/Поглед.инфо/ Неотдавна агенция “Пик” публикува част от мое интервю. По време то съвпадна с обявения от страна на ДПС курс за т. нар. плавен преход към стабилизиране на политическия процес, както сложно, гузно, усукано и неясно г-н Лютви Местан се опита да нарече простото вероломство в коалиционното сътрудничество с БСП.
С други думи, бе регистриран поредният депесарски шут от разглезената в годините на прехода, преяла с власт и облаги партия, зачената в грях към конституцията и предателство към националните интереси от страна на перестроечната върхушка на БКП след 10 ноември 1989 г. Като всяка импровизация и последващ редакторски филтър публикацията в този си вид трудно дава представа за дълбочината на проблема и съответстващите процеси в обществено-политическия живот. В джунглата през него извива пътят, който излъхва тежката миризма на стари политически гангрени, на мерзки предателства, на безпринципни компромиси и където още кънти погребалният звън на не една политическа смърт.
Обусловена от болестта на мръсните ръце, от лошата хигиенна култура, от пренебрежителното отношение към всяко политическо ръкостискане, нежели целувка, заразата слага кръстен знак на всяко намерение за дълголетие в политическия живот на България. “Любовь без радости была - разлука будеть без печали” - не е утеха. Не е и извинение, което може да прости народът с главна буква. Не избирателят, не електоратът, а именно народът, с който по мое скромно убеждение трябва да се говори открито и честно, защото онова, което той не обича и не прощава, са преди всичко нравствените поражения в политиката и нравствените пораженци, разбира се.
Такива впрочем бяха не само лидерите, но и членовете на СДС, на НДСВ, на ОДС, на няколко братили и обрасли с бурените на забравата Безенесета, няколко знакови лидери на БСП, както и на някои усърдни изкопчии на вълчите ями за българския патриотизъм.
В далечната 1996 г., през същия този месец юни, в. “Зора” публикува една особена статия, под която стои моето име. Тя носеше изобличителното заглавие “Розата като кокал” и се появи в дните, когато опозицията в лицето на СДС, съставяше дневния ред на своето отрицание на политиката на правителството на Демократичната левица, според публикациите в “Дума”, и когато все още никой не можеше да повярва, че именно чрез съюза на вътрешните отрицатели в БСП и напиращите отвън седесари ще бъде свалено правителството на Жан Виденов. Ще бъде свалено от дузина и половина нравствени пораженци, подписали известното писмо на 19-те.
Днес ситуацията наподобява позабравените времена на далечната 1996 г. “Коалиция за България” загуби изборите за Европейски парламент. Изпрати в него четири вместо очакваните шест-седем депутати. Тази загуба бе представена от опозицията и от съуправляващата партия ДПС като основание за нови парламентарни избори. Завря и закипя. Консолидираха се медийни сили и групи, подадоха си ръце отрицатели на председателя Сергей Станишев не само от страна на опозицията. Но докато това все пак е разбираемо – безкултурието винаги е ненавиждало интелигентността (не че грешки и провали в един или друг случай Станишев няма), остана все пак неназован истинският адресат на войната срещу БСП. Тези избори, смея да кажа, не бяха обикновено политическо противопоставяне между управляващи и опозиция. В тази битка срещу БСП бяха хвърлени и последните резерви на задкулисието с извъннационално базиране. То мобилизира един бивш председател на БСП, при това с два успешни президентски мандата – Георги Първанов, един бивш заместник-председател на БСП и бивш министър на вътрешните работи Румен Петков, както и един кандидат за президент, комуто през 2011 откраднаха победата – Ивайло Калфин. Те оглавиха партизанския отряд АБВ, който действаше в гръб на БСП. Това не беше се случвало през целия период на прехода. Срещу кого воюваха тези знакови доскоро фигури в БСП? Срещу Сергей Станишев ли? Ако е срещу него, би било жалко за политическото им упражнение. Скромното ми мнение е, че тази социалистическа пуническа война има друг адресат, това е твърдото ядро от членове и симпатизанти на БСП. Това са хората, които обладават спомена и истината за България, която строиха и не достроиха. Хората, които съхраниха в червените си сърца взривоопасната смес на червената енергия и само по себе си това е непростим грях в очите на новия голям брат. Не ръководството на БСП е причина за тази война. За 24 години трима председатели преди Сергей Станишев успяха да я превърнат в успешен амортисьор за прелестите на реалния капитализъм. Не Сергей Станишев с неговата интелигентност, упоритост и инат, а именно това опасно съсредоточие на взривна червена енергия, на тези хора с особена нагласа и политическа грамотност е причината за социалистическите баталии. Тези хора през годините псуваха, но гласуваха за своята партия и не ги разколебаха нито неприсъщи политики, нито предателства към традиции и идеи, нито председатели, гордеещи се, че в техния род никога не е имало комунисти. И именно това не се прощава. И още едно основание за присъдата над тази партия – русофилството на тези хора. Те наказаха ръководството си заради безгръбначното поведение на изтъкнати негови представители по отношение на безпаметството за особеното място на Русия в българския национален живот и възсъединяването й с Крим, но не дадоха гласа си на друга партия, която артикулираше руската тема и не се подведоха по мита, че именно АБВ е руската партия в БСП. Ето, това не се прощава. Сега подтикват БСП да се явела сама на избори. Така, казват, щяла да изчисти лицето си и да намери своята идентичност. Ако е стояла такава задача пред нея, имала е цели 25 години, за да я осъществи. Тикат я обаче към вълчата яма, от която няма излизане.
