Необходимост и невъзможност от напускането на военните структури на НАТО и последствията за националната ни сигурност и суверенитет

/Поглед.инфо/ "Земята на Ботев и Левски, отново е робска земя..."

/ЕКСПЕРТНА ОБОСНОВКА/

Изявлението „България е направила своя избор да бъде член на НАТО“ всъщност не отговаря на истината.
Българският народ не е избирал подобно нещо.
Решението да станем член на НАТО беше взето от политическия елит на страната.
/Петър Волгин – януари 2022/

...Колко абсурдно звучи думичката „СИГУРНОСТ“ из дебрите на нашето ежедневие.., по медиите, из мислите ни – обречени на хаос и тревоги...

Колко абсурдно живеем.., в постоянен сблъсък помежду си – разединени, алчни, завистливи, злобни... и обречени. Обречени на невъзможност да бъдем. Да бъдем заедно, да вървим заедно, да имаме път /наш път/... НАШ...?!

Кои сме ние – тези вградили в темелите на човешката цивилизация своята идентичност или роднините на Бай Ганю, на Иванчо Хаджипенчович, избирателите на Бойко Борисов, Делян Пеевски.., ценителите на Слави Трифонов или наследниците на Равноапостолния Борис Михаил Покръстител с духа на Охрид, Климент и буквите на Кирил и Методий?!

Дали успешно се превъплътихме в безумна нация, която усърдно самоубива съзнанието си?!

Защо четвъртвековната ни свободна /евроатлантическа/ история е всъщност списък от престъпления, безумства и планомерно ликвидиране на всичко съзидателно, национално, социално и човешко ?! Щастливи в България биха могли да бъдат само причинителите на злото и глупците, профанизирали ценностната си гънка единствено до собствения си консуматорски статус. Множествата в статистиките, извън пагубните демографски факти за броя емигрирали българи, погубените български села, циганизацията и бедствената Чоковщина... са изцяло с отрицателен знак...

Много грешни стъпки са направени от „седене“, твърди стара мъдрост...

Човек се спасява чрез вяра и след това се поддържа чрез дела.

"Права Вяра, Права Сила и Права Слава" е триединството на Православието. Освен заедност, явно е нужно осъзнато единение. Когато е „осъзнато“ – имаме кауза.

Най-честото възражение срещу доктрината за вечната сигурност e, че тя подкрепя идеята, че християните могат да живеят както си искат – и независимо какви „са ги надробили“ ще бъдат спасени. Колкото и условни да са нещата от вечната книга, те ни дават жалони, за които да се хванем, но и да си зададем въпроса - нима за две хиляди години човечеството не съумя да надгради дори една нагласа...ценностен прогрес. Във века на атомната енергия и върховните технологии, в уникалния комуникационен свят... ние се оказваме просто едни празни, бездуховни, аналогови същества, причинители на собственото си безумно настояще.

Похитено време, на пленена от безобразия държава.

Ние не пожелаваме да можем да спечелим собственото си спасение.
Отказът ни от „вечната сигурност“ е формат на осъзната вяра, че ние трябва да осъществим нашето собствено спасение чрез наши /добри/ дела.

АКО ИСКАШ ДА СПЕЧЕЛИШ СЪС СИГУРНОСТ, ИЗОБРЕТИ СВОЯ ИГРА, А ПРАВИЛАТА НЕ КАЗВАЙ НА НИКОГО. /АШЛИ БРИЛИАНТ/

Ние, уважаеми дами и господа, господа-другари, товаришчи и офицери, good boys and girls, братя българи - ние просто играем чужди игри.

Жак-Ив Кусто казва: „Ако мисията е неизпълнима, то тя със сигурност е обречена на успех“. Това ме кара да се замисля за пленената държава, която предадохме и в която живеем недостойни, с единствената нагласа да се впишем по-близичко до мръсния елит на статуквото, което ни обезчестява /днес с поредните си пред и /около/ изборни мераци и схеми/и прави мисията ни /която е КАУЗА/– неизпълнима...

През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото чувство за сигурност и удобство в едно привидно познато и сигурно физическо и човешко обкръжение, казва Алберт Айнщайн. Но когато обичайният ритъм на ежедневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се опитват да пазят равновесие на една жалка дъска сред открито море, забравили откъде идват и незнаейки накъде отиват. А след като веднъж завинаги се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни очакват повече разочарования... Даже ни е хубаво... и с демокрацията, и с терористите, с НАТО, с бежанците, с циганите, с мутрите, с „Киро и Асен“,  вляво и вдясно, с ГЕРБ отзад и Президента – начело и отвсякъде с твърдия евроатлантически Курс на колонизиралия ни голям брат... – Напред !.., че „ днес е време за Свободата си...Пардон – за НАТО си да умрем"... Ееее ?!

Да си добре приспособен към болно общество, не е признак за добро здраве..!

Този така наложителен БРОД за България, по който явно всички сме готови да минем, но сме малодушни да го създадем извън натрапената ни „сигурност“ на статуквото... Което ни унижава, ненавиждаме го, но звучно подкрепяме с химни, дитирамби, пред и следизборни водевили, балове и концерти на единствената бойна част, защитаваща с чест суверенитета на Родината – Гвардейския оркестър... „Тогава какво?
Да речем ли: НЕКА ОСТАНЕМ В ГРЕХА, ЗА ДА СЕ УМНОЖИ БЛАГОДАТТА?!

ПРЕДИ ДА СЕ ВТУРНЕМ КЪМ "БЕЗУМИЕТО ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ", Е ДОБРЕ ДА ХВЪРЛИМ ПОНЕ БЕГЪЛ ПОГЛЕД ВЪРХУ ПОЛИТИЧЕСКАТА И ПРАВНАТА СТРАНА НА ПОНЯТИЕТО СУВЕРЕНИТЕТ.

