/Поглед.инфо/ Когато казваме, че България е в демографска криза не казваме нищо ново. Но всичко в този свят си има причина, която поражда следствие. Така и бедствията в нашата родина си имат своите причини и причинители.
Мъдрите древни гърци са стигнали до заключението, че когато боговете решат да накажат някого лишават го от ум. Това се отнася и до правителствата. Но неразбираемо е защо ние, българите, все избираме да ни управляват хора , споходени от божието наказание. С безумно усърдие те се упражняват в ликвидаторската работа по затриване на българския род. Не е ясно дали те сами са стигнали до тези прозрения или някой от близката Европа и далечната Америка им е помогнал, но управниците ни всеотдайно работят за предсрочното достигане на поставените цели. Имат и богат арсенал от средства за постигането им.
Вече позабравяме, че първото, което дойде на ум на новоизпечените наши политици и икономисти през 90-те години на миналия век, беше да приватизират и после унищожат индустрията и селското стопанство , защото бяха комунистическо творение, непродуктивни, екологично опасни, изобщо неевропейски. И, както казва поетът, „Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия“. Отприщи се потокът на обезлюдяването. Мнозина потърсиха убежище в градовете. Още повече – в чужбина. Десетки години българския народ изпраща 40-50 хиляди доброволни емигранти на Европа и Америка. Изпраща най-доброто от своята плът и кръв, най-жизнеспособното и можещото да твори наука и материални блага, да създава и отглежда деца. Благополучна Европа е доволна: кой разумен политик може да откаже такива подаръци. И нашите политици са доволни. Казват ни : това е нашият принос за разцвета на европейската цивилизация, култура и богатство. И ни съветват да не губим надежда – те, нашите деца, ще се образоват там, ще забогатеят и ще тръгнат с ешелони назад към милата родина. Нека само имаме търпение. А докато търпим нашите майки раждат всяка година по 2000 деца по-малко. Но и това не е страшно, защото по цял свят е така –и в Индия, и в Китай, и в Пакистан се раждат по-малко деца, но да сте чували те да се безпокоят. Те ще понамалеят с някой и друг десятък милиони, а ние до 2050 г. ще бъдем цели 5,5 милиона качествени българи, а до края на 21 в. ще бъдем 3,5 милиона. Не е малко. В Румъния, Гърция, Португалия правителствата плащат хиляди евро за новородени бебета, но ние имаме други грижи: плащаме милиарди за магистрали, платихме авансово за американски самолети. Президентът Плевнелиев, в годините, когато не беше бивш и блестеше с държавническата си мъдрост, с глас и жестове на протестантски пастор ни обясняваше, че покрай новопостроените магистрали като гъби ще изникнат „клъстери“ ( пленяваща с неразбираемостта си дума), ще рече - индустриални образования и там ще работят по много хиляди българи. И тогава ще решим демографските проблеми. Сега за сега въпросните „клъстери“ съществуват само в събраните умотворения на въпросния президент, но те обезателно някога ще изникнат. Търпение!
Но икономическият упадък не може да свърши цялата работа по убийството на един народ, па бил той жилав и многотърпелив като българският. За да отиде един народ в небитието не е достатъчно да го лишиш от поминък. Необходимо е да разрушиш неговата душевност, бит, култура, език.
Когато работата по разрушаване и разграбване на материалното богатство на страната приключи, управниците ни се заеха да лишат народа от историческа памет. И се започна. Историческа грешка е че наричаме турското присъствие по нашите земи робство. Съжителство – да, обмен на култури – да. И думата „робство“ постепенно изчезва от учебниците на децата ни, от всякакви „научни“ изследвания и монографии. Априлското въстание е махленска свада, а Баташкото клане е съчинено от недоброжелатели. Като не е имало робство не е имало и Освободителна руско-турска война. Напротив, Русия едва не ни заробва, но някак си ни се разминава. Тази материя талантливо е разработена от Иво Инджев, да се помни името му. Така че по-добре да забравим за нея, за Шпка, Стара загора и Плевен, за 3 март. Сигурно ще ни се наложи да преоценим и ролята на българското опълчение във войната като руски агенти и наемници. Няма защо да разчепкваме ролята на Франция, Великобритания, Австрия на Берлинския конгрес. Истинските ратници за нашата раздяла с присъствието на турски власти по нашите земи са Макгахан, Гладстон. А какво правим с Левски, Ботев, Иван Вазов? Подредактираме ги тук там, забравяме Ботевия гняв и мъка от „черната робия“ на майка България, неговата вяра в „единний комунистически ред на обществото“, превеждаме „Под игото“ на „съвременен български език“, а заглавието на романа обясняваме само ката метафора. Народната памет канонизира Левски, но пренебрегва казаното в присъдата на справедливия турски съд, заверена с подписа на българския патриот хаджи Иванчо хаджи Пенчович, че той е убиец на нещастното чорбаджийско пазвантче. Така че и той не е светия.
