/Поглед.инфо/ Коментар на Веселин Желев

Турция се тресе от антиправителствени протести. Полиция с бронемашини и хеликоптери разпръсна демонстрантите с помощта на сълзотворен газ и водни оръдия. Ранените са стотици, арестуваните - близо 1000.

Безредиците избухват точно когато Турция има шанс да поднови преговорите за присъединяване към ЕС, които са замразени от две години и половина. В четвъртък и петък на посещение в Анкара трябва да е европейският комисар по разширяването Щефан Фюле. Още в петък Брюксел осъди "извънмерната употреба на сила" от турските власти и ги призова да зачитат основните права на гражданите си, между които правото на изразяване и на събирания. Безпокойство изрази Държавният департамент на САЩ.

През юни и България заедно с останалите 26 държави от ЕС вероятно ще трябва да гласува дали ЕС да отвори нови преговорни глави с южната ни съседка. Затова случващото се там е от интерес за страната ни - освен че става дума за важен съсед, където живеят стотици хиляди български турци и че на демонстрация през почивните дни излязоха и турски студенти, учещи в София.

По-интересни обаче са паралелите между демонстрациите, свалили правителството на Бойко Борисов, и тези, които сега клатят стола на турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган.

И двата протеста имаха ограничен конкретен повод. В България това бяха цените на тока. В Турция - план на властите да унищожат парк в центъра на Истанбул, за да построят там културен и бизнес център като архитектурна реплика на някогашни османски казарми.

И двата протеста бързо прераснаха от съпротива срещу отделно действие на власттав бунт срещу режима като цяло. От ядрата активисти те се разпространиха сред различни слоеве на населението, недоволни по една или други причина от правителството.

И в двата случая местата на демонстрациите бяха емблематични. В София - Орлов мост, сцената на природозащитници и борци срещу корупцията. В Истанбул - площад "Таксим", традиционното поле на първомайските манифестации и други синдикални акции. Те обикновено завършват с бой с полицията, защото властите не ги разрешават.

И в двата случая виждаме взрив на масово, макар може би не преобладаващо недоволство от управлението на един популярен лидер. И Борисов, и Ердоган са популисти, които разделят обществото на свои привърженици и противници.

До 20 февруари 2013 г. Борисов оглавяваше всички рейтинги. При всичките критики към него социолози и наблюдатели продължаваха да твърдят, че "народът си го обича". Въпреки бедността, безработицата, непосилните цени на енергията и на живота изобщо, въпреки скандалите с подслушванията и костинбродските бюлетини неговата партия пак спечели най-много гласове.

Ердоган управлява от 2002 г. Въпреки обвиненията, че се държи като "султан", въпреки нарушенията на човешки права, полицейското насилие, цензурата, съмнителното правосъдие той продължава да е най-популярният лидер. В събота той се закани на протестиращите, че ако поиска, ще изкара на улицата десет пъти повече свои привърженици. Нещо да ви напомня за България?

И Борисов, и Ердоган са били кметове на големи градове. Борисов - на София, Ердоган - на Истанбул. И двамата в миналото си са били в различна степен политически репресирани. Борисов беше низвергнат от номер две в МВР при тройната коалиция. Ердоган беше за малко в затвора и имаше забрана за политическа дейност през 1997 г.

И Борисов, и Ердоган яхнаха вълната на недоволството от статуквото. Те създадоха партии - отрицания на традиционните. Трудно е да се каже какъв социален слой представлява ГЕРБ. В генезиса си това беше партия на гнева срещу "старите муцуни", срещу "политиците на прехода", представени отчасти в тройната коалиция. Тъй като този гняв се оказа мощна ракета носител, той бързо обрасна с клиентела, която задуши и байганьовизира благородната искра в него.

Ердоган рециклира партията на ислямисткия министър-председател Неджметин Ербакан, когото военните принудиха да се оттегли през 1997 г. с безкръвен "постмодерен" преврат. Тя спечели смазващо превъзходство като антипод на традиционните партии и военните, белязали модерната история на Турция с три преврата (през 1960, 1971 и 1980 г.) и междувременна постоянна намеса в политиката.