За разлика от събития, станали възможни в миналото по /вече/„старомодния” начин, т.е. чрез референдуми – днес „даването” на суверенитет, както и ограничаването /отнемането/ му не са съвсем избистрени понятия. Проблемите стават все по-сложни, неясни и невъзможни за решаване с по-нататъшната ни "интеграция" към ЕС и членството на България в НАТО. Тук се появява цял комплекс въпроси. Дали правомощията на държавата могат да се прехвърлят, без да се прехвърля суверенитет? Има ли граница, до която националните държави могат да отстъпват от своето право да вземат самостоятелни решения?! Суверенитетът наистина ли е неотчуждаем и неделим? Тези въпроси пораждат не само разсъждения, но имат и материални измерения за България – и преди 10 ноември 1989 и в сравнение с 30 години т. нар. "Преходен период", превърнал Родината ни в колониална територия.

Как да разбираме суверенитета?

Понятие за суверенитет се свързва с името на Жан Боден и неговите „Шест книги за Републиката”, които той издава на 47 годишна възраст, през 1576. Основната емоционална теза в труда му, солидно формулирана – е насочена срещу Николо Макиавели, чиито идеи дълбоко са го впечатлили, но и предизвикали сериозни опасения, заради своята неморалност. Концепцията на Боден за човешката природа и обществото е с фундаментално значение за въвеждането на понятие за "суверенитет". Той дава на политическата власт статута на необходима форма на обществения живот. Същественото, според него, е, че наличието на една обединяваща публична власт е факт, който не подлежи на съмнение, независимо на какъв исторически етап е обществото. Оттук се поражда фундаменталният въпрос – кой е основният белег на тази власт? И дефинира "суверенитета" чрез три основни белега:

- Абсолютност. Суверенната мощ на държавата е абсолютна, тъй като тя е тази, която издава разпорежданията, а не се подчинява на такива, издавани от някой друг. Тя не зависи от нищо или от някого, извън нея, пък бил той Бог, природата или народа. В тези си измерения тя не се нуждае от никакво основание, защото е самодостатъчна.

- Неделимост. Суверенната власт е единна и неделима и ако се делегира, това може да стане само в нейния пълен обем, а не само в някои от нейните проявления.

- Постоянност. Суверенитетът не става нито повече, нито по-малко с течение на времето, той е константа и или съществува, или не.

Макар държавата да е обществената форма, в която съществува суверенитета, той не е нещо, което има пряко действие. Суверенитетът се манифестира чрез законите, които се издават по един или друг механизъм. Суверенът е, който може да вземе решение дали да издаде законите или не, дали да води война или да се стреми към мир, как да управлява чиновниците, да съди и отсъжда като последна инстанция, да помилва, да сече монети и да определя данъците.

За своето време суверенитетът е идеен пробив и нов метод за легитимиране на държавната власт. Той замества божествения закон, законите на разума или други основания на държавата с правомерната власт, разбрана като сила, облечена в закони.

Заслужава да се отбележи приносът на Томас Хобс към понятието за суверенитет. Той свързва монархическия суверенитет с договорния характер на учредяването на държавата. При прехода от естественото към гражданското състояние на обществото, сключеният обществен договор има една, единствена цел – да осигури спокойствие и благоденствие на договарящите се.

Когато се говори за народен суверенитет, няма как да се пропуснат идеите на Жан-Жак Русо, около които е изграден неговия „Обществен договор”. За разлика от разбирането на Хобс за „естественото състояние” на война на всеки с всеки, която води до нуждата от обществен договор и заедно с него поражда суверенитета, за Русо това е само теоретична хипотеза, постулат, идея. Тя е удобна за начало на анализа. Появата на частната собственост и основаното на нея социално неравенство, заедно с породените от тях войни, нещастия и ужаси показват, че т. нар. "обществен договор", макар да изглежда мъдър и обмислен, е също така и несправедлив. Ето защо хората могат да се откажат от него, защото произходът на властта е човешки, договорен, изкуствен, следователно ако е човешко творение, той може да бъде и развален. Именно такова е предназначението на ключовото съчинение „Обществен договор” - да покаже какъв трябва да е легитимния договор, който да върне на хората отнетата им свобода.

Макар да се запазва в основни линии идеята за социалния контракт, чрез който Томас Хобс обосновава абсолютния монархически суверенитет, Русо поставя на негово място неограничения суверенитет на народа. Но, за да е легитимен този суверенитет, той трябва да се основава не на неравенството, а на свободата. И тук следва нещо, което е много важно за анализирания в тази статия проблем – свободата е подчинение, само защото подчинението е доброволно и равно, което прави свободата морална.

Народният суверенитет при Русо се извежда от всеобщата воля. Това означава, че "всеобщата воля не допуска деление или раздробяване на общественото цяло. Тази всеобща воля е същността и живота на политическото тяло, суверенитетът е нейното упражняване, а законодателството – нейното приложение"./Шатле, Дюамел, Пизие, 1998/
Суверенът, който е само едно колективно тяло, може да бъде представян само от самия себе си. Властта може да се прехвърля, но всеобщата воля – не.

В книгата си „Държавна власт и народен суверенитет” Даниел Вълчев подчертава, че "не трябва да се прави грешката конституциите да се възприемат като обществен договор. Въпреки че носят силен политико-социален заряд и откровено или мълчаливо да поставят като свой крайьгълен камък народния суверенитет, те си остават позитивноправни нормативни актове. И макар една конституция да не е обществен договор в смисъла, който влага в него Русо, тя е толкова по-оправдана аксиологично, колкото по-плътно се доближава до идеята на женевския философ" (Вълчев, 1996; 114).

Националният суверенитет е нещо различно от народния суверенитет. Това разграничение се появява още по времето на Великата френска революция, макар че и досега в някои конституции двете понятия се използват като синоними. Но между тях съществуват важни разлики. От философско-политическа гледна точка, народът е по-широко понятие от нацията, защото в него се включват всички, които живеят върху дадена територия, т. е. и лицата без гражданство, а също и чужденците.