В България днес бушуват скандал след скандал. Под геополитически възбрани падат стратегически за икономиката обекти, сипят се вероломни удари в гръб, гей паради и политически намигвания допълват картината. В ПГ на КБ валят оставки, чуват се неприкрити закани и скърцания на зъби, трескав смях, сключени вежди и неяснота характеризират бъдещето. Кога ще приключи дейността на парламентарната група? Всичко знаят, че е близо часът и ние в “Нова Зора” разбираме това. Предстоят избори и първо условие за участието в тях е равносметката и анализът на изминатия досега път. Още повече че напрегнатият драматичен политически момент, управленската ситуация на България по никакъв начин не могат да бъдат определени като спокойни: политическите отношения в страната са усложнени; тенденциите са неясни; съюзниците, както с горест го е изпял Дядо Вазов, са разбойници.
Партия “Нова Зора” оценява периода на своето политическо и парламентарно сътрудничество с БСП в “Коалиция за България” като коректно, плодотворно и отговорно. Ние отчитаме, че през изминалия период честно сме носили своите парламентарни отговорности и сме били политически партньор, който като партия на дългата воля е заслужил доверието не само на нашите симпатизанти и членове, но и на по-широката фаланга от хора на социалната кауза и патриотизма. Това ни дава според мен правото да заявим своята оценка и тревога, с която е обективно заредена настоящата изключително тревожна ситуация в България. В такива времена дори царе, императори и фараони са чувствали потребност да назовават нещата с истинските им имена. Защото са чувствали, че небесата, заредени с гняв и взрив, ще паднат с трясък над главите им. Накратко: българската политическа класа не е на равнището на изискванията на обективния политически момент. Тя не го осъзнава като такъв, не селектира и на артикулира разнопосочните тенденции в него, тежките противоречия и нека да използвам едно ненавистно за мен понятие “предизвикателствата” от политически, икономически, социален и геополитически характер.
Ако мога така да се изразя, колективният български политически субект не разбира, не реагира, а още по-малко въздейства управленски на разгръщащите се в нашата част на света взаимодействия. Така и с тези характеристики цялата политическа класа на България в своята съвкупност приближава тревожната точка на все по-видимата неадекватност, на все по-застрашителната кокоша слепота, през която е невъзможно да се вникне не в далечното, а в близкото бъдеще; да се осмислят общонационалните интереси, заплахи и отговорности. Това от само себе си със страшна сила поставя въпроса за нейната представителност, която във всяко общество е първото и най-главно условие за легитимността на тези, които го водят и управляват.
ПП “Нова Зора” участва в подкрепата на правителство на Пламен Орешарски с ясното съзнание, че бяхме заставени от историческата необходимост да бъде прекратен започналият и ефективно прилаган в продължение на близо четири години геноцидно-изтребителен модел на управлението на България. И ние участвахме и имахме ясното съзнание, че поемаме с това и идейно-политически, и идеологически щети.
Политическото взаимодействие на ПП “Нова Зора” макар и опосредствано чрез “Коалиция за България”, с политически сили, към които сме отправяли с десетилетия критични аргументи и аргументирани отрицания дори, към които не сме криели своята недружелюбност, поемането на политическа отговорност с фигури и личности, с които не се тръгва на разузнаване, а камо ли по споменатия по-горе път през политическата джунгла, идва само да докаже, че няма за ПП “Нова Зора” и за мен като неин председател такъв компромис, който ние да откажем да направим, щом е в името на националния интерес, в името на България, на която посветихме 24 пълни години от съзнателния си и творчески живот.
Днес обаче сме принудени да констатираме, че ситуацията коренно се промени. Значими български и задгранични фактори не жалят средства, алхимически усилия и умения да възпроизведат поредната политическа абстракция. Оформя се някакъв омлет от счупени яйца, който не става за ядене, противопоказно е дори да бъде помирисан. И бързаме да кажем, че съвсем не е необходимо да бъде изяден, за да разбере българинът, че яйцата са развалени. Леви и десни,социалисти и либерали, социалисти,либертарианци и фашизоиди - това е фронтът на не само безгранично широката коалиция, но и на нейните безгранични аморални измерения. Осъществи ли се този дяволски замисъл, никакви задължителни закони за гласуване няма да сдобрят българското общество с българската политика, както и със сегашната политическа класа.
ПП “Нова Зора” предупреждава, че пред лицето на безотговорните и аморални политически експерименти, които българското и задграничното задкулисие се опитват да осъществят за сметка на българския народ, стои нашето категорично противопоставяне. Ние предупреждаваме, че осъзнато отказваме да участваме във всякакви цинични задкулисни политически прекроявания, които днес българската олигархия желае да натрапи на умореното и обезверено българско общество. Ние открито заявяваме, че това е поредната отрова за българския народ и той категорично ще обърне гръб на подобна политика. ПП “Нова Зора” е избрала своя път - винаги с българския народ; винаги в защита и служба на българската нация и държавност; винаги в яростна битка срещу всички задкулисия. България за нас е над всичко и над всички. И ние вярваме, че можем да противостоим на поредните дяволски начинания - с вяра в бог, народ и Отечество.
Ние призоваваме всички български патриоти на лявата и на дясната политическа култура в свещен съюз, в единен народен фронт в името на Отечеството. Ние вярваме, че само съюзът на хората на патриотизма и хората на социалната кауза може да противостои на сатанинските нашепвания, на конниците на Апокалипсиса, на мерзкото дело на Антихриста.
Не в силе Бог, а в правде!
Да живее България!
–––––––––––––––––
Минчо МИНЧЕВ – народен представител, председател на ПП „Нова Зора“