/Поглед.инфо/ Заради ситуацията с коронавируса, кампанията за изборите за председател на БСП бе отложена. Сега, когато положението се нормализира, мнозина предположиха, че нещата ще се върнат в нормалното си русло.
Действително, лидерът Корнелия Нинова възобнови кампанията, но по начин, който буди съмнения за мотивите й.
Вместо това да стане чрез заседание на Националния съвет, в тези тежки времена, когато партията се нуждае от решителност и отговорност, г-жа Нинова реши да направи това чрез "свикване на подпис". Което ще рече, че членовете на НС ще бъдат извикани на "Позитано" с e-mail, за да се разпишат, а решенията си те ще трябва да представят също по електронен път.
На пръв поглед изглежда, че решението е продиктувано от съображения за сигурност, все пак пандемията с коронавируса все още не е отминала. На практика едва ли има някой, който да се съмнява, че загрижеността за противоепидемичните мерки далеч не е основният мотив! Загриженост, която БСП в лицето на лидера си отказа да прояви към нацията в тежък момент, когато цялото общество очакваше единство и сплотеност от страна на всички политически сили.
Далеч по-логично изглежда този ход да е продиктуван от нежеланието на партийния Олимп да се срещне очи в очи с целия Национален съвет!
Нека да си припомним, че неотдавна парламентарната група на БСП подложи лидера на жестока критика. Няма причина да смятаме, че едно редовно събиране на Националния съвет, както е редно, би било по-различно. Не само че при такава ситуация критиките са сигурни, но и това сериозно би повлияло на общото настроение в партийните редове относно избора на председател и уместността на преизбирането на г-жа Нинова!?
Действително, лидерът на БСП има да отговаря по няколко ключови въпроса:
Първо, защо подкрепата за партията се е сринала почти двойно до невиждани в 130-годишната й история низини!?
Второ, кой и защо наложи на БСП да приеме една меко казано неадекватна и безотговорна спрямо здравето на българите позиция за противоепидемичните мерки!? Все пак цялото общество се обедини, почти всички политически сили освен БСП подкрепиха правителствените мерки. Никой не е казал, че БСП трябва да се превърне в безгласна буква, но защо беше поет курс, който е не само обиден, но и опасен за българските граждани, в т.ч. и за онези над 60 % от електората и членската маса на партията, които са в групата на най-застрашените от коронавируса!? Не можеше ли БСП вместо да критикува разумните и приети от нацията мерки на правителството, що се отнася до здравната ситуация, в този най-тежък час да протегне ръка в името на България, а да запази критиките си за сферата, в която една социалистическа партия би трябвало да е най-силна, а именно социално-икономическата!?
Трето, защо в момент, когато обществото е вперило поглед във всички политически сили със затаен дъх, очаквайки да види истинската им същност при кризисна ситуация, лидерът на основната опозиция се впуска във вътрешнопартийна война!? Уместно ли е точно сега, когато и нацията и партията трябва да са сплотени, в левицата да се създава напрежение и разделение, като се тръгва на война срещу отделни партийни организации и техните лидери!?
Четвърто, защо недоволството от тежката икономическа ситуация, липсата на достатъчно свобода на словото, корупцията и безобразията, бе катализирано не от основната опозиционна сила, а от малки партии като "Възраждане" и гражданската платформа на г-жа Мая Манолова!? Къде беше БСП, когато настана момента за недоволство!? Нима ръководството на партията не осъзнава, че хората, които и без това са уморени от казионната политика, могат да поверят надеждите си на млади, енергични и по-радикални формации!?
Добре би било ръководството на БСП да отговори на тези въпроси и да си припомни съдбата, както на германските социалдемократи, които реално са трета или четвърта политическа сила след "Зелените" и "Алтернатива за Германия", така и на френските социалисти, които бяха пратени на бунището на историята!
Пето, защо цели области в страната са без нито един координатор от страна на БСП!? А същевременно, управляващите имат десетки партийни организатори и неограничен ресурс. България е в предизборна ситуация. Независимо дали ще има редовни или предсрочни избори, правителството на ГЕРБ и т.нар. "патриоти" няма да управляват още дълго време. Дали то ще получи още един мандат зависи не толкова от техните собствени действия, колкото от опозицията! Точно в тази ситуация БСП трябва да е в режим "бойна готовност" - мобилизирана, организирана, дисциплинирана и мотивирана. Или има нещо друго, което ние не трябва да знаем!?
Разбира се, лесно е да се критикува, когато човек не е натоварен с такава голяма отговорност, каквато лежи на плещите на председателя на НС на БСП. Но липсата на критики е едно от най-опасните неща в политиката. Впрочем, това е и една от историческите причини за стагнацията в Източния блок преди десетилетия. Дванадесетият час почти удари и вместо да бяга от отговорност, един политически лидер е длъжен именно сега да се изправи смело пред партията си и да покаже дали заслужава или не поста си.
Ако лидерката на левицата смята, че ще спечели вътрешнопартийните избори, като бяга от среща с Националния съвет, греши!
Напротив, каквото има да се казва, трябва да се каже сега, а след това нека най-добрият спечели, както казват!!!