За националната държава, "гражданството" е ключовото политико-правно отношение. Но не всички индивиди, включени в понятието „народ”, се включват в понятието „нация”. Националният суверенитет се проявява чрез неограничената отвън възможност на съответните граждани да определят устройството и управлението на държавата, обема на политическите свободи и индивидуалните права и задължения. Националният суверенитет, също така, е основанието държавите да бъдат субекти на международното право, а ако все още не са се самоопределили като държави, националният суверенитет е този, който легитимира това им право. Тук територията е много хлъзгава – особено, когато става дума за нации, които се борят за своето самоопределение в отделна държава, /войните в Югославия или пък при решаване на кюрдския проблем в Турция и Ирак. Събитията в Близкия Изток показват и с какви трудности е съпътстван процеса на обособяването на палестинската нация в суверенна държава.

"Съгласно чл. 2, т.1 от Устава на ООН, организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове, но на практика националният суверенитет в международните отношения няма достатъчно ясни граници и безспорни начини за опазването му. Макар държавният суверенитет най-често да се определя като възможност на националната държава да води самостоятелна и независима вътрешна и външна политика, често нещата не са толкова отчетливи. От една страна, защото съвременните реалности поставят способността за манифестиране на националния суверенитет в зависимост от политическата, икономическата и военната мощ на държавите. От друга страна, защото, макар да липсва пълно съвпадение, между народния, националния и държавния суверенитет, съществува връзка и взаимна изводимост между тях. Ето защо появата на проблеми при функционирането на народния суверенитет рано или късно се отразяват върху легитимността на националния суверенитет, а чрез него – върху държавния суверенитет."

Според изследването на Франко Фардела, държавата може да се опише като геополитическо образувание, чийто империум се схваща като суверенно качество. В този смисъл геополитическите образувания, които не са независими, не могат да бъдат характеризирани като суверенни. Според него „така връзката между независимостта и империума придобива логически и онтологически характер; независимостта и империумът са неразривно свързани със суверенитета и са конститутивни за него” ( Fardella , 1996; 12 5)

Това схващане, обаче, е противоположно на възгледа на Дж. Чиарели в статията му „Суверенитетът”( Chiarelli , 1970) Според него, съвпадението между вътрешният суверенитет и независимостта във външнополитически план не е нито необходимо, нито явно. Суверенитетът във вътрешното право е нещо различно от суверенитета в международното право. Съществуват системи, в които суверенитетът може да се разпределя между различни центрове на власт (както например е във Великобритания), без това да прави държавата зависима. Излиза, че съществуват различни понятия за суверенитет, които не съвпадат. Това разграничение вече има конкретен практически израз. Например, при анализа на правната система на ЕС, Росен Ташев цитира решение на Европейския съд, в което съдът приема, че въпросната правна система представлява нов международен правов ред, със създаването на който държавите-членки са ограничили своите суверенни права и субекти, на които са не само договарящите страни, но и техните граждани (Ташев, 2006; 167)

Получава се друга поредица от въпроси. Дали независимостта е крайният аспект на суверенитета и ако е така във вътрешен план, по какво той се различава от суверенитета в международното право? Ако например САЩ могат да решат и да нападнат Югославия или Ирак, без да се нуждаят от санкцията на международните организации, означава ли това, че САЩ са по-суверенни от Югославия и Ирак?

Очевидно е, че понятието суверенитет се развива едновременно с промените в исторически и международно-политически план. Но все пак се налага да запитаме, как можем да прокараме разлика между ограничения суверенитет, ако е възможно да се нарекат така някои факти от последните едно-две десетилетия, и липсата на суверенитет?

Един от процесите, които поставят голяма въпросителна върху разбирането на суверенитета, е европейската интеграция, осъвместена с членство в НАТО. Еволюцията на ЕС от регионална международна организация до непозната досега форма на полуфедерален сьюз показва, че нещо съществено в представите ни за абсолютния и неделим суверенитет трябва да се промени. Според Е. Танчев, многостепенното управление на ЕС е триединство на общностен, междуправителствен и федерален метод на управление, при който държавният суверенитет на страните-членки, съществува едновременно с т. нар. „открита държавност”, при която тези страни-членки делегират част от вътрешнополитическите си правомощия на Европейските институции.

Това правно лицемерие предизвиква въпросът : Как Европейските институции ще разрешат войски на САЩ /НАТО/ да пребивават на българска територия и как това ще стане, без да бъде погазен и държавния, и националния суверенитет на България?!

Ако се допусне подобно тълкователно и понятийно наслагване /а то в България е очеваден факт/, тогава следва да се ревизират много неща – например, че суверенитетът не е абсолютен, не е неделим, може да се дублира, ограничен е и тн. Логично възниква и въпросът, докъде може да се отчуждават правомощия и, въпреки това, държавните образувания да се наричат все още суверенни?

По този аргумент, може да се заключи, че насилственото отнемане, дори на съвсем незначителна част от правото да се вземат самостоятелни решения в рамките на националната държава, води до потъпкване на държавния суверенитет като цяло. Така, налагането с военни средства на обособяването на Косово от Югославия, макар да не води до заличаване на държавата Югославия, на практика я лишава от суверенитет. Военната инвазия в Ирак, макар да се афишира с една ограничена цел - свалянето на диктатурата на Саддам Хюсеин, на практика лишава от суверенитет страната. А така ли ще тълкуваме и самоопределението на Крим.?! Тук съществува и още един въпрос, чийто отговор трябва да се потърси. Възможно ли е действията и решенията на представителните органи на една държава /да речем правителството или парламента/ да не съвпадат с изискванията за защитата и опазването на народния суверенитет? Колкото и неприятно да звучи, това е възможно. В този случай суверенитетът може да бъде накърнен, но за разлика от варианта, когато това става по насилствен начин, отвън, чрез инвазия или военна намеса, тук „крепостта” като че ли се предава отвътре.

Цялата ни нова история е осеяна с примери за подобни действия, реализирани некомпетентни, прибързани и наложени решения на българските управляващи - от рестутицонните закони, през обещанието да се закрие АЕЦ „Козлодуй”, рязането на ракетите и връщането на царските имоти до това, за съвместното използване на български военни обекти с американската армия. Почти силовата кампания от страна на политическата върхушка против евентуалния референдум по тези, а и по редица други въпроси, ни връща към току-що припомнения начин за нарушаване на суверенитета.

