/Поглед.инфо/ Проф. Андрей Пантев, в. Преса
Ботев извън учебниците?! Смущаващо и не е за вярване, че може да се изтегли един поет, опоетизирал смъртта и загинал със сабя в ръка. Когато се употребява „турчин как бесней", това не означава конкретно някой турчин в Калофер да е разривал бащиното му огнище. Та това е метафора, употребена при тогавашните обстоятелства. И тя не може да бъде прескачана само защото днес някой, примитивно възприемащ ги, може да тръгне да вади нож на турците.
Когато всички цивилизовани нации честват своите загинали национални герои, те не избягват фактите по какъв начин се е случило геройството им. И никой от тях не е представян като убит, разстрелян или обесен от извънземни. Това, че при определени исторически обстоятелства някакви страни са били във враждебни състояния една към друга, не означава, че днес то може да има съвременно звучене и да бъде генератор на битова омраза. Когато говорим за паднали герои, не трябва да забравяме, че няма народ, който да не е нанесъл страдание на друг народ. И обратно - няма народ, който да не е понесъл страдания от друг народ.
Как да кажем, че черепчетата на дечицата в Баташката черква са помилвани. Помилвани са - но от ятаган. В това отношение величието и страданието в историята не могат да бъдат премълчавани само защото днес те имат неприятно звучене. Американците са в перфектни отношения с англичаните вече два века. А нима те не честват своята война за независимост, героите, участвали в нея?
Тревогата днес е, че крайности дават прекрасна почва, среда и храна на примитивния и кресливия национализъм у нас, идентифициращ се само с партийна субсидия и с депутатски места.
Нямаме право да обеззъбим нашата история само за да не обидим някого от съседите си. В същото време не може и вечно да живеем с нашите подвизи „край Босфора шум се вдига" и как паднал Одрин. Разумното равновесие между двете крайности храни истинското родолюбив и признателност към падналите мъченици.
Много автори в стремежа си да изпъкнат като име правят интересни експерименти спрямо комерсиалните мелодрами в нашата история. А за тиражи и за известност се стига до чудовищни изопачавания. Опасността идва и от всеобщия ни скептицизъм, съмнение и ревизионизъм към нашето минало, фарфаронското преувеличаване на наши подвизи, заслуги и приоритети дава храна на отрицателите. Тези две крайности се поддържат, хранят и допълват като сляпо отношение към някои от личностите.