2005 г. е ръководител проекти в "Антеон Корпорация", и ръководител на отдел в "Дженеръл Дайнамикс Информационни Технологии". От 2008 до 2011 г. е член в експертна група по финансово образование на Европейската комисия, Брюксел. През 2011 - 2013 г. е член на Консултативна група на заинтересованите в Европейски банков регулатор, Лондон. От началото на 2014 г. е член на Консултативната група към Европейския орган по ценни книжа и пазари. Председател е на Управителния съвет на Институт на дипломираните финансови консултанти. (http://idfk.org)

Пенсионният модел на България претърпя множество промени на принципа проба-грешка. В САЩ пенсионната система не е променяна 35 години и работи безотказно. Защо у нас управляващите непрекъснато се упражняват върху тази материя и докъде ще доведе това?

Когато говорим за пенсионни параметри, не говорим за пенсионерите, нито за тези, които след 10 г. ще станат пенсионери, защото те вече нямат изход. Говорим за 25- до 40-45-годишните. Ако за тях е ясно какви са параметрите на собственото им пенсиониране, могат да вземат решения, докато е време и да направят нещо за себе си, да планират бъдещето си. Не като уважаваната от мен журналистка Маргарита Михнева, която каза: „Ау, аз 40 години работя в телевизията и сега съм със 190 лв. пенсия.”

Пенсионната реформа, която беше отчетена като   успех от това правителство с реформаторски   привкуси, всъщност е управленски провал. И показва цялата некомпетентност, импотентност, арогантност и неспособност  на това управление да проведе каквато и да е реформа в каквато и да е сфера. Ако това е успех, аз не знам как ще изглежда провалът.

Никой досега не си зададе въпроса какво се цели  с тези промени, и дали целите са постигнати. Никой от вашите колеги от медиите не изиска отчет от управляващите – какво са казали, че ще правят и какво направиха.

През месеците от ноември 2014 до януари-февруари 2015 г. чух заявени три намерения. Първо: да се увеличат пенсиите, да се подобри тяхната адекватност. Сега са ниски, средната пенсия за 2014 г. е 329 лв. при праг на бедността 286 лв. Втората заявена цел е да се намали зависимостта на НОИ от бюджета. Повече от половината от всички социални разходи идват директно от държавния бюджет. Третата цел беше да се направят дълбоки,  комплексни и, най-важното, дълготрайни, промени които да ориентират хората във вземането на решения. Нито една от тези цели не беше изпълнена.

И хората стават все по-неориентирани. Усещането е за нещо все по-сложно и непонятно.

 Това е нарочно. Цялата пенсионна система в България е основана на подвеждане и заблуда на всички, които са нейни пациенти. Тоест на целия работещ български народ.

Заблуждават ни и ни подвеждат и за т. нар. пенсионни промени. Бъдещите пенсии не бяха увеличени, а бяха намалени, защото се намалява броя на годините, в които ще ги получавате. Приетите през юли и публикувани през август поправки в Кодекса за социално осигуряване (КСО) засягат само пенсиите, идващи от ДОО, от социалните осигуровки и от бюджета. Въпросът е кой ще ги плати, откъде ще дойдат парите. Няма предвидено перо в бюджета. Тоест пенсиите са “увеличени”, но пари за това няма .

Това, което беше направено и минава за увеличение на пенсиите е обещанието, че някога, в бъдеще ще бъде увеличен процентът от средния годишен доход въз основа на който се отпуска пенсия от ДОО. Само че това няма да стане. За всяка година осигурителен стаж сега, получавате правото на 1.1 на сто от средния осигурителен доход за страната в годината преди да се пенсионирате. Осигурителните ви вноски купуват този 1.1 процент. В закона пише, че постепенно той ще се увеличи до 1.5 на сто.

А аз ви казвам, че това няма да стане.

Сега всяка година пенсиите се актуализират с между 1 и 2 процента – на 300 лв. пенсия това прави около 5-6 лв. Тези увеличения в следващите години няма да се наричат „индексации по швейцарското правило”, както е сега, а ще бъдат представени като увеличения на коефициента. Тоест, пременил се Илия, пак в тия. Същите проценти, същите пари.

Това не са реформи. Това е преопаковане.

Това ли е диагнозата?

Диагнозата е по-страшна. Това което се постига с т.нар. пенсионна реформа е вкарване на клин на особена несправедливост между поколенията. Пенсиите не са само въпрос на коефициенти и левове. Те са въпрос на справедливо уреждане на отношенията между поколенията.