Разбира се, могат да се потърсят и други отговори, например има ли право да съществува нещо като ограничен суверенитет или какъв е механизмът да се възстанови нарушения или отнетия суверенитет? Към момента е нужно да се има предвид, че умението да се пази и отстоява националния суверенитет няма заместител и е водещо качество сред политическите умения и действия. Незавсимо от това дали конкретната държава е потенциален или дори реален член на Европейския съюз и НАТО.

"...В България няма бази на НАТО, а има само бази на САЩ по двустранен договор, който никой гражданин не е виждал. А какви точно оръжия има в американските бази в милитаризираната ни територия - никой друг, освен тях, няма и хал хабер по въпроса! – заяви наскоро един от експертите по национална сигурност.
Съгласете се обаче, че много често има огромна разлика между вижданията на елита и нагласите на българите. Горепосочените факти щяха да звучат приемливо, ако у нас се бе провел референдум по темата да бъдем ли членове на НАТО или не. Както знаете, такъв не беше проведен. Вероятно защото на всички беше ясен резултатът от него. Дори и в момента най-правоверните евроатлантици са на мнение, че подобен референдум не бива да се прави. Защото, дори и те знаят, какъв ще бъде резултатът от него. Когато мнението на народа се различава от мнението на елита, управляващите стават твърди като скала в желанието си да не се допитват до гражданите."

Основната заплаха за Русия представлява военната инфраструктура, която постепенно се придвижва от Алианса в източно направление. Базите не се разглеждат сериозно нито от генералите в Москва, нито от самите американци.
Кой, загрижен за Българите евроатлантик, ще ползва Родината ни за преходна територия и плацдарм срещу Русия, ако дори малко се съобрази с интересите на българите, с нашата историческа и културна идентичност, с пораженията, които биха предизвикали на земята и хората ни при един военен конфликт.?!
Да си кажем истината – без допитване до народа и провеждане на национален референдум за участието на България във военни действия срещу Русия, както и разполагането на воено-техническо оборудване и логистика срещу Руската страна, е престъпление и национално предателство! /Но за подобен референдум, демократично и предвидливо, някой е пипнал суверенното ни право и удобно, ценностно/евроатлантически/, видите ли – националното ни законодателството не допуска подобно допитване! Но за референдума, по- нататък/
Абсурдно е, контролирана отвън политическа клика, избрана с 12% от гласовете на българите, да вкара страната ни във военни действия срещу Русия!

"Игpaтa нa нepви и тъpпeниeтo oт cтpaнa нa Pycия ĸъм Aмepиĸa пpиĸлючи." B тoвa e ĸaтeгopичeн пpeзидeнтът Bлaдимиp Πyтин, ĸoйтo пocтaвя яceн и тoчeн yлтимaтyм нa CAЩ. B пpoтивeн cлyчaй щe избyxнe вoйнa.

"...B близocт дo pycĸaтa гpaницa нe иcĸaмe вoeнни чacти и тoвa e пocлeднaтa ни дyмa. Aлиaнcът тpябвa дa изтeгли вoйcĸитe cи, зaщoтo pиcĸoвeтe oт вoeнeн cблъcъĸ вeчe ca peaлни“, – ĸaзвa ce в cъoбщeниeтo. /Помните, нали.?!/
„Ha pъбa cмe. Ha pъбa нa нaй-cтpaшнoтo, ĸoeтo винaги и вcячecĸи cмe ce oпитвaли дa избeгнeм. Ho явнo Aмepиĸa иcĸa дpyгo и щe гo пoлyчи, aĸo пpoдължи тaĸa yпopитo дa нacтoявa. Pycия нe ce бoи oт битĸи, пeчeлилa e мнoгo, щe пeчeли пaĸ. Ho би ми ce иcĸaлo в 21 вeĸ нeщaтa дa cтoят пo дpyг, цивилизoвaн нaчин“– ĸaзвaше Πyтин, преди СВО.

В този момент високопоставен американски чиновник – шефът на военния комитет на НАТО заяви, че "...редица държави се надяват на тяхна територия да се разположат натовски бази…"
Колегията на списание "Сигурност", професионалната и експертна общност приема с дистанцирано презрение това лицемерно атлантическо поведение. Но със загриженост и тежко безпокойство констатираме, че българският политически и държавен елит е поставен в изключително тесен гео-политически коловоз, който би могъл да се превърне в окоп от всяко безотговорно, проявено от този елит, пристрастие... А България да осъмне
и прекара новата 2022/3/ година, като прифронтова държава.

Има ли в страната ни все още хора, които знаят какво е война и си дават сметка за измеренията на проблема.?! Нашият политически елит видимо не разбира това или няма свободната воля да го изрази. /Защото е погубил суверенитета на правото, да решава В ИМЕТО НА СВОЯ НАРОД/.

"Относно евентуална война и заплахата за страната ви – обърна се септември 2019 г. към Национален дискусионен форум БРОД ЗА МИР  Ги Меттан – консерватор в швейцарския парламент и автор на световния бестсейлър„Защо така обичаме да ненавиждаме Русия“. –  България е малка, точно както и Швейцария, която трябва да съществува и взаимодейства с по-мощни съседи, но и да запази своята независимост, като остане господар на собствените си решения! В съвременния контекст България винаги е била близка и сътрудничеща с Русия.
Но точно тук изкристализира големият американски маньовър: да се пречупят, да се скъсат цивилизационните връзки между исторически близки, славянски, православни народи /стари връзки, съюзнически и приятелски/, да бъдат наложени и трансформирани в бъдещи противници и врагове. С Черна Гора – те успяха... Следваща в листата на „чакащите“ е България. Още повече, че тя е вече в НАТО. Достатъчно е да инсталират военна база.
Аз не съм срещу САЩ! И не в това е въпросът. Но Вие трябва да запазите своята автономия, самостоятелност при взимане на решения. Не трябва сами да бързате „да влизате в устата на звяра“.
В крайна сметка – вие сте тези, които взимате решения, вие решавате. Ако просто откажете да инсталирате чужда военна база – просто отказвате, не разрешавате. И какво толкова страшно ще стане? От какво „наказание“ се страхувате? Това си остава вашият избор. Да, изборът е сложен, но вие все още имате избор! И той е ВАШ!"

