/Поглед.инфо/ Макар да става дума за исторически събития, с риск да бъдем упрекнати в неправомерна употреба на аналогия (ἀναλογία – пропорция, съответствие, съразмерност): подобие, равенство в отношенията; сходство на предмети, явления, процеси, величини и др. под. в каквито и да е свойства, доколкото се касае за познание по пътя на сравнението, по повод „грандиозните” изяви от 14-ти и 17-ти август на все още българския премиер като че ли не би било неуместно, отминавайки следващите да се напомни за първия преврат в България от 1881 г. с който е суспендирана Търновската конституция и установен т. нар. режим на пълномощията.

Тук няма да се разпростираме в подробности във връзка със споменатия период от българската история. Не само по причина, че както баш мераклията, така и всички ония, които му съчиняват какво да чете и произнася като изявления едва ли са запознати с тях. А и за да не отегчаваме излишно потенциалния читател на предлаганата бележка. Позволяваме си единствено да приложим акта на княз Батенберг от онова време, сравнение и съпоставка с който на изявленията от цитираните дати на все още търпяния, самозабравил се в своите блянове и по думите на държавния глава невнятен министър-председател на днешна България, всеки за себе си сам може да направи:

Прокламация на княз Александър I от 27 април 1881 година

„Българи! Две години вече стават откак Богу бе угодно да ми връчи съдбините на България, чрез единодушния избор на нейния народ… Приех управлението на Княжеството и работих за него с пълната прямота на своя характер… Но за зла участ надеждите ми се осуетиха. Днес Отечеството ни, съвършено дискредитирано отвън, се намира в голямо разстройство отвътре. Българи! Аз положих клетва пред Конституцията. Държал съм на клетвата си и ще я опазя докрай. Но тази клетва ми налага… да имам… пред очи само ползата и доброто на Княжеството. За ползата и доброто, прочее, на Княжеството, Аз считам да обявя, че днешното положение на работите в Княжеството прави невъзможно изпълнението на моята задача.

Затова, основавайки се върху правата, които ми дава Конституцията, Аз реших:

– да свикам в най-непродължително време ВНС – Върховния орган на народната воля, – за да му обадя моето последно решение и да му предам с короната наедно и съдбините на българския престол.

Само ако ВНС узакони ония необходими за управлението на страната условия, само тогава мога да остана на българския престол.

В противен случай Аз съм решен да се откажа от княжеския престол със съжаление, но с дълбоко убеждение, че докрай съм изпълнил длъжността си.

Александър

Кратко и ясно, а не като лакърдиите, с които ни губят времето някои днешни „супер експерти”, набиващи канчетата на еснафа от майстори, калфи и чираци в занаята по направа на конституции!