Има една приказка – за син, който пред малкото си дете закачил своя остарял баща на ченгел и го занесъл на бунището. Детето взело ченгела и го прибрало. Защо ти е?, попитал бащата. За да има с какво да те хвърля на боклука, когато и ти остарееш, казало момченцето.

Това е и нашата пенсионна система. Тя обрича всички нейни пациенти на бедност на старост. И това не е прогноза, това е диагноза.

Ако всеки от нас прави всичко, което законът го задължава и всичко, което законът му позволява, в най-добрия случай той ще завърши трудовия си живот с пенсия, равна на половината от онова, което му е необходимо, за да живее с достойнство. Това е положението. И преди беше половината и сега след реформата е половината от онова, което ни трябва.

Да се върнем на несправедливостта. Всички говорим, четем и пишем за клишето пенсионна система, без да влагаме истинския смисъл в думата система – единство от части, които взаимно си влияят.

Пенсионната реформа у нас забива клинове между различни групи население. Всяка година за хората, които се пенсионират, размерът на индивидуалната пенсия се определя на базата на средния им осигурителен доход през тази година и други индивидуални показатели, свързани с осигуровки и пр. Ако вземем двама души с абсолютно еднакъв стаж, еднакъв доход и принос към осигурителната система, но с 5 години разлика във възрастта, единият ще се пенсионира при коефициент 1.1 процент от средния осигурителен доход, другият с 1.5 процента.

Тоест програмираме различие в стартовата пенсия. И сега има различие, защото осигурителният доход расте. Но тогава  разликата ще идва не само от осигурителния доход, но и от процента от него. Разкрачът на размера на пенсиите при хора с еднакъв осигурителен принос ще е голям, само заради незначителна разлика във възрастта.

Очаквам да се надигне недоволство и да не влезе в сила тази промяна. Освен това прилагането на този принцип, ако и когато стане масово, ще натовари силно бюджета и финансовият министър, който и да е той тогава, ще спре поправката.

Втората цел – намаляването на дефицита на НОИ също не е постигната. И това може да се провери. Това се вижда в мотивите към промените на Кодекса на труда - има публикувани разчети и графики на Министерството на финансите. На графиките се вижда как този дефицит намалява в първите години и после, в края на следващото десетилетие стига пак там, където е сега. Тоест промените в параметрите на пенсионната реформа не решават дефицита на НОИ.

И третата заявена цел – да се въведат едни параметри, които да действат дългосрочно, също няма как да стане поради първите две. Ще дойде момент, когато дефицитът на НОИ пак трябва да се намалява, а разкрачът на пенсиите на хора с еднакъв доход и стаж ще иска нови промени.

Така че, има достатъчни основания да се твърди, че нито една от заявените цели на реформата няма да бъде постигната – нито увеличаване на пенсиите, нито намаляване зависимостта на ДОО от данъците и бюджета, нито дългосрочни стабилни параметри.

И аз ви казвам, че когато дойде ново правителство, то пак ще се занимава с пенсионна реформа. Няма как да не предстоят пак промени - едни от които ще бъдат инициирани от недоволните хора, а други – от  новия министър на финансите.

 Ако по този начин се решават и проблемите в образованието, здравеопазването, вътрешния ред, отбраната, аз не знам какво може да ни очаква. Налице са признаци за тежка управленска некомпетентност.

Това е диагнозата. Корабът няма кормчия. Кораб без кормчия един ден ще свърши в скалите. Тоя ден няма да е скоро защото управляващите взеха едни 8 милиарда евро, а и българинът е корав. Пак ще оцелее, но до това ли е трябва да е сведен животът ни – до оцеляването?

 

Има ли смисъл от допълнителното пенсионно осигуряване и частните универсални пенсионни фондове?

 

Родените след 1959 г. вече не са задължени като стадо да отклоняват 5 процента от осигурителния си доход в частни универсални пенсионни фондове. Но няма и информация какво да направят, как и защо.

Параметрите, които са записани в КСО на практика убиват допълнителното пенсионно осигуряване. Те го обезсмислят. В това е “системността” на пенсионната система – че от това как се определя размерът на пенсията от ДОО зависи каква трябва да е доходността на пенсионните фондове, за да изравнят сумата от две пенсии от ДОО и УПФ с тази, отпускана само от ДОО.