А, професор Нако Стефанов – председател на националния съвет за мир, след импотентната реакция на управляващата коалиция, възкликна гневно: "От какво, по дяволите, ги е страх тези идиоти да откажат американско военно присъствие в България ?! Какво?! Американците пак ще бомбардират София ли, или какво?!"

 Днес, в условията на нарастващо напрежение в света и усилващо се геополитическо противопоставяне, въпросът за това – да търсим канали и възможности за диалог, компромиси и разумни за съдбата на страната ни решения се превръща в ключов за предотвратяване на национална катастрофа. Особено належащо това е за страни като нашата, която днес се намира в обстановка на демографски срив, вътрешни конфликти, медицинска криза, разрушена икономика, институционална немощ и т.н. В този смисъл, едни истински държавници би следвало да отстояват позицията, че ние не желаем да бъдем нито географска площадка, на която да се разиграват геополитически битки, нито стена /буферна зона/ – възпираща нечии /въображаеми или реални/ опасности за чужди интереси. Точно обратното, национално отговорно е – Отечеството ни да стане брод на мира и доброжелателното сътрудничество! Православна, неутрална зона за преговори и взаимодействие между очертаващите се два военни блока. България – ХЪБ /концентратор/ за Балансите в Черноморската зона. В тази архитектура е и нашето желание – не само България, но и Балканите да станат зона без чуждо военно присъствие, а балансите гарантиращи и гражданския мир – задължителни.
Това го говорим на фона "Северна Македония"– която с американско лобиране се е засилила да влиза в ЕС за сметка на българската история...
Ние сме създатели на една цивилизация, на основата на нейната писменост и на основата на нейната традиционна религия. И оттук особената роля, особеното място, което трябва да играе нашата страна. Та нима няма анализатори в САЩ и НАТО, за да проумеят ефективността на един такъв ход, превръщайки Минск /и Анкара/ в София – Православна България в зона на мира, където Русия ще се чувства различно и ще възприема различно.?!
Страната ни в никакъв случай не трябва да бъде източник на така налагащия се в обществото от партийни марионетки и клиентелистки СМИ  враждебен език и поведение срещу Русия. За съжаление такъв враждебен език и поведение, отдавна заложен на политическата класа от "добронамерените" ни евроатлантически ментори, разпалва хибридните пламъчетата и нагласите за една вътрешна, гражданска война. "

"...Цялата западна пропаганда, а и нашите български пишман анализатори и политици, говорят глупости за всевъзможни политически, икономически, военни и не знам още какви причини за тази ситуация. Да, може и да имат известни основания, но центърът на проблема е съвършено друг - папа Бенедикт 16 още като кардинал Ратцингер казваше в своите лекции, че "Европа и Западът всъщност не е една, а две цивилизации - католическо/протестантската и православната". Ще рече, драги, че сблъсъкът САЩ (Запада, НАТО) - Русия в дълбочина е цивилизационен сблъсък, сблъсък между секуларния западен идеологически свят, за който отдавна "Бог е мъртъв и той повече не участва в човешките дела!", по диагнозата на Фридрих Ницше и днешният руски християнски православен свят. И този сблъсък ще се изостря все повече, защото джендър-идеологията, завладяла днес университетите и културните институции в Северна Америка и Западна Европа няма как да бъде припозната в консервативната православна християнска визия за действителността и човека. Абсурдната теза, че половете не са два, че те не са Божие творение и биологичен факт, а само "социален конструкт", поради което половете могат да бъдат 3, 12, 56 и повече, няма как да намери почва не само в православна Русия, но и в конфуциански Китай. Няма как Руската православна Църква и конфуциански Китай да приемат за естествени гей-браковете, за разлика от полумъртвата Католическа Църква. Да, на пръв поглед противопоставянето може да изглежда икономическо и политическо, както смяташе добрият стар Карл Маркс, но зад тази привидност се откроява реалността - сблъсък между идеологическия Запад, от една страна, и Руската християнска православна цивилизация и Китайската конфуцианска /будистка, даоистка и т.н./ цивилизация, от друга страна.

Къде сме ние, българите, днес и в бъдеще?

По традиция днешният български политически елит направи поредния "цивилизационен избор" , защото се чувства неспособен да осигури съществуването и възпроизводството на собствената си държава, прехвърляйки отговорността днес това да правят Вашингтон и Брюксел."Народът" тихомълком се съгласи с това, както винаги е ставало в историята ни. Ужасното в тази ситуация е фактът, че по този начин България се изправя срещу своята собствена цивилизация - България, която впрочем чрез своята писменост, Българицата, и православието, в исторически план прави възможна Русия и Руската православна цивилизация, днес, тази България е на
страната на идеологическия запад, оказал се в плен на джендър -идеологията?! Каква по-отвратителна драма от това, да се изправиш срещу онова, което те е съхранило векове наред като народ и държава - твоята собствена писменост, твоето собствено православие, твоята собствена цивилизация?! /проф. Людмил Георгиев, Критическата психология на българската история/

...Претенциите на Запада, че е мерило на универсалните ценности, са провалени. В това вече не вярва дори самият Запад. И останалите народи и цивилизации не са задължени да споделят неговия собствен и отнасящ се изключително за него самия исторически песимизъм и настъпване на тотална перверзия..." – категоричен е Александър Дугин

България не се нуждае от допълнителна защита срещу Русия – това заявява руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко в интервю за "Комерсант".
“...Казват, че Румъния и България трябва да бъдат защитени, защото са членки на блока. От кого да бъде защитена България? От Русия ли?! България стои върху костите на руските войници, пожертвали живота си за освобождението ѝ...”– заявява Грушко, който беше начело на руската делегация по време на януарските преговори /22/ с НАТО в Брюксел.

