Като дългогодишен член на БСП и наблюдател на процесите отвътре как ще коментирате състоянието, в което се намира партията? Налице е организационен разпад и една опасна безидейност.
Дългогодишният ми членски стаж (40 години) и позициите, които съм заемал и продължавам да заемам в ръководството на БСП в регионален план, ми дават моралното право да изкажа оценката си за тежкото състояние, в което се намира партията, както и за деструктивните процеси, които в момента текат в нея. Разпадът в редиците на БСП е осезаема политическа тенденция, която е видна дори и с „невъоръжено“ око... Подобни тенденции вероятно не са толкова страшни, когато динамиката в процесите на противостоене между разрушението и съзиданието е положителна величина в полза на съзиданието... За съжаление обаче това, което става днес с БСП при лидерството на Корнелия Нинова, се характеризира само с разрушение...
Ще започна с малко статистика. Отначало т.нар. „демократични процеси“ естествено, макар и не отведнъж, „оптимизираха“ членската маса на тогавашната БКП от 1 милион души на около 300 хиляди при БСП. След това дълго време не се наблюдаваше особена динамика. Към днешна дата обаче, при ръководството на г-жа Нинова, членската маса се е свила под 60 хиляди души. Тоест, толкова, колкото е и политическата база на ДПС. Излиза, че състоянието на „свободното падане“, до което г-жа Нинова докара „столетницата“, на практика прави БСП вече трета политическа сила. Особено при възможностите, които имат ДПС да мобилизират електорат и зад граница... При това положение, ако хората с визия в партията, каквито все още безспорно има, „не се вземат в ръце“ и не променят днешното статукво, още на следващите парламентарни избори може да се стигне до там, че БСП да мери сили дори не с ДПС, а с партията на Марешки „Воля“...
БСП е минала и през много по-тежки времена, помним 90-те години. Откъде идва сега тази необяснима безпомощност на това ръководството на партията?
Партията наистина е минала през много тежки катаклизми и е оцеляла досега. Дали ще оцелее обаче отсега нататък, е въпрос, свързан най-вече с ума и разума на нейните членове. На вътрешнопартийните избори за лидер на партията членовете трябва да кажат „НЕ“ на статуквото, ако искат да имаме партията и утре. Ако не кажат „НЕ“ на сегашното ръководство, разпадът ще бъде окончателен. Това не означава, че „лява България“ ще остане без политически представител. Животът не търпи празни пространства. Въпросът е, защо се стигна до тук? И този въпрос няма еднозначен отговор. Причините са няколко. Най-важната според мен е размътеният, неясен политически профил на партията. И тук сакралният въпрос за членовете на БСП е каква партия е БСП? Проблемът може да се онагледи с персонажи от митологията. БСП в момента прилича на кентавър. Глава, която не подхожда на тялото, което трябва да води и напътства. Още повече, че в нашия случай са прекъснати „нервните връзки“ между тялото на кентавъра и главата му, което пък води до съществуването едновременно на две реалности – едната на главата, а другата на тялото. Чуваемостта между центъра и местните структури напълно отсъства. Факт, който кара членската маса да възприема себе си само като фон, а не като участник в управлението на процесите в партията. Тоест, ако перифразираме известната максима, че София не е България, в случая и „Позитано“ 20 не е БСП. За съжаление, Нинова, която дойде от „нищото“ (out of the blue), вместо да се захване и най-напред да реши еднозначно проблема с идентичноста на БСП, предпочете да започне с „нощ на дългите ножове“ и да се саморазправи с вътрешната опозиция...
Как така човек, който дойде от „костовата приватизация“, успя да стане председател на БСП? Тази партия е много особена, по принцип не търпи „чужди“ елементи. Затова изкачването на Нинова до председателския връх е доста изненадващо.
Това е най-сложният въпрос, който много хора в БСП си задават. Този въпрос е ключов за проблемите, които Нинова създаде и продължава да създава на „столетницата“... Неясното политическо минало на г-жа Нинова усилва черния фон на аурата й. Това пък създава чувство за несигурност у бесепарите относно нейното политическо бъдеще. Участието й в приватизацията на Техноимпекс тревожи съзнанието на членската маса. Малцина са ония, които не помнят, че иванкостовата приватизация не беше за всички, тя беше привилегия. Участваха само ония, които бяха близки до самия Костов и СДС. БСП е консервативна партия и членовете й трудно приемат в редиците й представители, които не са типични за т.нар. общност на „нашите хора“ (политически атавизъм, далечна препратка към практиките на БКП да подбира членовете си измежду „плебса“, за да отговори на изискването на марксовата теория за движещите сили на социалистическата революция). Всичко това създава напрежение и подсказва, че Нинова влезе в партията през задният вход, при което остава отворен въпросът: Кой всъщност й отключи задният вход? Затова Нинова винаги ще си остане един чужд за „червените“ елемент.
