/Поглед.инфо/ Като водещ, екзистенциален ценностен феномен – Православната Вяра днес е един от малкото оцелели стожери /жалони/ на нашата Идентичност и Суверенитет. А тези категории жизнеутвърждават националната сигурност на България. Колегията на списание „Сигурност“ прекланяйки глава пред блаженопочиналия Патриарх Неофит и неговото дело, както и в памет на НВП Дядо Дометиан – наш духовен баща и носител на Устоите за национално единение, разработи поредица от студии и възроди инициативата „Православие и Мир“, която бе съвместна идея с НС Неофит, Обществения Форум „БРОД за България“ и група православни йерарси – която инициатива Дядо Неофит завеща да осъществим.

Хленчът за липсата на авторитети и водачи в България се взриви в заупокойната молитва на българите за НС Дядо Неофит. Разбира се, паралелно с манталитетната жестокост на неолибералната практика да се омаскари всичко стойностно – особено ако е носител на Православие... Дали мимолетния изблик на смирение в този ден, включително и в Светия Синод /в присъствието на Вселенския Патриарх и молитвеното му обръщението на гръцки в Православен Български Храм, както и присъствието на личният му сподвижник от нелегитимната Украинска църква/, дали тези добродействия не предвещават тежки дни за православното българско войнство?!

...В един такъв философски и християнски ден, изпращайки НАШИЯ ПАТРИАРХ в последният му земен път – хората започват да оценяват много неща.
Дядо Неофит е многоизмерен, изпълнен с благост, дълго търпение и смирение... Общуването с него е благодат – музикант, композитор, невероятен ангелогласен певец и педагог. Миряните му, неговите студенти – те го обожават.
Това е третият Патриарх, след възстановяването на автокефалността на БПЦ и на нейното Патриаршеско Достойнство, но България има самостойна църква от 04 март 870 година – 1154 години съществува самостоятелна БПЦ. През тези години имаме 145 Предстоятели с различни титулатури в различното историческо време.

Няколко достойнства на НС Неофит! /„за хора които не знаят, или не искат да знаят, или са просто лицемери“– както ги обобщи Велислава Дърева/

Първо, едно голямо предизвикателство, което Светейшия и Светия Синод отстояха достойно – събора в Крит, „псевдо Събора“ в Крит – целта на Вартоломей беше да получи Папска власт /той се изживява като „Източен Папа“ и „...за ужас“, той отслужи опелото на Дядо Неофит. На какъв език отслужи той това опело.?!/

Другата провокация /Второ/ – беше също много сериозна, за щастие мъдро постъпи Светия синод под водещата опека на Дядо Неофит. Ставаше дума за Македонската църква.
Трето, трета провокация – фалшивият /неканоничен/ томос, връчен от Вартоломей на тъй наречената „православна църква на Украйна“, която не е призната от българската православна църква, /отново мъдра позиция на Светия синод, ръководен от Патриарх Неофит/. /...не мога да не отбележа – без да е поканен, главата на тъй наречената „Православна Църква на Украйна“, присъства на погребението и това предизвика голям смут, както в Светия Синод, така и във вярващите хора. /

Не случайно напомням за тези фрапиращи факти, свързани с Вартоломей, защото той е един от систематичните нарушители на Светото Православие и даването на този фалшив „Томос“ на неканонична църква е първопричината за жестока агресия срещу каноничната УПЦ – разгромяват се храмове, побоища и унижения на православен народ, архиерей и свещеници..!

В тази връзка, през последните месеци определени архиереи злоупотребяваха с името и с авторитета на НС и му преписаха думи, които болният и в реанимация Св. Отец, никога не е изричал, камо ли написал. И тази подлост беше извършена, приписаха му думи за събитията в Украйна! Тези измислени думи /които той не е произнасял/, сега се тиражират от едни „големи специалисти“ – „...това е  много голяма лъжа, това е тежка спекулация, това е злоупотреба с името на Българския Патриарх – заявява в национален ефир Велислава Дърева – Рано или късно имената на тези мошеници ще станат публично известни...“

Православието е подложено на гонения и преосмисляне, на стремеж да бъде подчинено на нов ред, но Православието има един единствен път и той отдавна е набелязан, това е Божия път. Дядо Неофит беше казал: „Пътят не е към Доброто, Доброто е Пътят“.

