/Поглед.инфо/ На 9 юни 1923 г. в България е извършен военно-фашистки преврат. Военните (Военният съюз) превземат столицата, съставят правителство с Народния сговор и завземат властта в големите градове с военни гарнизони. На отделни места в страната избухва въстание. Установяването на новата военно-фашистка власт в по-малките градове и селата става чрез съвместните действия на войската и военно-цивилни групи от хора, определяни различно – шайки, отряди, банди, автономистки групи (ВМРО банди), въоръжени „пазачи на реда“ от активисти на Народния сговор и „Хан Кубрат“. Най-известните са шпицкомандите.

Превратът е определен като военен поради участието на регулярната войска, подчинена на ръководството от Военната лига, участието на Съюза на запасните офицери (СЗО) и Съюза на запасните подофицери. Той е определян и като фашистки поради множество характеристики, присъщи на фашизма: яростен национализъм; премахване на класовите и съсловни интереси и класовата борба; преследване на левите сили (БЗНС); антикомунизъм; засилване на ролята на държавата; използване на всякакво насилие, включително убийства. Използването на въоръжени паравоенни отряди като организирана сила за насилие и терор е един от най-характерните белези на фашизма.

В България фашистите използват два основни инструмента за насилие, терор и убийства: армията и нейната известна Трета секция от седем офицери палачи като м-р Д. Порков, кап. Кочо Стоянов и др., както и масовото насилие от т.нар. „шпицкоманди“. По сегашната терминология те са доброволни паравоенни формирования (Уикипедия). Създадени са в съответствие с решение на Междусъюзническата военна комисия през 1920 г. Това става чрез т.нар. клауза за „гражданска милиция“, в размер до 1000 души, които могат да получават оръжие от военните складове, но да не го използват за „огневи цели“. Освен шпицкомандите в установяване и налагане на военно-фашистката власт са привлечени автономистки групи и четнически отряди от ВМРО, както и белогвардейци.

Създаването на въоръжени паравоенни формирования е идея, възникнала доста преди военно-фашисткия преврат. Още през януари 1921 г. Съюзът на бойците (първата българска фашистка организация, плътно доближаваща се до италианския фашизъм) в уредбата си предвижда създаването на бойни отряди за „спазване на обществения ред“. Идеята е по примера на италианските Черноризци (скуадристи), създадени през 1919 г.. Използван е и примерът на Щурмабтайлунг (щурмовите отряди на хитлеристите, създадени през 1920 г.), т. нар. Кафяви ризи. Приликата на българските шпицкоманди (банди, шайки, отряди) с черноризците и кафяворизците е в използваните средства и методи на насилие заплашване, всяване на страх, насилие, терор. Разликата е в организационната форма. В Италия и Германия те са самостоятелни, с общо ръководство и единна структура. В Българя шпицкомандите са пряко ръководени от Военната лига чрез СЗО. За самостоятелна йерархическа военна организация е и фашисткия Български народен съюз „Кубрат“.

Още след създаването си националистическият СЗО непрекъснато изявява готовност за противодействие на левите сили и организира големи манифестации в София (1922 г.). В документите на неговия IX редовен конгрес може да се прочете, че „съюзът на запасните офицери покрай благотворителните си цели, преследва и други цели, които не му позволяват да бъде ням и безучастен зрител, на това, което става в България“, както и че е крайно време „да се съберат под девиза „Отечеството над всичко“ (В-к „Миръ, бр. 6682 от 19.09.1922 г.). Подобни позиции заема и Съюзът на запасните подофицери.

Своеобразен първи опит за създаване на подобни паравоенни формирования са отрядите от запасни офицери, запасни подофицери и активисти на партиите на Конституционния блок, ръководени от Атанас Буров. По време на подготвяния национален събор на конституционния блок (17 септември 1922 г.) те са съсредоточени в Горна Оряховица и Арбанаси. Правителството на БЗНС, използвайки полицията и отряди от активисти на БЗНС разгонва събора на блока. Двете страни в този сблъсък определят противостоящите им отряди различно. Блокарите наричат отрядите на БЗНС шайки, а в реч пред Народното събрание Министърът на вътрешните работи Райко Даскалов нарича отрядите на блокарите „тайни фашистки банди…“, посочва един от водачите „Иванчо Симеонов предвождаше една такава банда от фашисти“ и определя Ат. Буров като „герой на фашизма“ и „капиталист-кръволок“ (Стен. дневници IV ОНС, РС, с. 266).

