/Поглед.инфо/ Търговските вериги принуждават българските производители да продават стоките си под себестойност. Големи гиганти девета година работят "на загуба", за да не плащат данъци в България, а изнасят от страната милиарди левове.
Основната причина законопроектът да не мине в предишния парламент, се казва Росен Плевнелиев. Президентът наложи вето, парламентът се разпусна и така не можахме да преодолеем ветото. А мотивите на ветото са безумни – те не са нито за незаконосъобразност, нито за нецелесъобразност на проектозакона. Те са откровено лобистки.“ Депутатът от БСП Корнелия Нинова коментира за „Гласове“ причините за дългото отлагане на закона в защита на българските производители, който предстои да бъде гласуван на второ четене.
- Г-жо Нинова, кое наложи промените в Закона за защита на конкуренцията? Според някои се готви „закон срещу търговските вериги“, а вие казвате – в защита на българските фирми?
- Това наложи промяната – да защитим българските фирми. Разбира се, и по тяхно искане. Имали сме стотици срещи с български производители, съюз „Произведено в България“ излезе с една пресконференция и декларация, с която подкрепя законопроекта. Нещо повече, те участваха в неговото изработване с текстове. Практиката от последните години търговските вериги да злоупотребяват със значителната си пазарна сила, доведе до фалити на малки български фирми-производители, освобождаване на хора от работа, по-малко приходи в бюджета и в същото време печалбите от тези вериги се изнасят извън България, тоест държавата не печелеше нищо.
- Това е много голяма изненада, защото всички виждат доста големи обороти. Можете ли да изброите някои от проблемите, които българските производители са поставяли?
- Първо, натиск върху тях да продават стоката си под себестойност, което ще рече – на загуба. И много от тях, за да поддържат пазарно присъствие, да ги има като марка във веригите, са склонни да го правят. Второ, множеството отстъпки, които искат от българските производели и заплащането на такси, зад които не стои никаква услуга. И в сега действащия Закон за българските такси пише, че срещу всяка такса трябва да стои услуга, а цената на таксата да е равностойна на цената на тази услуга. В договорите на търговските вериги, с които разполагаме, макар и трудно да се сдобихме с тях, има и такива такси като: такса „рожден ден на магазина“, „такса за откриване на нов магазин“. Често давам този пример – ако си доставчик на магазин в Стара Загора, защо трябва да плащаш такса за откриване на магазин примерно във Варна, където нямаш нищо общо с това. Таксата за реклама – ако се наложи да бъдеш рекламиран в брошура на магазина, в клип в телевизионна реклама или на торбичка на магазина – за всяка отделна реклама плащаш определен процент извън първата такса, която си остава за магазина. Другото е срокът за плащане – в европейския закон пише 30 дни, в нашия - 60 дни, но имаме случаи на неплащане по 6 месеца.
- Това не води ли до фалит на много български фирми с по-слаб оборот?
- Имаме статистика, че много фирми са фалирали. Освен това се оскъпява продуктът на тези, които продължават да работят на пазара. Това е аргумент срещу аргумента на тези, които твърдят, че ще скочат цените. Напротив – ако те плащат навреме, цените ще паднат. Както и обратното. Защото фирмите, които не си получават парите, са принудени да взимат кредити. Тези кредити съответно ги връщат с лихви. Естествено, цената и на кредита, и на лихвата влиза в цената на стоката. Ако те си разполагаха със собствени средства, тази стока би била по-евтина, вместо да я оскъпяват с кредит. Поискахме от Националната агенция по приходите справка за веригите – какви данъци плащат. И се оказва, че според дължимите данъци вече девета година някои вериги работят на загуба. Това поставя логичния въпрос – защо са тук? И дрругият логичен въпрос – къде са парите? Преди години имахме случай, при който стана ясно, че средствата, придобити от продажбата на български стоки на българския пазар, бяха изнесени в чужбина и с тях беше закупена друга търговска верига в Албания. През това време нашите производители фалираха и хората останаха без работа.
- Скоро бях в Германия, влязох в „Лидъл“ и ми направи впечатление, че някои стоки бяха по-евтини от тези в същата верига в България, да не говорим, че бяха съвсем друго качество. Има ли и такъв проблем?
- Има. Какво казват българските производители? Ако един хляб струва 1 лв., веригите ни натискат да го вземат на 0.80 лв. За нас, казват производителите на хляб, това е загуба, ние работим на загуба. В същото време веригите не намаляват своята печалба и надценка, а го продават на 1.20 лв. Тоест ние губим тези 0.20 лв., докато те не я губят. Натискат ни да вървим надолу, за да може тяхната печалба да е по-висока. Тоест цените, които сега се предлагат във веригите, са натоварени с една сериозна печалба за самите вериги, а са в ущърб на производителя.