Негово Светейшество отново Бие Камбаната на Добротата, Благородството, Рицарството и призовава своето паство и Българите към Единение ...Камбаните на Александър Невски бият /православно, философски и христянски/ тъжно и много тревожно, но в тях ние се оповаваме и с Вяра вървим по този единствен Брод за България.

Днес, ползвайки тъжния повод, изпълняваме и заръката на Светейшия, като представяме един разрез на последните 30 години от живота на БПЦ, предизвикателствата и Пътя през които Патриарха Български Неофит успя да премине достойно.

През последните десетилетия у нас се наблюдава една тенденция за „демократизация“ на Православието. Уклонът е Църквата да се Партизира – да придобие функции на „партийна“ структура, със светски каузи и задачи – което да я вкара в употреба и за влияние върху обществото, като политическа и отборна патерица – носител на чужди интереси. И така, да изгуби Съборността и предназначението си да бъде единяващият фактор на нацията – във Вярата.
Само няколко месеца след като спечели изборите през октомври 1991 г. правителството на СДС с премиер Филип Димитров извърши преврат в БПЦ и създаде алтернативна православна църква в България. По думите на митрополит Йосиф: „Разколът бе по явна политическа поръчка. Там инструкторът бе Филип Димитров – убиецът на нашата Църква, човекът, който обяви война на Църквата в България“. /из лекциите за Разкола на В.Велчев/
За да бъде преодолян разколът, в София, през 1998 г., бе свикан Всеправославен събор. На този събор Вселенският патриарх Вартоломей се постави в услуга на властниците и настоява за отстраняването на патриарх Максим. Българските архиереи го елиминират безкомпромисно, благодарение на което представителите на Поместните православни църкви вземат решение за утвърждаването на каноничната БПЦ и на нейния законно избран предстоятел. Но помирение и единство с каноничната Църква е постигнато 18 години след това.