И двете партии имаха претенцията да модернизират страните, да дадат най-сетне на гражданите им, това, което досега все беше оставало за по-нататък. ГЕРБ беше партия на "европейското развитие". Формацията на Ердоган е на "справедливостта и напредъка".

И двете сили имат постижения, които укрепиха властта им. Ердоган извади Турция от хроничните икономически кризи и я превърна в регионална икономическа и военна сила. Борисов успя (пак поне на думи) да върне разклатеното доверие на Европа, да разблокира замразените предприсъединителни фондове и да ускори донякъде усвояването на следприсъединителните.

И двамата искахада се увековечат като строители. Борисов строеше магистрали, спортни зали, метро в София и втори мост над Дунав, а Ердоган - трето летище на Истанбул, АЕЦ край Трабзон и нов мост над Босфора.

Европа се заигра и с двамата въпреки сенчестите страни на миналото им: при Ердоган - ислямизма, при Борисов - членската книжка от БКП и приятелствата в посткомунистическия подземен свят. Тя търпеливо си затваряше очите и за критиките за компромиси с демокрацията, задушаване на свободното слово и монополизация на медийни сектор - в интерес на истината те са далече по-драстични в Турция, отколкото у нас.

Европейският подход беше - тези садобри за Ориента, да премълчим отрицателното, за да насърчим зачатъка на положително у тях. Освен това за ЕС беше очевидно, че в страните си и Борисов, и Ердоган нямат електорално възможна алтернатива.

И двамата премиери започнаха съдебна разправа с миналото. Зрелищните полицейски акции, серийните криминални обвинения, съдебните процеси срещу лица от предишната власт белязаха цялото управление на ГЕРБ.

В Турция се води мащабен процес срещу бивши и действащи военни с обвинения за заговор срещу сегашното управление на държавата. През септември 2012 г. осъдителни присъди на първа инстанция получиха 323-ма обвиняеми. През март т.г. прокуратурата внесе обвинителен акт от 2700 страници срещу 275 нови обвиняеми, за 64 от които тя поиска доживотни присъди - включително за бившия шеф на генералния щабгенерал Илкер Башбуг.

И двамата лидери имаха дългогодишни и трудно решими външнополитически предизвикателства. За Турция това са Кипър и кюрдският проблем (последният е колкото вътрешен за Турция, толкова и международен). За България това е Русия и нейните енергийни проекти на Балканите.

И България, и Турция правят реформи на правораздавателните и правоохранителните си системи под европейско наблюдение. Турските задачи са исполински в сравнение с нашите. Само един пример - предварителният арест в южната ни съседка все още може да продължи до 10 г. За една снимка или дума могат да те обявят за терорист и да получиш тежка присъда.

В претенцията си на строители и модернизатори и Борисов, и Ердоган не се поколебаха да флиртуват с консерватизма на собствените си народи и с носталгията по миналото. Борисов открадна голяма част от националисткия вот, в началото на мандата си се заигра с "Атака", хвалеше наследството на Тодор Живков. Това не бяха грешки на езика и на растежа. Той има безспорен усет за какво тъгува гласоподавателят. Ердоган, водейки Турция към Европа, върна фереджетата (забрадена се явява публично и съпругата му), наложи ограничения за алкохола и публичната изява на интимни чувства.

Най-голямото сходство между двамата обаче е податливостта им към наркотика на властта.

Ердоган проектира нова демократична конституция на Турция, която да ликвидира следите на военните хунти в сегашната. Това той прави обаче при условие - президентът, който сега има представителна функция, да получи изпълнителна власт. Турският премиер, който е към края на позволените му от закона мандати, не крие амбицията си да стане президент. Известно е, че това е далечната цел на Бойко Борисов. А партията си и държавата той ръководеше съвсем по ердогановски. Като бащица.

България и Турция са съвсем различни държави - като мащаб, история, култура, икономика и политика. Извън шкембе чорбата, кюфтето и имам баялдъто обаче ги сближава отношението към Европа. Искат да влязат в нея. България дори е успяла. Но не дават Европа да влезе в тях. Продукти на тази реалност са и Борисов, и Ердоган.

Прочети цялата статия тук: http://www.cross.bg/erdogan-borisov-tyrtziya-1362858.html#ixzz2VKblxXcy