Нашият легален /но не легитимен/ политически и държавен елит, /до колкото можем да наричаме така политически субекти, избирани от години с 10-12% реален национален вот/– та, този "законен", но "непризнат"според Вебер "елит", е нужно да прозре в новата и опасна за бъдещето на България обстановка, да прогледат дори към реакциите на нашите държавници от по-близката ни история – поне да видят политическата мъдрост и воля на цар Борис I...

Да си кажем истината – без допитване до народа и провеждане на национален референдум за участието на България във военни действия срещу Русия, както и разполагането на воено-техническо оборудване и логистика срещу Руската страна е престъпление и национално предателство!
Абсурдно е контролирана отвън политическа клика, избрана с 12%
от гласовете на българите, да вкара страната ни във военни действия срещу Русия !
Защото е абсурдно /г-н Георги Първанов/ да бъдем и в НАТО без провеждане на подобен национален референдум !
Защото, за какви зависимости става дума и дали въобще е останал суверенитет за България – преценете сами..!
На 4 април 1991год. по инициатива на Соломон Паси е основан Атлантическия клуб в България, който от 1992год. е член на Асоциацията на Атлантическия договор.

На 18. Март 2004год. Народното събрание на  Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949год.

България става член на НАТО.

През 1997год. България ратифицира СПОРАЗУМЕНИЕ между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на  19 юни 1951 г / ССВС на НАТО/

На 28.04.2006год.  България подписва СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ОТБРАНАТА.

По силата на споразумението от 2006год. на  САЩ се предоставят т.н. американски  бази  - полигона в Ново село  – за обучение на сухопътни сили, военновъздушната база в Безмер – за транспорт на сили и техники за обучение до Ново село, военновъздушната база в Граф Игнатиево – за транспорт на сили и техника и  складова база в Айтос.

България предоставя на силите на Съединените щати БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ НА НАЕМ ИЛИ ДРУГИ ПОДОБНИ РАЗНОСКИ , всички договорени съоръжения и обекти, включително съоръжения и обекти, използвани съвместно от силите на САЩ и българските сили. 

Според споразумението при необходимост от извършване на маневри и подготовка на силите на САЩ , България се задължава да съдейства на силите на САЩ за  получаването на временен достъп до  държавна, общинска и частна земя, КОЯТО НЕ Е ЧАСТ  от договорените съоръжения и обекти ;

Договорената численост на американски военни сили е 2500 души , която може да бъде увеличавана до 5000 за срок от 90 дни и повече с разрешение от компетентните български власти.

България се отказва от правото си по член ІІІ, параграф 2(b) от ССВС на НАТО да изисква преподписване на заповедите за придвижване.

Членовете на  въоръжените сили /личния състав, принадлежащ към сухопътните, военноморските или военновъздушните въоръжени сили на САЩ/цивилният компонент / цивилния личен състав/ и зависимите лица / съпруг(а) на член на въоръжената сила или цивилния компонент или дете на такъв член/ СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ВИЗИ  и от изискванията на българското законодателство относно регистрацията и контрола на чужденците.

Според споразумението правителствените самолети на Съединените щати и гражданските самолети, които работят изключително за нуждите на Департамента по отбраната на Съединените щати, имат право да прелитат, да извършват въздушно презареждане, да се приземяват на и да излитат от територията на Република България БЕЗ ДА ЗАПЛАЩАТ ТАКСИ за прелитане и навигация и други подобни такси във връзка с мисии и операции на силите на Съединените щати и няма да заплащат летищни такси и такси за паркиране .

Без съгласието на властите на Съединените щати, въздухоплавателни, плавателни и моторни превозни средства на правителството на Съединените щати не могат да бъдат подлагани на оглед.

Според споразумението плавателните и моторните превозни средства, експлоатирани от силите на Съединените щати, могат да влизат, напускат и да се придвижват на територията на Република България БЕЗ ДА ЗАПЛАЩАТ ТАКСИ  за пилотаж или пристанищни такси, светлинни такси или такси за престой, или всякакви други такси на военни пристанища на територията на Република България. 

Според чл. 7 от Споразумението ССВС на НАТО в два случая на правонарушения извършени от член на въоръжените сили, цивилни лица или техни съпрузи и деца юрисдикцията се определя от изпращащата държава. Във всички останали случаи – от приемащата.

В Споразумението от 1997год. БЪЛГАРИЯ СЕ ОТКАЗВА ДА упражнява суверенното си правомощие да не осъществява приоритетното си право на наказателна юрисдикция, позовавайки  се на в параграф 3(c) на чл. VІІ от ССВС на НАТО.

Като страна по споразумението САЩ са ОСВОБОДЕНИ ОТ ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ ИЛИ ПОДОБНИ ДАНЪЦИ към момента на покупката на материали, припаси, услуги, оборудване и друга собственост, придобити за крайно потребление от силите на Съединените щати или които в крайна сметка ще бъдат вложени в предмети или съоръжения, използвани от силите на Съединените щати. 

Разпоредбите на българското законодателство относно ЗАПЛАЩАНЕ НА ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА И СОЦИАЛНИ ОСИГУРОВКИ НЕ СЕ ПРИЛАГАТ по отношение на членовете на силата, членове на цивилния компонент, които не са български граждани, изпълнители по договори със Съединените щати и техните служители от Съединените щати.

Във връзка с член Х и в съответствие с член ХІ, параграф 2 от ССВС на НАТО, всички данъци, такси, лицензионни такси или подобни такси, включително данък върху добавената стойност, изплатени на територията на Република България за собствеността, владението, ползването, прехвърлянето помежду им или в случай на смърт, на техните движими вещи, внесени на територията на Република България или придобити в страната за лични нужди, СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА на членовете на силата или на цивилния компонент в съответствие с взаимно уговорени процедури за възстановяване.

Моторни превозни средства, притежавани от член на силата или на цивилния компонент или от зависимо лице, СА ОСВОБОДЕНИ  от български пътни такси, български регистрационни или лицензионни такси и други подобни български такси

 Освобождаването от данъци върху дохода, предвидено в чл. Х на ССВС на НАТО, се прилага също и по отношение на доходите от източници извън територията на Република България.