През 2004 г. България се присъедини към НАТО, а в началото на 2007 г. стана „пълноправен“ член и на Европейския съюз. Страната ни получи ясна директива от евроатлантическите си партньори, че вече трябва да следва неотклонно тези т. нар. „ценности“. Тези ценности, които влизат във все по-антагонистично противоречие с нашата Православна вяра, Традиции и Култура. През следващите години разломът става умопомрачителен с безпрецедентния натиск от ЕС да бъдат ратифицирани документи, в които се предефинират полът, бракът, натрапват се все повече елементи от джендър-идеологията във всички държави членки.
По повод това въздействие, Андрей Романов пише: „Но колкото и да се прикриват, за всички е съвършено ясно, че Православието е трън в очите на съвременните западни либерали. И не е възможно да е другояче, защото има твърде много неща в Православието, които изобличават днешния /западен/ начин на живот, днешния масов човек. Те изобличават падналата човешка природа изобщо, но с особена сила – днешното объркано и залутало се човечество“.
Православието е дълбоко консервативно. То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми и ценности във всички сфери на човешкия живот. Смята ги за „дадени от Бога, а не за случайни и преходни социални конвенции.“
Колко далеч е стигнал Западът в разрушаването на всичко това...................?!
От гледна точка на съвременния Запад, Православието е „примитивна, архаична и варварска религия“.
Православието е категорично: „...хомосексуалността е грях и позор. Такава е волята Божия, такъв е библейският закон.
По този въпрос Православието и Западът няма да се разберат никога – до момента на Второто пришествие“.
Това е и настоящата, категоричната позиция, отразена в доктриналния документ на Всесветовния руски народен събор /проведен на 27 март в Москва/ заявена и от Руския патриарх Кирил и РПЦ: „...От духовно-нравствена гледна точка специалната военна операция е Свещена война, в която Русия и нейният народ, защитавайки единното духовно пространство на Светата Рус, изпълняват мисията на „Удържащия“, който защитава света от настъплението на глобализма и победата на изпадналия в сатанизъм Запад...“
...Православието зове човека към един аскетичен идеал. То изисква сурова самодисциплина, самоограничение във всичко, тежки лишения и жертвоготовност в името на духа. "Западът призовава към друго – казва в своя студия богословът Валентин Велчев – Наслаждавай се на живота! Граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади! Това е смисълът на твоето съществуване! Ако си беден – бори се със зъби и нокти, прави кариера, издигай се и печели, печели, печели! Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен хедонизъм и материализъм на Запада са безкрайно противоположни на Православния Дух...
Бог е един, истината е една, църквата е една. Един е пътят на спасението. И тук нагласите на православния и на западния човек са диаметрално противоположни.
Православието е твърде далеч от това да се съсредоточава маниакално върху нечии „права“. Напротив, то набляга много повече върху задълженията, върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху онова, което му се полага. Истината е, че Православието, както ни го разкрива Библията и учението на светите отци, е сурово и рестриктивно.
Тези характеристики ни показват, че Православието е твърде далеч от т. нар. ценности на либералната демокрация. Културата на безгръбначната свобода /„свободия“/ се изражда в култура на греха, на злото и на порока. Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа.
Православието е служене на Духа, а днешният западен „лайфстайл“ – слугуване на Консумацията. Затова е наивно да се смята, че Западът някога „ще отвори сърцето си“ за Православието!“
Тази изключителна несъвместимост на Православието с идеалите на евроатлантизма активно се заявява още през 1989 г. от Збигнев Бжежински. Той формулира пред висшата администрация на САЩ прословутата фраза, че: „След падането на комунизма, най-големият враг на Запада остава Православието“ – думи, които до смъртта си през 2017 г. той нито веднъж не опроверга, нито се извини.
„Православието е най-страшният враг на Запада, по-страшен от Ислямска държава“./2014 г. Карл Билд/ Наложи се впечатление, че на първо място се поставя битката срещу Православието и Русия и едва след това – тази с ИДИЛ! Това се вижда и в „Резолюцията на Европейския парламент“ от 14 октомври 2016 г, която заклеймява Православието като оръжие за политическа агитация на зловещия Кремъл.
Година по-късно и директорът на ЦРУ в доклада си от януари 2017 г. заявява, че „Православието е главният идеологически враг на Съединените щати и на водещите демократични държави“... Там той обосновава твърдението, че терористични организации за идеологическо подстрекателство ще се използват не само от исляма – същият потенциал има и Ортодоксалната православна църква. По подобие на ИДИЛ е възможно да се учредят военно-религиозни ордени както в Африка на основата на смесването на исляма с местните култове; в Индия, на основата на шиваитското направление на индуизма; и в Русия и някои славянски страни, на основата на Православието.
„...Борбата срещу Православието е част от една дългосрочно планирана, мащабна интелектуална атака изобщо срещу цялото християнство, провеждана с особено ожесточение в „най-престижните съвременни демокрации“. В студията си Велчев твърди, че „в САЩ е оказан натиск за премахване на християнството от училищата, понеже то не съответствало на конституционното изискване за отделяне на Църквата от държавата. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа публикува доклад, в който се заявява, че учението за Сътворението е „форма на религиозен екстремизъм” и представлява „опасно нападение срещу науката и правата на човека“. Навсякъде широко се тръби, че Библията е пълна с митове, погрешни норми на поведение и фалшифицирани исторически сведения. Затова сме призовавани да се освободим от рестрикциите на християнския морал и да създадем по-свободно светско общество.“
Щафетата за реформация на Православната църква е подадена и в България.
Политиците у нас се провалиха, и начело на /анти/Православието застанаха „науката“– академични преподаватели /философи, юристи, историци и др., а понякога /тайно!/ и „либерални“ богослови/, които направляват /естествено неканонични/ насоки за формирането на съвременното отношение на Православната Църква към "политическата модерност", като ни съветват да се присъединим към усилията на „Вселенската православна църква … да изгради и поддържа една политико-теологична перспектива в подкрепа на един справедлив международен ред, демокрацията и правата на човека.“
Така се отвори „Прозореца на Овертон“ за БПЦ, като се провеждат и Едновременно протичат два процеса, две манипулационни линии: 
   Първо, Съборният глас на Православната Църква да се „извисява“ в подкрепа на светската неолиберална имагинерност – демокрацията, правата на човека и правовата държава, в защита на справедливия международен ред, мира и солидарността между народите. Това намерение намери своя консолидиран израз в решенията на Святия и велик събор през 2016 г./в Крит/
   Вторият път, очертава „образът на политическата злоупотреба с православието в Русия, за легитимиране на авторитарния режим, за идеологическа мобилизация на обществото срещу западните либерални и хуманистични ценности“.
   Това са и двата политически свята – либералнодемократичният и евроатлантическият от едната страна и от друга – консервативно-авторитарният и евразийският, между които трябва да избират „традиционно православните страни“. Този избор,"...за обществата и православните църкви от региона е стратегически и съдбовен, тъй като ще определи тяхното развитие за десетилетия напред.“