Казва ни се: „ България до 1939 г. е една бързо развиваща се икономически и културно страна“. Това че европейските статистики от тези години я определят като най бедна няма защо да се знае. Когато говорим за новата история е нужно да проявяваме по-голяма гъвкавост по повод присъединяването на България към оста Рим-Берлин-Токио. Вярно е, че той трасира пътя към третата национална катастрофа. Ами ако силите на Оста бяха победили, представяте ли си каква България щяхме да имаме: „От Черно море до Охрид, от Дунав до Бялото море“. Затова простено да е на царя Обединител Борис ІІІ и на Богдан Филов за бомбардировките на Сафия,Пловдив и други населени места. При такава, макар и несбъдната перспектива, голяма грешка е да говорим и пишем за някаква си антифашистка борба, като е нямало фашизъм по нашите земи. Не бива да възприемаме Закона за защита на държавата и Закона за защита на нацията като фашистки творения. Те само пазеха държавата и народа от комунистическите терористи и еврейската световна опасност. Биле избити без съд и присъда някакви си 9000 партизани и ятаци. Получили са си го по заслуги, а убийците също заслужено са получили по 50 000 лева за глава. А правосъдието си е вършело добросъвестно работата. Със справедлива присъда е разстрелян Никола Вапцаров, защото е доказан терорист и съветски агент. Освен това, както доказаха съвременни титани на литературната критика като господин Марин Георгиев и почитателя на изящното слово господин Каракачанов, Вапцаров не е и никакъв поет. И местото му не е в учебниците на българските деца. Също е неоспорим факт, че Съветският съюз несправедливо обяви война на неутрална България, а после ни въвлече във война с Германия и дадохме ненужно почти 9000 убити на фронта. С негова помощ беше установен просъветски режим, който отклони България от нейното Европейско развитие.“ ( Специалист по тази тема е госпожа външната министър-ка Захариева. Тя сигурно има в запас още такива прозрения, макар че нейните творчески способности будят съмнения. По-вероятно е че чете напечатани в Брюксел текстове. )
Много усилия полагат нашите мъдри държавници да опишат „нещастията“, които сполетяха българите и страната след „деветосептемврийския преврат“. „Разрушена индустрия от 1945 г., която Бойко Борисов сега се сили да върне на България.“ ( Не могат да му се отрекат успехите: години наред неговата политика осигурява на България участта на най-бедната и изостанала индустриално страна в Европейския съюз, каквато е била и през заветната 1945.) „ТКЗС-тата иззеха земята на свободните селски производители, насилствено замениха конете, воловете и магаретата с комунистически трактори“. Злоезичници твърдят, че после държавата изградила мелиорации, лесозащитни пояси, машинотракторни станции, че в зърнодобива, зеленчукопроизводството сме достигнали световните лидери. Все те твърдят, че България през 80-те години на миналия век се нарежда сред 37-те развити страни в света и на 10-то место в Европа. Това, разбира се, са носталгични спомени на все още живите строители от тези злощастни години на „комунизма“. И срещу тези грешни спомени се води титанична битка от тежката и леката кавалерия на икономисти, политолози, социални антрополози и психолози. Многобройните университети по закона на министър Игнатов най-напред произведоха новите титулувани мъже и жени, а после те започнаха производството на никому ненужни „специалисти“, но които добросъвестно са си платили дипломите. И най-важното: научили са, че „комунизъм“ е мръсна дума и не знаят такива неща като социалистическо строителство, индустриализация, колективизация – все неудобните истини, които не са за техните глави и не се харесват на Европа. Интелектуалната недостатъчност на цяло поколение млади българи достигна върхове и стана добра основа за дълголетното управление на белязаните от боговете наши държавници.
Така или иначе, но всичко казано и неказано трябва да замени старата „комунистическа“ представа за нашето по-далечно и по - близко минало. Активно се съчинява нова история.