Във връзка с член ХІ от ССВС на НАТО, материали, припаси, оборудване и друга собственост, внесени от силите на Съединените щати или които са за крайно потребление или са предназначени да бъдат вложени в предмети или съоръжения, , се допускат за внос на територията на България БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ НА МИТА  и други подобни такси, включително такса за ползване, акциз и данък върху добавената стойност. 

Материали, припаси, оборудване и друга собственост СЕ ОСВОБОЖДАВАТ от всякакъв данък или друга такса, която иначе би била наложена върху тях след внасянето им или придобиването им от силите на Съединените щати.

Износът от територията на България на материали, припаси, оборудване и друга собственост осъществяван от силите на Съединените щати, СЕ ОСВОБОЖДАВА от български износни мита.

Тези облекчения се прилагат също и по отношение на материали, припаси, услуги, оборудване и друга собственост, внесени или закупени на българския вътрешен пазар в изпълнение на договор за силите на Съединените щати.

Членовете на силата или на цивилния компонент, зависимите лица и служителите на изпълнителите по договори със Съединените щати могат да ВНАСЯТ БЕЗМИТНО своите лични вещи, мебели, едно лично моторно превозно средство и друго движимо имущество, предназначени за лично или домашно ползване или употреба, по време на тяхната служба на територията на Република България. Тази привилегия се прилага НЕ САМО по отношение на вещите и движимото имущество, които са собственост на тези лица, но също и по отношение на вещи и имущество, изпращани им като подаръци или доставяни им .

Имаме ли съмнение, при национален референдум за участие в НАТО, при яснота само за тези условия – изброени по-горе, за какво биха гласували българите ?!

Има ли съмнение в някого, при тези договори и споразумения, подписани зад гърба на всички нас, докато /като изоглавени/ ликвидирахме държавата си, рязахме ракети, закривахме Козлодуй, бяхме "свободни", интегрирахме се, емигрирахме и пазарувахме из МОЛ-овете на неолибералното ни колонизиране, унищожихме ВПК и пазарите му, изнасяхме златото и подземните богатства на България, купувахме за милиарди чертежи на отдавна излезли от въоръжение самолети, водихме сражения за ваксини и"зелени съртификати"... – ТА ДОКАТО ЛИКВИДИРАХМЕ ДЪРЖАВАТА СИ, НИЕ БЪЛГАРИТЕ НЕ ЗНАЕМ КАКВО Е ДОСТАВЕНО В ТЕЗИ ВОЕННИ БАЗИ НА САЩ, С КАКВО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ СА ТЕЗИ ДОСТАВКИ И ОБОРУДВАНЕ НА НАША ТЕРИТОРИЯ, И КАКВИ ПОТЕНЦИАЛНИ РАЗРУШИТЕЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРИТЕЖАВАТ.?!

ЗНАЕМ САМО ЕДНО – КЪМ КОГО СА НАСОЧЕНИ... РУСИЯ.
България просто се ползва, като удобна площадка в близост до военните цели на САЩ. При какъвто и да било военен конфликт с ниска или средна интензивност, при наличие на военнотехнически средства /способности/, разположени на наша територия, всички ние ще "го отнесем по пълна програма"/обобщи наскоро проф. Иво Христов/. Не защото България е враг

и е фактор за нещо, а просто оперативната военна наука за водене бойни действия, оценява и атакува точно тези "военни способности", с които противникът те застрашава. Колкото по-висока е степента на заплаха /инфраструктури, комуникации, логистични центрове, видове въоръжения... и колкото по-близо до целите си са позиционирани/, толкова по-мащабен и мощен ще бъде ответния удар.

Българя днес – с една мъчително съшита /съшивана/ коалиция, начело на драматичното състояние на българското общество – концентрирало в точка всички "прелести" на 30 годишния преход... В пълен демографски срив, с не повече от 5,5 милиона реално пребиваващи на територията на страната... И тези наши т.нар "политици"/не държавници/, с типичното за нашите ширини "сготвено, кухненско"мислене – ни затвърждават пътя към апокалипсиса със зелени сартификати и с битовизми – атрактивно измествайки фундаменталните проблеми за оцеляването, за идентичността, за мира... И отдалечавайки "поданниците" си от здравия разум.., здравия разум, на който не зная вече като нация и народ – дали сме способни – днес ни обричат на прифронтова зона на САЩ . Поради нашето членство в НАТО.?!

Как да призовем към трезвост и мъдрост – гражданската и политическата съвест на официалните политически представители на Отечеството ни да заявят разумна позиция, която да изрази желанието и волята на българите ?!
България не бива да бъде въвличана в геополитически противопоставяния и конфликти, които могат да се окажат трагично съдбоносни за нашата страна.
В тази връзка е нужно да се подготви нагласа и готовност за възприемането на национално отговорна позиция за Общобългарска платформа:
„България – Зона на мира!“
„България – Брод за мир!“

Без излизане от военните структури на НАТО, това е невъзможно. Такова излизане към момента никак не е проста работа и без национално допитване е технологично недопустимо. Защото някой много отдавна /докато ние сме осъществявали културното русофилство, а българското войнство е вдигало бариерите на олигарсите и е гласувало /по съвест/ за БСП – политическата класа е участвала активно в "логистиката на бъдещето"и просто е подарила суверенитета ни на чужда юристдикция и цялото законодателство днес е систематизирано ДА СЕ СЛУЧВА ВСИЧКО ТОВА, ЗА КОЕТО НИЕ БЪЛГАРИТЕ В СОБСТВЕНАТА СИ ДЪРЖАВА ДА НЕ ЗНАЕМ !

"ТОВА НЕИЗВЕСТНОТО"/ВОЕННО ТЕХНИЧЕСКИ СПОСОБНОСТИ, ЧУЖДИ ВОЙСКОВИ ЧАСТИ, ОБОРУДВАНЕ... – ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО, ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ ИМ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ .../ ДА СЕ ОКАЖАТ "ЗАКОННИ ДЕЙСТВИЯ"...