...След всички призиви за любов, свобода, братство, равенство и пр., неолибералните научни апологети на демократичността, не забравят да предупредят БПЦ, че „...ако продължава да не се придържа към евроатлантическите ценности, ще се наложи да бъде жестоко санкционирана от демократичната власт. „Така е наложено и на „българските институции да поставят ясно изискване пред БПЦ за лоялност към демократичния конституционен ред и правата на човека, към цивилизационния избор на българското общество за принадлежност към западните либерални демокрации. От своя страна БПЦ трябва да направи избор дали иска да принадлежи към семейството на православните църкви на демократичните европейски държави, или към някакъв авторитарно-евразийски православен свят“.
Може би най-точният пример за тези практики у нас, са и постановките на професорът по философия Калин Янакиев, който често пише и на богословска тематика. Той казва, че отказът на България да ратифицира Истанбулската конвенция е проява на настъпващия в страната фашизъм. Дори прави сравнение с евреите по времето на Хитлер!!
„Становището на Светия синод по повод Истанбулската конвенция“ е ясен, достоен и национално отговорен, но професорът по този повод заявява следното: „Позицията на Светия синод е абсолютно несъстоятелна в случая. Аз не споделям мнението на почитаемите ни отци и свещеноначалници по повод на Истанбулската конвенция. Със своя популистки ход те ще ни наредят в Азия, те ще се наредят на страната на пораждащия се в България фашизъм.“
Според него, неприемането и потъпкването на Истанбулската конвенция се дължи на обстоятелството, че сме "изостанал далеч във времето балкански народ, който не може да се отърси от дълбоко вкоренените си ориенталски традиции". И по-нататък:
„... Фолклорните ни празници и обичаи, културата, както и нравствените ни ценности са израз на един остатъчен примитивизъм и болестно състояние, поради които ние постоянно отхвърляме проевропейския „елит“!!! на нацията и го изтласкаме от общественото пространство!" ...Буквално преди няколко дни, в публично слово, Янакиев нарече миряните-българи „провинциални неофити“, а „новият Златоуст“ – православният канонизиран светец Св. Николай Велимирович, озлобеният философ квалифицира като „фашизоид“...
Водещите наши богослови излязоха с професионална позиция, която рязко контрастира с казаното от професор Янакиев и отразява автентичното православно становище по въпроса за Истанбулската конвенция:
I. Истанбулската конвенция отваря възможности за въвеждането на дефиниции за човека и на ценности, които противоречат на християнската ни идентичност като личности – мъже и жени, на християнската ни традиция като народ и на способността ни като общество – спасило евреите през Втората световна война – да защитим слабите от всяка форма на насилие. В редица текстове на конвенцията (напр. чл. 3, б, чл. 4, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и т.н.) се въвежда понятието джендър не само в смисъл на социален пол, но и в смисъл на идентичност.
II. Понятието джендър е квазинаучно и е част от идеологията на джендър идентичността, съгласно която полът е изцяло социален конструкт.
III. Истанбулската конвенция и заложените в нея модели на обществено поведение, морални предписания и законово нормотворство са провокация към Православното християнство като „традиционна религия в Република България“ (Конституция на РБ, чл. 13 [3]).
IV. За православното съзнание единствения начин за осъществяването на пола, като възможност за живот, е семейството – като брачен съюз на мъж и жена.

