/Поглед.инфо/ Преди няколко дни попаднахме в списъка с неприятелските държави за Русия. На 18 т. м. бе обявено, че 10 нови поредни руски дипломати у нас (от 44 сегашни по списък за посолството в София) са обявени за персони нон грата. Явно това е част от или „отговорът на солидарност с когото трябва” по повод посещението на щатския министър на отбраната.

Вероятно управляващите харвардци са в течение, че точно преди година бяха обявени за нежелателни лица други 6 души, след това по един, по двама още 5-6 поне. Вероятно точната им бройка знае референтът на ДАНС по Русия. Надявам се управляващите МВнР на „А.Жендов” 2 да са усвоили този път разликата в статута между дипломатически и административно-технически служители (АТС), както вече съумяват даже колегите им-послушковци от балтийските държави. Дори компетентните ни органи да имат сериозни основания за недопустимостта на дейността на набелязаните руски граждани, Москва няма да пропусне ответна реакция. Но да прокуди едновременно 10 посолски служители се съмнявам дори Царство България да е вършило по време на ВСВ, когато със съветска Русия сме били в противникови лагери, но сме поддържали дипломатически отношения до 5 септември 1944 г. Тогава, когато СССР вероломно ни обявява война...

Вероятно и други страни се занимават с подозрителна за дипломатическа дейност в България по време на руско-щатския конфликт в Украйна, но след паническото бягство през глава на посолството ни в Киев и очаквани ответни мерки на Москва наличията на посолства като източници на информация за правителството ни, а и самото ни МВнР, започват да губят смисъл. За сметка на едностранна хибридна инфо на мейнстрийма, „одобрен и прошнурован” за страни като България. Включително!

Шпионаж и следене винаги е имало. Архивите говорят, по мой спомен, че само за проследяването на високо интелигентния, но болшевик Фьодор Разколников, първият пълномощен представител на СССР в София (1934 – 1938 г.), откъдето той бяга от Сталин в Париж, с проследяването му в Царството били ежедневно ангажирани 4-6 тайни български агенти. И НКВД го ликвидира в Париж.

Сложното е, че ние имаме в Москва общо 13 дипломати с посланика, от които поне една е „курортна бройка”, нетрудоспособна по не/компетентност, 2-ма СТИВ, 1 – по туризма отделно + директор БКИ. В ГК Санкт Петербург имаме генерален консул о.р. генерал-лейтенант + още 2 диппаспорта + 3 АТС и в Екатеринбург – 2-ма с дипломатически. Руснаците имат освен 44 притежатели на диппаспорти в София 4 в ГК-Варна и 3 в ГК-Русе. Summa summarum 51 руски : 18 български ДП. Не ми се ще да мисля, ако на нашите Деси-Вели-Славо-Тодорки сведат „задачата”/т.е. инструкцията да търсят реципрочност, паритет в бройките ! Да не стане като с десетките чешко-руски експулсирания на дипломати и АТС през април-май м.г. ! Тогава при неприцизирани експертно политически решения в отсъствие на паритет в бройките на дипломатически, АТС и местни служители най-големият чешки стопанско–дипломатически комплекс в чужбина, т.е. в Москва, се оказа без персонал. Местните служители не са дипломати и държавите с по-висок жизнен стандарт по-често ги предпочитат поради техническа експертност и финансови съображения, за сметка на възможни рискове и компромиси с изискванията за секретност. По традиция Москва и Пекин разчитат повече на свои дългосрочно командиравани и добре проверени АТС едва ли случайно. В публично достъпните дипломатически листи на посолствата руснаците не обявяват АТС и местните служители, докато у нас решавал ръководителят на ЗП (=задграничното представителство). През м.г., ...след „аферата Скрипал”, поводът за обмен на експулсации Прага-Москва ОФИЦИАЛНО станаха чешки (дали само?) подозрения за руско участие, вкл. на ГРУ, във взривовете във военен склад във Върбетице, наеман от прононсирания износител на оръжие Емил Гебрев. Вероятно подозиран за износ в бивши страни-членки на ОНД с нееднозначно променливи отношения с Русия. На 11 юни м.г. в медиите бе отбелязано, че между България и Чехия продължава да има интензивен обмен на информация по разследването на взривовете във военен склад във Върбетице.

Изглежда, че експулсирането на дипломати и посолски служители през последните няколко години, донякъде и налагането на икономически санкции, на територията на Атлантико-Европа се формализира, обюрократизира, е в инфлационна криза.

Надявам се: 1. Демаршът да не е бил само ход на сервилност, ибрикчийство и козируване пред Big brother-а. 2. Дано отзоваването на 10-те руски служители бъде поне своеобразна компенсация за невключването ни в конфликта като калдаринки-въртиопашки, пушечно месо и арена за ракети на „опоненти”! 3. Дали в обозримо бъдеще нашите контра- и реконтраразузнавачи да уловят и първия неруски шпионин! В посолството на Турция се водят на мандат 20 дипломати, на САЩ – 52, на Китай – 25, на Германия 30 + 1 нерезидент ... Дал Господ възможности !

Като в ГК на Турция в Пловдив и Бургас има още 13 дипломати, освен 20-те в София, но те „ЯВНО” не се занимават със шпионаж, подкокоросване/респ. натрапване на /измислено/ самосъзнание, "кандърма" и под.

Или ще продължим да танцуваме „тангото на васалите”, при поискване от актуалните началници?

Така актуалността на темата за несъстоятелността на президентската идея - България да стане посредник на преговори между Путин и Зеленски - окончателно отпада.