/Поглед.инфо/ Преди девет дни "Поглед.инфо" публикува коментара ми: "Не, не е от жегите... просто сме си такива", в който се опитах да споделя накратко с онази малка част от мислещите хора в България, че причините ние все още да сме нация, която не може да намери себе си, са исторически вкоренените в нашата българска народна психика комплекси и тежнения, поради които ние все още не можем да осъзнаем собствената си отговорност за собствената си държава.
Че у нас всеки е виновен до доказване на противното; че най-голямата българска радост е "да мразиш"; че в България е най-важното да си част от системата, а другите са просто пришълци, които час по-скоро трябва да бъдат изметени, за да се възстанови "правилността", каквото и да означава това - най-вече всички онези, които смущават традиционното българско мислене! Е, през тези девет дни всичко това, което казах не само в този си коментар, но написах и в книгата си "Критическата психология на българската история" (УИ "Св. Климент Охридски", 2018), се потвърди отново и отново. За какво става дума, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари?
През тези девет дни станахме свидетели на ужасяващи трагикомични ситуации, поднесени ни от "Демократична България" и "Изправи се БГ. Ние идваме", а и от почти цялата медийна среда, които се опитваха да внушат на целокупното народонаселение, че партията, която за пръв път от 12 години насам победи на избори мафиотската структура ГЕРБ, а именно "Има такъв народ", всъщност за нищо не става - нито като програма, нито като състав на бъдещ кабинет. В духа на старата, но отвратителна българска традиция, "партиите на протеста", а и за пръв
път изглеждащата нормално БСП - последователната опозиция на ГЕРБ в 44-тия Парламент, изведнъж се взряха в хората, които ИТН представи за министерски съвет, макар че преди това декларираха, че не искат постове, а само съгласие по приоритети. Значи имаше съгласие по приоритети, но пък незнайно поради какви причини решиха, че хората, които ИТН предлага, няма да свършат работа. В партийния хор на драго сърце се включиха и медиите от най-различен диапазон, същите тези, които Бойко Борисов наричаше "мисирки", същите тези, които ни отреждат 111-то място в света по свобода на медиите?!? Не знам за вас, но на мен нещо ми замирисва на гнило в цялото това единодушие. Ще кажа само за двама души, които бяха обект на цялата тази гнусна помия, която се изля върху тях.
Първият, разбира се, е номинираният за премиер д-р Пламен Николов, когото почти цялата партийно-медийна глутница обвини в лъжа, че е "доктор по философия", без да уточняват, че той е защитил кандидатска дисертация, тоест е "кандидат на философските науки", титла, която чрез промените в Закона за научните степени и звания през 2010 г. се приравнява на "доктор по философия" - титла различна от "доктор на науките", което нито един от злобните критици не успяват и до днес да разберат. Впрочем, те по никакъв начин не биха разбрали и текста на неговата дисертация - "Философско-антропологическа рефлексия на времето", защото са твърде, твърде посредствени като интелект и знания. Пропуснаха тези дами и господа, другарки и другари, споделенето от неговия научен ръководител, моят скъп приятел проф. Валери Динев, за безспорните научни качества на д-р Пламен Николов, а също и факта, че негови рецензенти са може би най-добрият български екзистенциален философ проф. Иван Калчев и със сигурност най-добрият съвременен кантианец проф. Вальо Канавров. Тези тримата, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, за нищо на света и по никакъв начин не могат да пренебрегнат своята научна съвест, за да се включат в някаква замислена кампания срещу кандидати за кабинет от "Има такъв народ", за разлика от колежката Киселова, например. Казвам всичко това като човек, който е прекарал във Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски" 38 години от 61-годишния ми живот досега - 5 години като студент и 33 години като преподавател. При нас, във Философски факултет на Алма матер, никога не е имало и не може да има компромиси по отношение на научните достойнства на всеки, да не говоря за съмнения или доказателства за плагиатство!
Вторият, естествено, е номинираният от "Има такъв народ" кандидат за вице премиер по силовите структури и министър на вътрешните работи Петър Илиев. Него не го познавам, но цялата помия, която се изля и върху него, ме накара да видя на повторение интервюто му с мисирката Виктор Николаев от "Нова телевизия" - телевизията, която обслужваше на драго сърце, а може би и поради други (финансови) причини Бойко Борисов. Имало, казват същите онези партии и същите онези медии, "недопустимо държане на Петър Илиев" в това интервю - е, аз лично
видях един страхотен интелектуален млад човек, който разнищи въпросната мисирка по всички въпроси, които Виктор Николаев го бяха подготвили предварително. И поради естествената склонност на българските медии, както впрочем и на българските партии, да назначават незначителни като интелект хорица, Виктор Николаев изглеждаше просто жалък, а не Петър Илиев - агресивен. Браво на това момче, на Петър Илиев имам предвид, че се държа по начин, по който
българските журналистически мисирки не са свикнали - впрочем, браво и на всички останали момчета и момичета от "Има такъв народ", които се държат по същия нелицеприятен за българската журналистика начин (да не цитирам Христо Ботев, все пак). А на доцент Киселова ще кажа, че вкарва СУ "Св. Климент Охридски", нашата Алма матер, в недопустима ситуация - не може, просто не може драга, да сте си мълчала повече от 6 години, а едва сега, в общия политическо-медиен хор, да обвинявате Петър Илиев в плагиатство. Къде Ви е достойнството като университетски преподавател, драга ми Киселова?...
Разбира се, зад цялата тази простотия на отношението към "Има такъв народ" стои фактът, че тази партия няма нищо общо с така разбираните "правила на политиката", които незнайно защо се смятат за безспорни както от традиционните партии, така и от обслужващите ги медии. Може би тъкмо в тази "безспорност" се откроява и нашият български комплекс за малоценност - щом другите смятат така, значи ние трябва да ги следваме?! Просто приемете, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, че в случая с "Има такъв народ" си имате работа с нещо твърде различно от вашите (и нашите) представи за политика и участие в
политическия живот. Не само като отговорност, но и като "стайлинг" - лично аз бих ходил в Парламента не само със скъсани дънки като Филип Станев, а направо с къси панталони - е, и какво от това, дявол да го вземе?!...
Накрая искам да кажа, че може би ще се окажат основателни подозренията, че цялото политическо статукво на прехода, включително "Демократична България" и "Изправи се БГ. Ние идваме", неистово не желаят и ще направят всичко възможно да не се случи управление на единствената партия, чиито хора досега през тези 32 години не са замесени в ограбването на българския народ, а именно хората от "Има
такъв народ". Струва ми се, че елиминирането на тяхното предложение за такъв кабинет ще доведе до перспективата сегашният служебен кабинет на Румен Радев да остане и постоянен, редовен, независимо с какъв партиен мандат от този Парламент - вероятно точно такива са директивите от американското посолство, от "Козяк", но да знаете, че стигне ли се до нови предсрочни избори, "Има такъв народ" ще спечели още повече гласоподаватели. Ако си мислите друго, значи не познавате българската народопсихология!...
А иначе Иван Хаджийски отново е прав, когато твърди: "Всяка българска работа започва зле организирано и завършва със скандал!".
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!