- Това са очевидни неща, които са против българския интерес. Но защо този законопроект не можа да мине, когато вие управлявахте една година, докато сега има доста спънки. Може ли да поговорим около общата воля на депутатите и доколко силен е лобизмът на тези вериги?
- Много е силен лобизмът. Действат и чрез разговори с европейските посланици, и чрез натиск. Те логично си защитават фирмите. Аргументите на нашите опоненти са, че такъв законопроект не е европейски. За мен обаче основната причина това да не се случи, се казва Росен Плевнелиев. В миналия мандат приехме закона на две четения. Президентът наложи вето, парламентът се разпусна и така не можахме да преодолеем ветото. А мотивите на ветото са безумни – те не са за незаконосъобразност, нито за нецелесъобразност на проектозакона. Те са откровено лобистки. Президентът например коментира, че промените, които сме направили, ще доведат до покачване на цените. Чисто юридически това не е негова работа, нито е основание за вето. Естествено, и той засяга темата, че нарушаваме европейското законодателство, което изобщо не отговаря на фактите. Защото в Европа никой няма да търпи някой да не плаща по 6 месеца. Или друг пример ще дам – в българския закон пише, че всички фирми си публикуват годишните отчети публично и те са достъпни. Търговските вериги не го правят – не са го правили през всичките години, откакто съществуват тук. Те не си публикуват отчетите. За такова нещо българският закон казва, че се налага глоба. И веригите всяка година си плащат глобите, но въпреки това не публикуват отчетите си, за да видим какво е финансовото им състояние. Ето това в Европа никой няма да го търпи. Там си публикуват отчетите и си плащат данъците. В България една фирма девет години не плаща данък. Къде го има това?
- Какво се случва оттук нататък с проектозакона?
- На първо четене той е приет в хардварианта, както е предложен. Между първо и второ четене обаче ще има предложения от парламентарни групи, а срокът за тези предложения изтича на 21 май. Официално те още не са внесени, но знам неофициално какво ще искат опонентите, защото сме спорили с тях. Искат например да намалим глобите, които предвиждаме в новия законопроект - 10% от оборота за предходната година, което наистина е висока глоба. Те ще предложат 10% от оборота на стоката, за която веригите са извършили нарушение. Има някаква логика, ще го обсъждаме между първо и второ четене. Искат да променят понятието „значителна пазарна сила“ – не им харесва на нашите опоненти това понятие, искат да го смекчат значително. Ние сме заложили, че 50 млн. оборот за предходната година е критерият, по който ще определяме кой е „значителна пазарна сила“. Третият им аргумент са правомощията, които възлагаме на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), да бъдат премахнати.
А за нас това е важно и ще обясня защо. Веригите подписват типови договори и на базата на тях вече конкретен договор за всяка доставка. В тези договори има категорично нарушаване на правилата на конкуренцията, на пазара и на свободната пазарна цена. Например изкривяват пазарната среда и ценообразуването, като в договора има условие: ако при тях продаваш една стока на определена цена, те ти забраняват където и да е другаде да продаваш същата стока на по-ниска цена. А те поддържат високи цени. При нас дойдоха производители и ни казаха: ние произвеждаме във Видин, доставяме на верига в Стара Загора. Естествено, заради транспорта на нас ни е по-скъп продуктът да стигне до Стара Загора. Но те ни задължават на същата по-висока цена да продаваме стоката във Видин в нашия си фирмен магазин, който е пред завода. Ние обаче не можем да продавам по-евтино, защото като видяха това, ни изхвърлиха от веригата и ни глобиха с 30% от стойността на стоката. Има и такива глоби в договорите.
Ние казваме в законапроекта – тези типови договори, които подписват производителите, ще минават в Комисията за защита на конкуренцията предварително. Ще ги дават в КЗК и оттам ще им кажат има ли клаузи, които нарушават конкуренцията, и чак тогава ще ги подписват. Веригите и нашите опоненти от ГЕРБ и „Реформаторския блок“ скачат срещу това, че много сме щели да натоварим КЗК, че там имало корупция и т.н. Ами тогава да борим корупцията, а не да не приемаме закона, който е в интерес на българските производители.
- Какъв е възможният чисто тактически механизъм законът, който е минал на първо четене, да се провали напълно?
- Не, няма да се получи. Допускам, че ще го омекотят в полза на веригите, но напрежението вече е много голямо сред производителите. Четвърта година се работи този законопроект, зад него стоят много български производители, 1500 фирми са се подписали, 130 000 българи работят в тези фирми, а хората от съпътстващите браншове са 600 000 души. Много е голям натискът и мисля, че този път лобизмът няма да успее. Разбира се, цедката отново е при президента Плевнелиев и там всичко допускам, защото този човек не защитава националния интерес.