По горе стана дума за съвременният български език. Поради наивност великият български писател Николай Хайтов още през 90-те години на миналия век беше подготвил закон за българския език. Закон, който остана някъде в дълбоките архиви на българския парламент, ако не е предаден като макалатура за преработване. Защото парламентът е много зает със законотворчество от европейския списък и няма време за такива излишъци като езика на нашите деди. Пък и той, езикът ни, би бил препятствие пред водаческият порив на държавните мъже и жени за духовното обезбългаряване на територията, която обитаваме временно и води към задния двор на Европа. По тази причина юношите и девойките станаха тинейджъри, привържениците на спортни отбори и естрадни певци и певици – фенове. „С червените ботушки“ вече не потропва Дядо Мраз, а Дядо Коледа идва с джингълбер. Пък защо не и Санта Клаус. Ще бъде съвсем по европейски. Въпрос на време и европейско съзряване. Българската национална телевизия интернационално ни пожелава щастлив „уйкенд“ и милостиво с „ОК“ одобрява нашите помисли и желания, както и предсказанията за щастлив живот на чуждестранни и наши гадатели и предсказателки на бъдещето. Разговорите за бедност, духовна нещита не се ползват с благословеното „ОК“. Стените и витрините на градовете и селата са украсени с реклами и фирмени табели, които могат да разчитат само англоезичните българи. Полезно е да се учат и другите за времето, когато кирилицата ще стане излишна, както изискват високообразовани европейски учени. И напредваме бързо: фейсбук е пълен с български текстове и думи, написани на латиница. В обявите за културни събития и обществени прояви можете да срещнете такива предложения, които само „елитните“ българи могат да разберат. В това варварско разрушаване на българския език правителството не намира нищо притеснително: знайно е че неграмотните българските деца наброяват няколко десетки хиляди и сега и до края на дните си няма да прочетат нищо нито на кирилица, нито на латиница.
Статистиката , книгоиздателите и книжарите твърдят, че все повече българи четат. Сигурно е вярно.Но знаменитият теоретик на християнството св. Августин казва (цитирам по памет): пази се от човек, който е прочел само една книга, дори ако това е Библията. Трагедия е, че сме си избрали за министър председател човек, който е прочел само „Винету“. Смущаващото му поведение пред външния свят показва простащина, която се придобива при дълголетно обитаване на подземния свят и долнопробните кръчми. Раболепието и подражателството на приближените му ги направи вкупом подобни нему. Повярвал, че величието му е документирано от Ватикана до Белия дом, разкопчан шета из брюкселските салони, съпроводен от преводачи, които заместват безсловестността му, потупва тоз и онзи по гърба, потупват и него със снизходителна усмивка, но той не разбира от подобни „любезности“. Но твърдо е усвоил правилото: той е винаги „за“ каквото кажат „началниците“. С държавническо безгрижие закрива „Южен поток“ и Белене , открива път на „Турски поток“ и търси строители на Белене. Той всичко може. Говори за президента Радев и неговите политически коментари с езика на обитателите на виетнамските общежития и поради скудоумие не разбира, че руши държавността на страната. Нагло и самодоволно шета с държавния джип из България и раздава пари, раздава справедливост и милост, милва момите, които го срещат с хляб и сол и коленопреклонна благодарност , дарява вода на Перничани и братски прегръдки на строители и посрещачи. И гдето има нередности, престъпления безапелационно отсъжда: Те са наследство от комунистите, от тройната коалиция, от кабинета на Орешарски. Възприятието , че е ощастливил българския народ с управлението си показва на режисирани заседания на министерския съвет. Защо ли тази безочлива самореклама напомня арията на Севилския бръснар: „Бойко тук, Бойко там, Бойко, Бойко, Бойко“. Навсякъде само той, вездесъщият. Само че България не е опера. Дъното, което сме ударили във всички европейски статистики е трагедия. И когато се тревожим за съдбата на родината, за нейното обезлюдяване и обезбългаряване трябва да се вгледаме във всичко казано и недосказано по-горе. Защото народите загиват не толкова от недоимък, колкото от накърнена вяра в доброто, от загубата на национална идентичност и поругано национално достойнство и гордост.
Но нито Б.Б., нито преданите нему управленци са стихийно бедствие. Породили сме ги ние със своето безразличие към техните безумия и умората от дълголетната съсипия. Но ако префразираме репликата на Гоголевия Тарас Булба можем да кажем: Ние ги породихме, ние можем да ги изпратим в политическото небитие. В противен случай не след дълго там ще отиде България.