Трета година вече ГЕРБ не съумяват да дефинират ключовата цел - подпомагане на възстановяването на икономиката през бюджета.
Бюджетът за следващата година страда от недостатъците на предходните два. Отново отсъстват формулирани цели, а оттам и смислени политики и инструменти за реализирането им. Трета година вече ГЕРБ не съумяват да дефинират ключовата цел - подпомагане на възстановяването на икономиката през бюджета. А за нас това е особено актуално, защото страната работи с паричен съвет и монетарният й инстументариум е затворен. Затова фискът има и допълнителни функции, които остават неизползвани трета година поред.
Това не означава, че бюджетът изцяло може да компенсира слабостите на икономиката ни в момента, но сме длъжни да вземем противодействащи мерки, които поне частично да смекчават удара, дошъл изцяло отвън през 2008-2009 година, и те да подпомагат възстановяването на икономиката. Бяхме свидетели през последните две години как глобалните тенденции се обърнаха от силно негативен, минусов растеж, на позитивен през миналата година. Това отмина България обаче и сега сме застрашени от евентуална нова вълна на рецесия в Стара Европа, която при нас да мултиплицира нова стагнация.
По отношение на приходите наблюдаваме хронична слабост от последните две години - приходите далеч изостават под възможните нива, влошава се събираемостта на приходите. Ако за 2008 г. през данъчните приходи в бюджета се прибираше около 24 на сто от БВП, за 2012 г. данъчните приходи остават на около 19% от БВП. Тази разлика от около пет процента е твърде голяма, за да може да се обясни само и единствено с ефектите от рецесията. Преобладаващата част от нея се дължи по-скоро на разширяването на сивия сектор в икономиката и на увеличената контрабанда.
Сравненията са уместни, защото преките данъци са същите, както през 2008 г., а косвените дори са увеличени. Едно по-прецизно изчисление показва, че ако се беше запазила събираемостта поне от 2008 г., за 2012-а трябваше да се планират около 5 млрд. лв. приходи повече. Отчитайки обстоятелството, че стопанската активност е по-ниска, е логично да се изисква поне сума от 1,5-2 млрд. в повече, спрямо планираните от правителството приходи за 2012 г.
Оттук произтичат и следващите нагативни тенденции - когато не ви достигат приходите, се изострят всички проблеми в различни звена на публичния сектор. През последните седмици в обществото особено оживено дискутираме дефицита в пенсионната система. Този дефицит не е нов, той съществуваше от началото на хилядолетието, но досега е бил дофинансиран без особени проблеми с данъчни постъпления от бюджета. Проблемът в пенсионната система се изостря, защото в последните години тези постъпления намаляват, но се представя като "срив" в системата, пораждащ "неотложни мерки" от типа на ресурсоспестяващите повишавания на възрастта и пр.
За разходи през следващата година бюджетът практически ще разполага със същата сума. Планирани са с около 900 000 000 лв. повече приходи, но те ще отидат за подобряване на дефицита - от 2,5 дефицит, колкото е законовият т.г., за следващата година се планира 1,3%. От чисто фискална гледна точка това е добро действие. Друг въпрос е по какъв начин ще се отрази на общата ликвидност в икономиката и върху стопанския растеж.
Няколко думи и за растежа - предвиден е 2,9 ръст на икономиката (това са летните прогнози-б.р.), а в МФ и лично министърът очакват по-нисък икономически растеж на фона на сътресенията в Стара Европа и в частост в еврозоната. По-смущаващо е не дали ще бъде 2,9 или 1,9, а че факторите, програмирани да водят този растеж, и на които се разчита, вероятно няма да действат така, както са отбелязани в макроикономическия модел. Външното търсене е един от факторите, а има риск то да се свие дори във водещи страни в еврозоната, включително и в Германия. Не виждам никакви предпоставки и вътрешното търсене през 2012 г. да бъде на по-високо ниво - напротив има риск да продължи да се свива. Самата фискална политика не съдейства за увеличаване на вътрешното търсене и единственият фактор, който би играл по-съществена роля за икономическото развитие, е усвояването на европейските фондове.
Планирано е амбициозно усвояване - около 4,5 млрд. лв., цел, която, ако се реализира, е добре, но това не е достатъчно реалистично - твърде оптимистична е тази цел на фона на далеч по-скромните суми, които се очаква да бъдат усвоени т.г. Ще припомня, че въпреки шумната пропаганда страната продължава да изостава в усвояването на фондовете. Ще предложа и едно универсално сравнение - в момента твърдо сме на предпоследно място между 27-те страни членки на ЕС, като с мъничко изпреварваме само нашите северни съседи, затънали в своите си фискални проблеми. През средата на 2009 г. бурно критикуваното "за несправяне с усвояването на фондовете" старо правителство остави страната все пак на 14-о място между 27-те. Читателите да преценят колко е "ускорено" усвояването, след като страната е отстъпила значително от златната среда. И дали това усвояване в абсолютни суми не е естествен резултат от процеса, който тече напред във времето, но в който, пак подчертавам, значително изоставаме от скоростта, с която усвояват другите.
В най-добрия случай България ще повтори в освновните си характеристики 2011 г. с бюджета за следващата година. Но това е оптимистичният "сценарий". Реалистичният и песимиистичният са по-неприятни - съществуват рискове икономическият растеж да се забави, дори да слезе на равнища от около и малко под нулата, което ще доведе до по-нататъшно реално намаляване на доходите и до забавяне на цялостното обществено-икономическо развитие.