А НИЕ, УВАЖАЕМИ БЪЛГАРИ – БРАТЯ И СЕСТРИ, МИЛИ ДЕЦА И СКЪПИ РОДИТЕЛИ – НЯМАМЕ ДОРИ ШАНСЪТ ДА СЕ НАМЕСИМ.

С КАКЪВ АКТ СЕ ИЗЛИЗА ОТ СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР /НАТО/?!

Член13. След изтичане на 20 години от влизане на договора в сила, 1 година след датата на денонсиране, потвърдено от предизвестие за излизане – предадено на правителството на САЩ.

По българското законодателство: "НС ратифицира и денонсира със закон..."

/Чл. 85 ал.1 т.1,2 от Конституцията/

Изказаната позиция /анонсирана първо от Николай Малинов/ за "излизане от военните структури на НАТО", за голямата част от българите не е ясна, звучи им абстрактно и се възприема като теоретично – звуково понятие, най-много като "историческо" такова.../ като по-голямата част от хората приключват с обосновката "...Както Дегол го е направил"... Но днес живеем в други времена, а това с Дегол, вече им се е случвало на янките и днес процесите са обезпечени и логистирани.

Ако приемем хипотетично, че е постигнато решение за излизане от военните структури на НАТО, даваме ли си сметка какво следва от това и какво бихме изискали да се случи.?! При положение, че не знаем /не сме допуснати нито като държава, нито като институции, нямаме контролни функции върху това/ какво се е случвало през изминалите години.?!

Предвидените действия при напускане военните структури на НАТО се изразяват в следното:

• извеждане на нашето представителство от ръководните органи /Военния комитет/на НАТО;

• Войски в разпореждане на НАТО да се изтеглят от страната;

• Войски разположени тук, напускат;

• Закриване на съвместни съоръжения /бази/;

• Преустановяване дейността по "Еър Полисинг";

• Преустановяване прелитането на самолети на НАТО през въздушното пространство;

• Преустановяване участието в съвместни учения;

Следва : ПРОМЯНА ЗАКОНА ЗА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

/По отношение преминаване и пребиваване на чужди войски през наша територия/

Актовете с които става това ги опоменахме по-горе... Вариантите през Референдум, са ограничени от Конституцията, като:

Чл.84 т.5 гласи: НС приема решение за провеждане на национален Референдум /знаете при какви невъзможни условия/, като според
Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Референдуми по въпроси на международни договори и споразумения, могат да се провеждат преди тяхната ратификация.

ВИДИМО Е, ЧЕ БЕЗ ПРОМЯНА В ЗАКОНА, ПРОВЕЖДАНЕТО НА ПОДОБЕН РЕФЕРЕНДУМ , ОСОБЕНО В ТОЗИ КРИТИЧЕН И КРИЗИСЕН ЗА ЕВРОПА И СВЕТА МОМЕНТ Е ПРЕДИЗВЕСТЕНО НЕВЪЗМОЖЕН.

Остава ни правото да назоваваме истината и да презираме продажната политическа мантра, която е обрекла Родината и е предпоставила съдбата ни на заложници – обречена територия с поданници за ликвидация.

Да си кажем истината – тези, които настояват за военни бази на САЩ в България, ще се обрекат на вечно презрение, а диктатурата на съвестта на нацията, ще ги преследва като национални предатели , както казва Голда Меир /първата жена – министър председател на Израел/– до девето коляно... КОЕТО ЩЕ БЪДЕ ТЪЖНО, СЛЕД КАТО САМО ПРЕДИ НЯКОЛКО МЕСЕЦА ИМАХА НАГЛЕДЕН ПРИМЕР ОТ КАБУЛ, КАК СЕ БЪРЗА ЗА ПОСЛЕДНИЯ САМОЛЕТ, С КОЙТО СЕ ОТТЕГЛЯТ ГОСПОДАРИТЕ ИМ.

Нужно е да кажем, че и Русия знае за всичко това, както и за нашите невъзможности..!
С руския демараж в Казакстан, както и с СВО – беше демонстрирано, че Русия разглежда бившите Съветски републики, като изключителна зона на тяхно влияние и "това вече не подлежи на коментар". Експертите предвещават "екселерация на историческото време". Видимо предстои преформатиране на всички взаимовръзки и логистични вериги в общественото пространство. Светът се намира в съвършенно нова геополитическа ситуация, вече наричана "2-ра карибска криза". Под формата на "кризи", се преминава към съвсем нови форми на обществени отношения.
"Свободния пазар е отживелица"– казва месията на "зануляването"Шваб. 
"Свободен пазар никога не е имало"– казва проф. Христов. Това е неолиберално, идеологическо клише, което прегриза всички жизнени устои , житейски норми, естествени процеси и отношения в света. Това не е капитализъм, а форма на преразпределителна икономика. С особенна жестокост и безкруполност глобалистите направиха това в страните от Източна Европа и не без 30 годишната пасивност и безразличие на Русия /особено към съдбата на нас – българите/.

„Европа трябва да изгради система за колективна сигурност заедно с Русия въз основа на правилата, разработени преди 30 години.“ 
/ Макрон, Съвета на Европа, 19януари 2022/

"Този проект се нуждае от нова Идея. Не е трудно да се видят основните ѝ черти: Славянско възраждане (традиция, идентичност, историческо самосъзнание) + социална справедливост. Тоест дясна политика + лява икономика, именно това се очаква от всички. Ще загубим петата колона веднага след първия изстрел, няма да се налага да убеждаваме когото и да е - от ужас тя самата ще се ликвидира. Либерализмът и западнячеството ще изчезнат, всичко останало - и ляво, и дясно - ще остане. Тук задачата е да се обединят в името на великата цел. Така и ще стане.
Санкциите, с които Западът заплашва /вече провежда – б.а./, ще довършат останалото - това е най-добрият възможен инструмент за изчистване на предателите и чуждестранните агенти. Ще устоят единствено патриотите, които няма защо да бягат. И това ще бъде техният час !"

ТОВА ЩЕ БЪДЕ НАШИЯТ ЧАС !!!

/Използвани м-ли от Института за философски изследвания към БАН, разработки на проф. Орлин Загоров, доц. Б. Градинаров и др. /