И преди промените и сега, две пенсии са по-малко от една. Ако преди беше малко вероятно двете пенсии да станат равни на едната, сега това е невъзможно.

Аз не знам дали хората си дават сметка, че няма никакъв смисъл от допълнителоно осигуряване в частни пенсионни фондове. Това важи особено за жените. За една жена няма никакъв смисъл да се осигурява в частен универсален фонд. Частните фондове са така устроени, че дискриминират жените. Първо, защото една жена внася 3 години по-малко вноски, заради по-малкото години, които се изискват за осигуряване. Когато се осигуряваш 3 години по-малко, натрупаната сума е по-малка и пенсията ще е по-малко. Второ, защото жените живеят средно 4-5 години по-дълго от мъжете. Пенсията, която жените ще получават, се определя от натрупаната сума и от периода, в който ще бъде изплащана. И пенсията им ще бъде по-малка като размер, защото се предполага, че ще я получават по-дълго. И трето, ако една жена е била майка дори и само веднъж, в този период тя не е правила вноски в пенсионен фонд и съответно натрупаната сума и размерът на пенсията й от УПФ намаляват. Докато майчинството не намалява правата на пенсия от ДОО.

Така че и по отношение на УПФ и ДПО има заблуди, подвеждания и измами дори. Това е правният термин за измама - подвеждане с цел облагодетелстване.

Заблудата е още в заглавието на КСО, който казва „Допълнително задължително пенсионно осигуряване”. Заблудата е в думата допълнително. Как така допълнително? Всички се осигуряваме еднакво: на всеки 100 лева от моята и от вашата заплата за пенсионно осигуряване отива един и същ процент и една и съща сума. Само че, при вас, ако сте родени след 1959 г., 5 процента се отклоняват към универсалния пенсионен фонд. Къде тук е допълнителното? Вие очаквате обаче, да получите по-голяма пенсия, заради 5-те процента ДПО. На какво основание го очаквате? За родените след 1959 г. ДОО ще намали пенсията пропорционално на по-ниската вноска. Частният универсален пенсионен фонд не може да ви компенсира, той не може и да достигне разликата, защото доходността на пенсионните фондове е мизерна, а таксите им – неоправдано високи.  .

За хората, родени след 1959 г. няма никакъв смисъл да стоят в универсален пенсионен фонд, те нямат работа в универсалните пенсионни фондове (УПФ).

За 90 на сто от хората, които се осигуряват в УПФ, портфейлът на УПФ е неподходящ. Между акционерите и управляващите пенсионни дружества от една страна, и осигурените от друга, има много тежък конфликт на интереси. Той е вграден в закона и регулаторът не може да се справи с него. Интересът на управляващите е таксите върху осигуровките да са по-високи, а на осигуряващите - да са по-ниски.

Разделителната линия са таксите за един скапан продукт - без извинение употребявам тази квалификация за пенсионните фондове. Това са те като цяло, защото за периода от тяхното начало, от 2002 г. до края на 2014 г. са докарали реална доходност от 0.5 на сто или 50 ст. на 100 лв. на година. Същата тази доходност може да си докарате като си купите вързани за инфлацията германски държавни ценни книжа.

На всеки 10 хил. лв., натрупани в УПФ (такива са средните партиди там), максималното, на което може да разчитате е 50 лв. допълнителна пенсия месечно. А заради тази „допълнителна” пенсия ДОО ще ви намали пенсията, която отпуска, с 28 лв. на всеки 100 лв. Не съм сигурен, че хората, изработили и приели текстовете на промените, си дават сметка какво ще се случи.

Излиза, че по-малко губещият ход е да се преместим от частни УПФ в НОИ?

За родените след 1959 г. е по-изгодно да се преместят в НОИ. И е добре да се направи изчисление, ако това преместване стане масово, с колко ще се увеличат разходите на НОИ, защото това, предвидено преди 15 г. намаление на изплащаните от ДОО пенсии, няма да се случи.

 УПФ са паразитна структура, която не върши никаква работа за хората. Единственото сигурно нещо в нея са приходите на пенсионните компании в размер на 160 млн. лв. годишно от осигурителните вноски на работещите. От тях се  отклоняват разходи и печалби на пенсионната индустрия, чиято единствена функция е да се пенсионирате с по-ниска пенсия от онази, която ще получавате, ако се осигурявате само в Държавното обществено осигуряване.

