/Поглед.инфо/ Проф. Дроздстой Стоянов е най-младият учен у нас, титулован с високата титла. Той стана професор през февруари тази година само на 34 години.
Дете-чудо, още като тийнейджър бе забелязан от медиите. На 16 завършва едновременно три средни образования. Владее няколко езика, включително мъртви, свири отлично на пиано, има чувство за хумор и въпреки академичния небостъргач вътре в него, общува с лекота. В дните преди Коледа професорът по психиатрия в Медицинския университет в Пловдив изнесе публична лекция на тема "Възможна ли е научната психиатрия". Дали е възможна наистина? Минути преди да се напълни залата, професор Дроздстой Стоянов отговори на няколко въпроса за БГНЕС.
Той вярва, че научната психиатрия е възможна. Има тенденции в последните 30-40 години, които твърдят обратното. Те се обобщават от едно учение, наречено антипсихиатрия, което постулира, че тя е социален, исторически и културов феномен с цел да се ограничат хората, които са различни от нас. Изповядвам убеждението, казва проф. Стоянов, че това не е точно така и че психиатрията има бъдеще като наука, но за да има това бъдеще, тя трябва да оптимизира способността си да установява ефективен диалог с други дисциплини като неврофизиологията, неврохимията, невропсихологията.
Психиатрично болните в древността са отделяни като хора опасни, хора абсолютно непригодни. Векове са минали, но положението и днес не е много по-различно. Така ли е? Проф. Стоянов се съгласява, че в голяма степен това е така. Той припомня, че през 1952 година е въведен един от първите невролептици –психотропен медикамент, наречен торазин или хлорпромазин. За съжаление, от онзи момент насам глобалната картина на психиатрична заболеваемост и най- вече психиатричната инвалидност- неблагоприятният ход и изход на душевните болести, не са се променили. Имам предвид, не са се променили на глобално ниво, което означава, че методите, които ние използваме за лечение или сами по себе си са неадекватни, или ние използваме неадекватна методология в диагностичната оценка и в избора на методи за лечение. Проф. Стоянов приема второто за по-вероятно.
"Народът изтрещя"- чуваме този израз всеки ден. Как би го разтълкувал един професор по психиатрия? Оказва се, че имаме съвсем нормална реакция спрямо обстановката в страната. "Знаете, че нормата не е сводима до някакви абсолютни категории в областта на психичното здраве, подчерта проф. Стоянов. Нормата винаги е преценявана относимо към контекста. В онзи контекст, в който хората живеят в нашата страна, е по-скоро нормално, логично и естествено да не се чувстват добре. И обратното. Не би било очаквано и нормално да видим хора с поведението и манталитета на нашите сънародници в Швейцария…".
Една от рецептите за психическо оцеляване гласи, че адаптивният човек по-малко се стресира от околната среда. Според проф. Стоянов, обаче, адаптивността и конфронтацията не са взаимно изключващи се подходи. Всъщност опитът да се конкурираш, понякога с цената на конфронтация, е адаптационна стратегия.
Едно голямо изключение за България, проф. Стоянов се усеща като изключение. Радва се, когато и други хора от групата на 30-годишните успява да получи шанс за реализация в кариерата и това го прави оптимист. Макар и да е получил досега няколко предложения за работа в чужбина, няма намерение да напуска страната. Смята, че на своето ниво може да се реализира в света и без да го прави.