/Поглед.инфо/ По темата относно именуването на празника, който отбелязваме като официален на 24 май се изписа не малко. Изразявани бяха и застъпвани различни мнения и становища, от които в крайна сметка едно мнозинство, формирано не от българските граждани, а от една нелегитимна от такава гледна точка сбирщина в т. нар. парламент наложи промяна в неговото наименование.
Като оставим настрана въпроса дали и доколко от гледна точка на чл. 84, т. 15 във вр. с чл. 86, ал. 1 от Конституцията е удачна възприетата правнонормативна техника за промяна наименованието в Кодекса на труда на приет с решение от 30 март 1990 г. на Народното събрание за официален празник 24 май като „Ден на българската просвета и култура и славянската писменост“, доколкото главните аргументи, около които се въртяха, ако могат да се нарекат разисквания по темата се сведоха до спор имало ли или нямало славянство, дали били или не българите такива, понеже според някои славянските народи били второ качество в сравнение с държавотворческия гений на българите, във връзка с доводите в т. ч. на разните корифеи, намирам за уместно по повод така демонстрираната интелектуална висота всички тях вкл. гласувалите „за“ промяната т. нар. депутати да предложа няколко цитата от Имануил Кант:
Признаването на едно съждение за истинно, което е достатъчно както субективно, така и обективно, се нарича знание. Субективната достатъчност се нарича убеждение (за мен самия), обективната се нарича достоверност (за всеки).
Критика на чистия разум
Този, който никога не може да прави нещо повече, освен само да се учи и да подражава, се нарича глупак.
Критика на способността за съждение
Върху трансценденталната способност за съждение изобщо
Ако разсъдъкът изобщо се определи като способността за правила, способността за съждение е тогава способността да се подвежда под правила, т.е. да се различава дали нещо е подчинено на дадено правило (casus datae legis) или не. Общата логика не съдържа и не може да съдържа никакви предписания за способността за съждение.
[ … ]
…и така се оказва, че разсъдъкът наистина е способен да бъде поучаван и подготвян чрез правила, но че способността за съждение е особен талант, който съвсем не може да се преподава, а може само да се упражнява. Затова тази способност е и специфичното на така наречената природна интелигентност, чиято липса не може да се замени с никаква школа; защото, при все че школата може да предложи и, така да се каже, да присади на някой ограничен разсъдък правила, заети от чуждо познание, все пак способността да се ползва правилно от тях трябва да принадлежи на самия ученик, и никое правило, което би могло да му се предпише с такава цел, при липса на такава естествена заложба не е сигурно от злоупотреба*. Затова някой лекар, съдия или политик може да има в главата си много хубави патологически, юридически или политически правила, така че да може да стане сам добре подготвен учител, и все пак при приложението им лесно да изпада в грешки, или защото му липсва естествена способност за съждение (ако и да не му липсва разсъдък), и той наистина може да разбере общото in abstracto, но не може да различи дали под него попада някой случай in concreto, или и затова, че не е достатъчно подготвен за това съждение чрез примери и действителна практика. Единствената и голяма полза от примерите е, че изострят способността за съждение.
[ … ]
Така примерите са патериците на способността за съждение, от които онзи, комуто липсва естественият талант за нея, никога не може да се лиши.
–––
* Липсата на способност за съждение е собствено това, което се нарича глупост, и на такъв недостатък съвсем не може да се помогне. Тъп или ограничен ум, на който не липсва друго освен съответната степен разсъдък и точност в разсъдъчните понятия, може да стигне с обучение дори до ученост. Тъй като обаче в такъв случай обикновено липсва съждението (secunda Petri), не е нищо необикновено да се срещат много учени хора, които при употребата на науката си често показват този непоправим недостатък.
Критика на чистия разум