Явно тази позиция е подразнила логистичните центрове обзети от фикс-идеята да прокарат евроатлантизма в Българската православна църква и след постъпила команда, последва мощна вълна от клеветническа пропаганда. Активирано е цялото „либералното богословие“.
Самият факт, че тежките научни, исторически, богословски и философски теми и казуси от хилядолетия, бяха вкарани по всички социални, електронни медии и СМИ, профанизирани публично и осквернени по ФБ групи и сайтове свещени за Православието, Идентичността на нацията и БПЦ... ценностни и цивилизационни жалони на Вярата.., компрометиране на йерарси – цялата тази неолиберална машина, превъплъти цялото Национално Духовно Пространство в "бойно хибридно поле" против Православието.
Заглавията на публикациите от десетки безименни тролове, фейсбук-групи и „христянски сайтове“ ,вкл. и на СУ са шокиращи.
За „сайта на СУ“ се оказва, че преподавател, няколко студенти и докторанти спечелват проект на Европейския съюз за „противопоставяне на руския православен екстремизъм“. Решението е да направят сайт, който да информира обществеността за похищението на българското и световното Православие от страна на Русия, за настоящите идеологически „диверсии“, извършвани от нея „в Западния свят“, които накрая ще доведат до „масови погроми, убийства и отравяния на политически лидери“!
„Понеже е доста трудно подобна малоумна пропаганда да хване дикиш, явно въпросните ентусиасти са решили интернет платформата им да бъде обявена като „Официален сайт на Софийския университет. – коментира емоционално проблема богословът Велчев /който и подробно разследва сайта и анализира тези активности/– Според изискванията на европейския проект, в края на всеки месец преподавателят и ръководител на групата, е необходимо да изпраща подробен доклад, като последователно изброява целите и задачите, които са изпълнени през изтеклия период." Една от целите несъмнено е била да се предизвика дипломатически скандал между България и Русия, понеже е недопустимо най-висшата академична институция у нас да провежда подобна клеветническа кампания против Руската православна църква, руската държава и президент!
„Преди около половин година – констатира Велчев, забелязах, че вече са прекратили  дейността си – явно европейските субсидии по проекта бяха свършили, а с тях и желанието им да изпълняват евроатлантическите директиви. Трябва да призная обаче, че бях доста изненадан да открия, че ЕС плаща на „тролски“ групи да всяват раздор и разделения между православните държави и Поместните църкви. Но онова, което оставя горчив вкус у миряните е разкритието, че някои наши академични богослови са приели да участват в тази мръсна игра!“
Примерите са много, включени са образователни протестантски центрове и университети, както и мисионери, призвани да „помагат“ на православната общност у нас да се пребори с остарелите си възгледи относно „сътворението на света“.., както и да ни приобщават към здравите основи на хуманизма и феминизма, стоящи в основата на западната либерална демокрация. /„... според Съвета на Европа, учението за Сътворението е „форма на религиозен екстремизъм“ и „нападение срещу науката и правата на човека...Според либералната доктрина, ние трябва да се откажем от автентичното учение за Сътворението, такова, каквото винаги ни е било преподавано от светите отци и да го подменим с „теистично-еволюционната теория“. Посочената концепция е в пълно органично единство с евроатлантическите директиви, като спомага да бъдат заобиколени и игнорирани фундаментални положения на християнската етика и антропология и отваря широко вратите за т. нар. джендър-идеология.“/
Терминът „икуменизъм“ идва от гръцкото съществително οἰκουμένη („населявана земя“) и е въведен от масона Джон Мот на Международния мисионерски съвет през 1910 г. „Икуменизмът си поставя за задача да обедини различните християнски изповедания, като изкуствено преодолее различията им.
В своята книга „Жени равини“ М. Крайчева ни споделя:
„Този секуларен феминистки модел се опитва да разклати устоите на Църквата и се е превърнал във вътрешен проблем за Православието. Тази „новост“ днес навлиза чрез протестантството и се превръща в едно от съвременните предизвикателства за традиционните религиозни общности, опит за прокарване на феминизма и джендър-идеологията в българското Православие.“
И още нещо – американската централа на протестантската деноминация, стояща в основата на въпросното висше духовно училище в България, поддържа не само женското и хомосексулното свещенство, но вече ръкополага служители от десетките социални полове на ЛГБТИ-общността! Видимо, организаторите прилагат перфидната стратегия на т. нар. „Прозорец на Овертон“. Първо се обговорят „научно“ и „богословски“ тези проблеми, а после стъпка по стъпка, систематично и настъпателно, ще наложат на православното ни общество да сметне за "уместни" новите норми, да се примири с тях, а накрая да ги узакони в и чрез Църквата!

– Какво предстои на БПЦ след кончината на балансиращия феномен в националното духовно пространство на Вярата – НС Патриарх Неофит.?!

 БПЦ, това многосъставно живо същество /както благословно го изразява отец Сава в книгата си „Тайнство и Съборност на Църквата“/– този Вселенски организъм в който, е отредена функцията на сетивата, призвани да осезават и по този начин да съблюдават идентичността на Цялото...

– Дали днес, ще бъдем /станем/ съучастници в разбиването и разкъсването на „свисше изтъкания Христов хитон“ на Църковното ЕДИНСТВО.?!
При днешните реалии на живота ни, когато суверенитетът и националната ни цялост са поразени и лицемерната, човеконенавистна обществено-политическа реалност е обсебила дните ни – нека подкрепим Православния Дух и БПЦ, тези единствени, сакрални национални Устои за оцеляването на България..!

Вечна памет на НС Патриарха Български НЕОФИТ!