Видяхме, че партия като БСП, която има претенции за властта, не можа да реагира правилно в критичната ситуация, в която светът и България се намират? Отначало БСП мълча, вместо да окаже съзидателна помощ на правителството. След това пък започна да повтаря някои от грешните ходове на Радев, да насърчава електората към несъобразяване с мерките, изобщо – всяване на недоверие към щаба. И в крайна сметка народът съобщи своето доверие – то е едва 10% към БСП.
Грешката е вследствие от нервните реакции и непремерените действия на Корнелия. Такива реакции сякаш са причинени от някаква форма на политическо биполярно разстройство, при което в съзнанието на човека се редуват маниакални настроения с депресии. Особеното при Нинова е, че депресията „мутира“ в агресия. Манията й да се види на „Дондуков“ 1 като министър-председател е съвсем очевидна. И се манифестира на подсъзнателно ниво по повод и без повод. Затова са и тези прояви на непредизвикана агресия както в личен политически план, така и като общо парламентарно поведение на БСП. Такава агресия е най-точният признак за липса на политическа зрялост. Не само по отношение на поста, който Корнелия в момента заема, но и изобщо в качеството й на политик. Затова сега, когато ГЕРБ трупат политически активи покрай справянето с епидемията, и когато БСП явно все повече се отдалечава от властта, Корнелия Нинова, както казват китайците, „започва да губи лице“...
На мен ми направи особено впечатление, че по време на двете предизборни кампании, за евроизбори и за местна власт, председателката Нинова вложи изключителен ресурс да води войни вътре в БСП. Това е неприемлив и непродуктивен подход, ако търсиш победа срещу политическия си опонент ГЕРБ.
Мисля, че вече успях отчасти да отговоря на този въпрос. Но мога да добавя само, че при Корнелия подобно поведение е и въпрос на натюрел. Да живееш през скандала, чрез скандала, да превърнеш скандала в политическо поведение, в начин на съществуване. И понеже възможностите й за заемане на министър-председателския пост съобразно личното й планиране, се превръщат в химера, заради загубата на електорално доверие в БСП, депресивността й става несъвместима с поста, който заема.
Преди години БСП разполагаше с експертен потенциал, с хора, които могат да участват във властта или пък да бъдат критични към властта по умен начин, хора, които са носители на знания, на умения, на обществено доверие. В момента Нинова се е обградила с някакви лица, които създават истински смешки, опитвайки се да опонират на ГЕРБ.
Тезата, че БСП разполага с най-добрия кадрови потенциал, който е в състояние да се справи с най-новите реалности, както в икономически, така и в политически план, беше валидна в първите десетина години на демокрацията. С годините самоизолация на Центъра от „периферията“ (общинските структури на БСП) се засили много. Така кадровата политика в БСП се изроди, затваряйки се предимно и само на „Позитано“. При това кадрите се подбираха единствено на принципа на личната преданост или като резултат от вътрешно-политически сделки. Ако нещо евентуално успееше да „прескочи“ от периферията, то по-скоро беше изключение. Това нямаше как да не повлияе на отношението и поведението на незабелязаните можещи членове на БСП, които бързо намериха своя собствен път извън политката. Нинова „обогати“ заварения от нея кадрови опит на „Позитано“ като върна практиката на „калинките“. Тя настървено въведе кадровата политика на т.нар. „граждански квоти“. Да се издигат личности, несвързани с членство в БСП. С това беше даден стартът на политическата търговия между различни олигархически субекти и БСП (в лицето на Нинова). За постигане на лични договорки и за политически пазарлъци. Това беше и последният много силен удар върху мотивацията на знаещите и можещите да останат в БСП. А същевременно практиката на привнесените отвън граждански кандидати не добави абсолютно нищо към политическият капитал на партията. В тази връзка има доста примери. Някой да е чул нещо за Елена Йончева, Тома Томов или пък Иво Христов? Няма и да чуете.
Предстоят избори за председател на БСП. Какво очаквате да се случи?! Считате ли, че хората по места знаят и са напълно наясно с дефицитите на сегашното партийно ръководство и ще предприемат правилните действия за свестяване на партията?
Трудно може да се отговори на този въпрос. Мисля си, че този път ще има равностоен сблъсък между Нинова и някои други издигнати кандидатури. Опасявам се от възможни манипулации на резултатите, което би било крайно неприемливо и изключително грозно. Но със сигурност за хората, вманиачени в една бъдеща власт, може да се предположи, че не им е чужда фразата: „Целта оправдава средставата!?“.
