/Поглед.инфо/ България трябва да изпълни изискването на НАТО за увеличаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП, но не заради изискването на чл. 5-ти от Вашингтонския договор, а заради чл.3-ти от същия документ.
Първият касае защитата на страните в алианса, а вторият поставя условие всяка една страна сама да осигури националната си сигурност. Това означава, че нашата армия трябва да бъде подготвена така, че да предотврати евентуална опасност на собствената си територия, за недопускане на война.
Армията ни е свита до такива мащаби, че при един локален конфликт от типа на украинския, ние просто няма да имаме сили да се възпротивим. Чл. 5-ти от договора на Алианса може и да не се задейства при това положение, защото такъв конфликт може да се отнесе към вътрешна работа и никой да не се заеме да ни помогне. Затова, ако се отделят средства, те трябва да се насочат основно към укрепване на сухопътните войски и модернизиране на въоръжението им. А не само да се говори за една-две ескадрили, изтребители и др. Да оставим дори качеството им настрана, защото нашата сигурност изисква при вътрешен конфликт, който е напълно възможен, да имаме пълна готовност да го посрещнем.
Нека го кажем директно – откъде може да дойде рискът за България? Отговорът не е труден - от всяка една държава, на която страната ни не удовлетвори интересите. Представете си, че откажем на американците да разположат тук оръжия с голям обсег на действие - да кажем за операция в източна посока. Тогава те спокойно могат да направят така, че България да изпадне в нестабилност. Или обратното – ако на наша територия се разположат такива оръжия, страната, срещу която са насочени може да направи същото. Подобна опция има и от Саудитска Арабия на религиозно-етническа основа – това не е никак трудно като знаем какво става в градове като Пазарджик и други селища.
Във военно отношение не сме готови и за евентуална организирана инвазия на бойци на "Ислямска държава" към България, независимо от техния брой и начина, по който те ще стигнат до нашата територия. Дори и ако са тръгнали към Западна Европа, част от тях, оставайки в страната ни могат да предприемат действия, които да доведат до възникване на локален конфликт. Тогава бързо ще се намесят и други сили. Но ако минат през България и заминат към други части на Европа, това вече е работа на специалните служби, които трябва да ги следят, контролират, ако се наложи - и да ги задържат.
Въпросът е съвсем сериозен, но трябва да се анализира и информацията, идваща от разузнаването в Турция, според която бойци на "Ислямска държава" са влезли в южната ни съседка и планират да атакуват дипломатически мисии в Анкара и Истанбул. А бойци със сирийска и палестинска националност планирали да преминат през България, за да извършат атаки в страни от ЕС. Възможно е това да е специален сигнал от южната ни съседка, за който само специалните ни служби могат да кажат в какъв аспект е - дали е искрен или има друг замисъл.
Пожарът в Източна Украйна като че ли малко затихна. Това, което е замислено и се случва на този етап на територията на Украйна, е едно примирие за прегрупиране на силите и подготовка на нови части за украинската армия, съответно - за противната страна. Там процесите са твърде дълбоки, много жертви се дадоха, голямо е озлоблението на хората от двете страни на фронтовата линия и едва ли ще затихне този конфликт. Напротив. Ако не се предприемат по-ефективни мерки и Европа не се намеси по-сериозно за умиротворяване на Украйна, рано или късно ще се стигне до сериозни сблъсъци.
Вижте какво стана напоследък. В щабовете на НАТО формираха една група фронтови държави, простиращи се от Прибалтика до България. При това положение естествено е да се поиска от тези страни да окажат помощ на Украйна, а те могат да го направят единствено със старото, останало от съветско време, оръжие по складовете си, което притежават. А такива количества има много.
Друго ме безпокои - тези боеприпаси и леки оръжия могат да се дадат, но въпросът е, ако в Украйна се усложнят нещата, дали ще се намери някой държавен ръководител в България, който да изпрати наши войници там? Не ми се мисли за това, но, ако го направи, ще е твърде опасно за нас. Ако някой на висше управленско ниво у нас реши дори и един български войник да изпрати на размирната територия в Украйна да воюва, на другия ден кабинетът му ще бъде празен.
----------------
Доц. д-р Гергин Гергинов, полковник от запаса, зам.-председател на клуб "Ракетни войски и артилерия".