В шпицкомандите през 1923-1925 г. участват: запасни офицери и подофицери; скаути, ръководени от запасния полк. Петър Траянов (първи върховен скаут на България), член на ръководството на „Кубрат“; членове на софийското юнашко дружество на Народно-прогресивната партия; македонисти и шайкаджии. Тези шпицкоманди са формирани в големите градове като София, Пловдив, Плевен, Габрово и др. Ядрото в тях са запасните офицери, сред които са и техните ръководители. В навечерието на преврата на председателите на дружествата на запасните офицери е съобщено „много тайно“, да имат готовност за участие в акцията (М. Куманов. За подготовката на Деветоюнския военнофашистки преврат. – Военно-исторически сборник, кн. 4). След преврата, на 10 юни е издадена заповед на софийското военно комендантство, в която пише: „Всички запасни офицери по-млади на възраст и числящи се към дружествата на запасните офицери да се явят в частите в цивилно облекло и снабдят с билети от горните управления (В-к „Зора“, бр. 1197 от 11 юни 1923 г.). По време на Септемврийското въстание повечето шпицкоманди са във войнишко облекло без пагони. Не е имало време да се шият ризи. Запасните офицери се явяват в гражданско облекло с шпиц обувки.

Невярно е утвърждението (Уикипедия), че шпицкомандите са действали само по време и след Септемврийското въстание. Само за няколко дни след преврата са формирани и започват да действат първите шпицкоманди. ВМРО не участва в подготовката на преврата, но създава свои отряди, които участват в установяване на военно-фашисткатка власт и извършват редица политически убийства, насилия, терор. Тяхната дейност е с цели и методи както на шпицкомандите.

Първото известно описание на действие на шпицкоманда е от един участник в нея и е публикувано във в-к „Миръ“ (бр. 1203 от 17 юни 1923 г.). Тя е от около 30 души предимно запасни офицери и подофицери, определяни като „доброволци“. Тръгват с влак от гара Подуене и първата спирка е на Новоселската гара (гара Елин Пелин). „Веднага гарата и околните къщи бяха обискирани“. И се продължава с превземането на полицейското управление, с пътуване до близки села и разгонване на земеделската местна власт. В печата има малко описания на дейността на шпицкомандите. Но те са вилнеели из страната. Свидетелство за това е оценка за тях в „Работнически вестник“ (8 юли), който един месец след преврата пише: „Една шепа буржоазни оръдия, добре платени и насъсквани от старите котерии (партии – б.м.) искат да си послужат с фашистки методи, за да сломят най-голямата и най-масовата партия (тогава БЗНС – б.м.)“. Цялото лято има редица прояви на шпицкомандите. В края на август, по време на религиозния празник Св. Богородица, Ал. Цанков държи речи в Лопушна (сега Георги Дамяново) и Клисура (сега Бързия, Берковско). Вместо приветствия и одобрение на преврата свиканите на тези събрания жители изразяват своето неодобрение към властта. Ядосаният А. Цанков изпраща след това наказателна бригада в Берковско, съставена от македонстващи джелати.

Веднага след преврата главният удар е срещу БЗНС. Предимно през този период, а и по време на Септемврийското въстание, са убити над 3500 земеделци и няколко десетки земеделски народни представители (Й. Зарчев. Септемврийското въстание и земеделският съюз – Векове, № 5, с. 15), министри в земеделските правителства, дори младежки деятели на БЗНС. Има и отделни убити представители на БКП (т.с.), най-вече след Юнското въстание в Плевен (Асен Халачев и др.). Регистрирани са и заканите за унищожаване на комунистите от министър Янко Стоенчев. Сред избитите земеделски дейци са: Ал. Стамболийски (от ВМРО); Райко Даскалов (от ВМРО); кметът на София Крум Попов, убит край Горубляне; Георги Дамянов депутат от БЗНС –убит и изгорен в тухларските пещи при с. Долни Богров; журналистите Ст. Калъчев и Цв. Аврамов; убитите от ВМРО дейци на БЗНС Петър Трендафилов, Г. Нинов, Хр. Ценин и др..

Безспорно най-кървава е ролята на шпицкомандите и македонските автономисти по време и след Септемврийското антифашистко въстание. Те отново се формират чрез СЗО. На 20 септември МВР съобщава на окръжните управители на Пловдив, Бургас, Кюстендил и на градоначалника на София разпределението на „доброволците“ и да се обърнат за съдействие „към партиите на реда“ (Демократическия сговор – б. м.) и дружествата на запасните офицери и подофицери“ (Цит. по В. Янчев. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907-1945, С., 2001, с. 55). В дейността на редица шпицкоманди се включват и офицери от армията. Много показател е примерът в с. Радуил, където майор Д. Порков, по признанията си в съда, съобщава: „В село Радуил заповядах заловените въстаници да бъдат докарани на площада, да бъде изведено селото на площада … заповядах въстаниците да бъдат намушени. Двама от шпицкомандата ги намушиха“ (Н. Христозов. По дирята на безследно изчезналите, С., 1981).

