/Поглед.инфо/ Когато видях пресконференцията на ГЕРБ и чух твърденията им, си припомних чудесното есе на Умберто Еко - "Велени и тишина". Той обяснява как чрез шумотевица се постига своеобразна цензура. В случая се цели да не се чуе новината относно добрия резултат - дефицитът по Бюджет 2013 е намален спрямо пределната норма от 2 %.

Предсказанията на г-н Борисов за това как ще "се срине държавата през 2015 г." са безпочвени и вредни за всички нас. Няма никаква възможност на 31.01, някои да твърди сериозно, че в бюджета на държавата няма да постъпят приходи през цялата 2014 г., след като всички - експерти, бизнес организации - имат очаквания за по-добри резултати в общото ни развитие.

За политиката на строги икономии и нейните перспективи в настоящия период

По времето, когато Симеон Дянков беше финансов министър, не можеше да се говори за някаква обстойна, обоснована и сериозна политика. Имаше хаотично предлагане и невинаги ясни мерки, които наистина имаха някакъв общ знаменател – постоянното говорене за намаляване на разходите. Не можем да говорим за някаква последователна политика по онова време, която да е продължила и сега да се отказваме от нея.

През последните години ситуацията се промени. Тази промяна се забелязва още от 2012 г. в САЩ и Европейския съюз, т.е. от държавите от които България зависи, включително и от процесите, които вървят у нас. В настоящия момент трябва да се замислим върху подходите, които да са съзвучни на ситуацията в страната и на тенденциите, които вървят по света.

"Безпаричната диета" на Дянков и изходът от кризата

Не трябва да хвърляме всичко на гърба на бившия финансов министър Дянков. Не трябва да смятаме, че той е провеждал някаква самостоятелна политика. Това беше политика на цялото тогавашно правителство. Тя се отрази отрицателно върху възможностите на страната и това трудно може да бъде оспорено.

Растеж чрез финансови вливания

От няколко години в целия свят се наблюдава тенденция на активизиране на финансовите вливания, за да се постигне икономически растеж. Това се налага от процесите, които наблюдаваме през последните години. Тази политика е резултат от изводите, които са направени от кризата, избухнала през 2008 г. Има преосмисляне на целия подход, което оставя досегашните лозунги – това е дясно, това е ляво – търси се прагматичния изход. Както винаги германците са първи в това отношение.

Боя се, че у нас е много силно влиянието на едни лозунгоджийски постановки, които шестват от много години. Ще бъде много трудно, на което и да е правителство, дори ако има куража, възможностите и най-вече капацитета да преосмисли политиката. Ние нямаме мислещи утвърдени хора, които да се занимават с управлението. У нас говореното по икономически въпроси от години се дирижира от няколко души. Те повтарят едни и същи неща и повечето хора, като че ли им вярват. Техните тези са вкарани в оборот. Хората смятат, че всеки лев, който държавата би отделила, за да инвестира в развитието едва ли не ще бъде откраднат, ще бъде разхитен, няма да има никаква полза. У нас е много деформирана средата.

Самото управление, самата активна част на бизнеса вярват, че у нас трябва да се остави единствено пазарът да решава. Този лозунг не върши работа, но той трудно ще бъде сменен в нашите условия, поради това, което казах.

За кредитите и нашите внуци

Твърденията, че България не трябва да взима кредити, защото ще ги плащат идните поколения, са толкова смешни и нелепи, че даже не трябва да се коментират. Когато подобни неща се говорят от политици може да им прости човек, защото те си имат свои цели и това им върши работа. Но когато говорят и хора, които преподават икономически дисциплини и се занимават с изследователска работа в областта на икономиката, това звучи малко странно и смущаващо. Това просто е невярно.

Разбира се, че трябва да има разум, трябва да има изчисления. Тези неща се регулират навсякъде, дългът и кредитите, които държавата може да вземе, се уреждат със закони. Този процес не е хаотичен. Той и у нас не е хаотичен. Ние сме страна, членка на Европейския съюз. Ние имаме много ясни правила кога, кой и за какво може да вземе пари назаем. Ние не сме някаква страна извън света, която няма хабер от тези работи, за да ни вкарат в такъв разказ. Сега виждате ли нашите деца, нашите внуци ...Това са много нелепи неща.

------------------

Професор Христина Вучева, икономист и дългогодишен преподавател в УНСС. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова /1994-1995/.