Цялата идея на пенсионната реформа от 2000 г. беше да се облекчи държавния бюджет, като се дадат на хората 20 г., през които да натрупат доход в частните фондове. Но няма как да натрупаш доход с мизерна доходност и толкова малки вноски.

Ето това е пример за система, разпарчатосана на части, от която няма печеливш ход. Като си местим парите от единия джоб в другия, кого мислим, че ще излъжем?

Това е и пример как създаваме държава от Андрешковци. Най-рационалният ход за българите е въобще да избягваме пенсионната система с всичките й стълбчета и подпорки и да се осигуряваме поединично.

Хора ме питат дали могат да се осигуряват в пенсионната система на Чехия. Могат. И след няколко години, Брюксел работи бавно, ще има единен европейски пенсионен продукт.

При този объркан осигурителен модел има ли вариант да се окажем в един момент без пенсии?

Не. И сега, и в бъдеще пенсионерите ще бъдат сериозна електорална маса. Никой политик няма да застане срещу тях и да се самоубие като обяви край на пенсиите. Вижда се какво ще правят – ще обявяват “увеличаване” на пенсиите, когато в същност ги намаляват. Но по-важната гаранция е, че устойчивостта на пенсионната реформа в България не зависи от бюджета на НОИ, а от разходите за пенсии, отнесени към брутния вътрешен продукт. Дали Министерство на финансите ще финансира пенсиите от осигуровки или от общите данъци, няма значение. Един ден може да паднат всички осигуровки, като е в Австралия и Нова Зеландия и да се каже: „Всички възрастни на калпак - от утре по 300 лв. пенсия на месец.” Осигуровките могат да паднат,  ако ДДС стане, например, 30 процента.

Докато разходите за пенсии са в порядъка между 8 и 12 на сто от Брутния вътрешен продукт, (в момента са 11 на сто), няма опасност за пенсионната система. Но ще има увеличение на осигуровки, увеличение на данъци, намаляване на пенсии. 

Да се фиксираме върху бюджета на НОИ е все едно да поставяме въпроса колко км магистрали можем да построим на базата на приходите от винетки.  

Цялата пенсионна индустрия у нас, особено след промените, става абсолютно паразитна. Първо тя не  е никакъв пазар. Не може да съществува без спонсорирането на държавата.

Това е положението, до което сме се докарали. Като се отнасяме един към друг като  прасета (такива са отношенията между поколенията, между половете) - няма защо да се чудим, че живеем в кочина.

Бихте ли дали някои базови съвети как да се спасим поединично и да живеем достойно на старини?

Трябва да разчитаме на себе си. Ако един младеж сега започва работа, след първия месец вече трябва да се замисли какво ще прави за своята пенсия. Всеки, който иска да държи бъдещето в свои ръце, трябва да започне да мисли навреме, тоест от 25-годишна възраст. Тогава все още има някаква възможност. Аз на такива хора помагам. Съветите са много прости, но са много трудни за изпълнение. Рецептата е лесна, не е моя, а на един уважаван американец, който от 25 години се занимава с инвестиции - Уйлям Бърнстейн. Има публикация, която съм превел в кратка брошурка. Ето и линк към нея: http://idfk.org/?p=1238

Накратко рецептата му е: от 25-годишна възраст започваш да отделяш от всяка заплата по 15 процента и   ги инвестираш в глобално диверсифициран портфейл при ниски разходи с оглед да си осигуриш 3 на сто реална годишна доходност за 40 години. Така, когато станеш на 65 години, ще можеш да имаш стандарт на живот, както и в най-добрите си години. Но по този път има и 5 големи препятствия. Но да не преразказвам статията, който се интересува, може да прочете какво съветва Бърнстейн.

Ако човек не спестява извън нашата илюзорна пенсионна система, той трябва да знае, че в момента харчи част от пенсията си. Може да започне да отделя по 5 на сто от месечния доход като начало. И това е нещо. Въпросът е искаш ли да си поддържаш стила на живот, с който си свикнал или искаш един ден да се преместиш на село и да отглеждаш кокошки – здравословен начин на живот, стига да го искате.

Приложение:

 

 Връзка към доклада: https://app.box.com/s/er32h6phz1fzjrjnjs9wzoau7lkj2egb

Връзка към изчисленията: https://app.box.com/s/k2xdyf7ns65dez6795e74nvhkgg4j2sp

(следва продължение)