Много характерни са спомените на участниците в Септемврийското въстание (Септември 1923 г. С., 1953 г.). От тях няколко са много характерни и типични за дейността на шпицкомандите. За въстанието в Чипровско Асен Георгиев пише: „На 29 септември пристига шпицкомандата от София. Това бяха едри, охранени мъже, облечени с нови войнишки дрехи без пагони, с каски, въоръжени с къси пушки, пистолети и наредени на кръста бомби „бухалки“.“ и „след разстрелите започва хунски грабеж из къщите на комунистите: задигат се юргани, одеяла, килими, дрехи, пари и др. На семействата на комунистите бе определено да плащат „контрибуция“ по 5000 лева“. К. Митев пише за шипкомандата в с. Горна Гнойница: „Освирепелите фашистки изверги започнаха бесен терор върху домашните на избитите революционери. По-късно дойде една шпицкоманда от Плевен, която нанесе на около 15 жени - съпруги на избитите - тежък побой, от който не след дълго две от тях починаха.“ (с. 223). Калайджиев посочва за въстанието в Казанлъшко: „По това време (на 20 септември 1923 г. – б.м.) Мъглиж беше истински военен и полицейски лагер. Из селото сновяха стотици войници, полицаи и шпицкомандаджий“. Въстаници залавят „трима въоръжени фашисти, които караха от Казанлък за шпикомандаджийте в Мъглиж една каруца със 72 пушки и пет сандъка патрони.“ (стр.220). А в спомените на Д. Халов за Пазарджишко се чете: „Особено свирепи се оказаха автономистките главорези. … В някои села заставяха населението да играе хоро около труповете на избитите, другаде избиването съпровождаха с музика.“ (стр.373). А Джамбазки си спомня, че, „… в участъка в Ябланица, върлуваше шпицкомандата, всички арестувани другари бяха подлагани на страшни инквизиции“ (стр. 429).

В романа „Хоро“ на Антон Страшимиров много добре са описани зверствата в Лопушна. В книгата „От Петрохан до Лом“ (С., 1988 г.) може да се прочете следното за Лопушна: „На 5 октомври пристигна шпицкомандата на полк. Кузманов. С приклади и тояги жандармите изкарват до стената пред къщата на Иван Герасимов навързани 5 комунисти и 5 безпартийни въстаници. Започва кървавата трагедия. … Безжизнените тела се свличат на калдъръма. Полковникът нарежда да ги занесат на площада. Следва заповед след заповед: музика и хоро. Всички да плюят върху труповете и да играят хоро край тях. Тогава побеснелите шайкаджии удрят с прикладите, тъпчат с ботушите и заставят жените и децата с невиждащи от сълзи очи да играят“.

А в-к Зора (бр. 1288 от 27 септември 1923 г.) описва действията в Габрово и Габровско. Създадени са няколко отряда (шпицкоманди). Една част от тях остават на място да пазят града, понеже в него няма военен гарнизон. Един от отрядите под началството на Е. Топузаков се сражава с въстаници при „Св. Никола“ и след това възстановява „законната“ власт в Шипка, Енина и Мъглиж. Има публикации за софийска шпицкоманда, която навестява Троян и др..

В миналото историците не са си направили труда да изследват подробно процеса на формирането и дейността на фашистките шпицкоманди. Не се знае техният брой, числеността на участниците, техните действия са известни само откъслечно. По оценка на английският посланик по това време в София офицерите от запаса, подофицерите и другите повикани за съдействие на преврата са наброявали 4000-5000 души (По: Д. Косев. Септемврийското въстание. С., 1973 г.). Тази цифра навярно е и по-голяма. Вл. Поптомов в спомените си за Септемврийското въстание в Разложко пише: „Автономистите бяха успели да мобилизират около 5000 четници и милиция от останалите околии и ги насочат против въстанието в Разложко“. А Г. Дамянов посочва и участието на белогвардейци, като само при Бойчиновци са били пленени 150 врангелисти (Септемврийското въстание през 1923 г. във Врачански окръг. С., 1953 г.).

Кръв се е ляла. Насилието е било почти повсеместно след Деветоюнския преврат, след Септемврийското въстание. Насилието е породило обратното насилие чрез Атентата и последваният жесток „бял терор“. В Европа започват да наричат Ал. Цанков кръволока. Сега редица историци се мъчат за докажат, че много малко са убитите. Масово кръв се е ляла по инициатива и заповеди на главните кръволоци: Ал. Цанков и ген. Вълков. Кръвнишка е била тяхната позиция и дейност. Не е случайно, че в реч пред Народното събрание Ал. Цанков заявява: „В защита на Отечеството няма да се спра пред никаква кръв. Да се знае!“(Стен. дневници на 21 ОНС, I РС, 24 декември 1923 г.). Огромен е приносът в пролятата кръв от паравоенните отряди, от шпицкомандите и от македонистите-автономисти.

И ще ми казват, че в България било нямало фашизъм!

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели