/Поглед.инфо/ Сред заснежения пейзаж на връх Шипка български гражданин замерил премиера на Република България Кирил Петков със снежна топка. Петков се понавел бързо и топката не го уцелила.
Едно поздравление във връзка с Националния празник.
Акт на добронамереност.
И скандинавци, и руснаци, и българи имат прекрасната традиция да се замерят със снежни топки в заснежените поля и планини през зимата, където се срещнат.
Правят го за здраве и с надежда за добра реколта през лятото.
Всички знаем от нашия исторически опит, че високо в планините, където децата се въргалят в снега, болести няма. Там живеят предимно здрави хора, които наричаме столетници с уважение.
Та ето там, на най-високия връх в Балкана – най-висок не само в географски, а и в национално-исторически смисъл, нашият премиер е замерен със снежна топка.
И вместо да реагира, както се полага в такива случаи, а именно – да се наведе, да гребне сняг, да го стисне в снежна топка и да отвърне със смях и жизнерадост на своеобразното поздравление, той се сърди.
А неговият приятел Лорел, който е министър, но преди да стане такъв никой обикновен българин не го е познавал, заявява, че случилото се е пробив в сигурността.
Мале мила!
Националната сигурност на Република България е пробита от една снежна топка!
Само дето ми се струва, че пробив в сигурността няма.
То, ако една снежна топка може да ни я пробие тая сигурност, аман ти и сигурността, както казват хората по кръчмите – аман ти и майсторлъка, когато обсъждат работата на оня, дето си е оставил ръцете в боядисаната къща.
Така че, не ще да става дума за пробив в сигурността.
А май че за пробив в здравия разум!
Защото излежда е пробив в самото разбиране на нашия управляващ „елит“ за това, какво е сигурност и има ли тя почва у нас.
Всеизвестна аксиома е, че сигурност има, когато хората живеят в мир, доволно и щастливо, имат си всичко нужно за нормален бит, не са на последно място по жизнен стандарт в ЕС и на първо по смъртност, децата им получават добро образование, пенсионерите не се принуждават да работят, за да си докарат нещо към пенсията и пр. В такива случаи никой не би помислил да замеря някой властник дори и със снежна топка в знак на неуважение. Защото няма да има за какво да не го уважава.
А нашите министри проплакват: „Пробив в сигурността!“
Ще рече, според тях, ако те не са осигурени отвсякъде, няма сигурност у нас.
Въх, на дяда дечицата, кой ли им посяга, би рекъл героят на Добри Войников от „Криворазбраната цивилизация“ в изпълнение на незабравимия Георги Калоянчев.
Много ще да са изнежени нашите държавни мъже и жени, момчета и момичета!
Още не направили сто дни на ползу роду и вече се възмущават. Даже не от друго, а от снежни топки.
Президентът на САЩ Джордж Буш също бе замерен с обувка от иракски журналист. В знак на неуважение заради войната на Съединените щати в неговата родина. И точно както нашия Петков се навел светкавично и обувката не го уцелила. Само че Буш се усмихнал на жеста и заявил, че в мига, когато обувката прелетяла над главата му, успял да определи нейния размер. Била много голяма. И всичко приключило дотук. С усмивка. А обувката може би е вече експонат в някой музей.
Буш е американски президент. Той знае, че работата му е да служи на Америка, ще рече на всеки американски гражданин. И внимава как постъпва, за да не накърни самочувствието на американците и на своите потенциални избиратели в частност.
А пък нашите млади министри са си българи. Независимо, че са получили образованието си в САЩ. Там те май нищо не са научили за това, как трябва да служат на своя народ. И като че ли и те постъпват близко до начина, описан от Алеко Константинов за онези негови герои, що решили да правят избори и да ги спечелят. За себе си...
Тоест, нашите министри в условията на демокрацията като че ли се мислят за господари на народа, а не за негови слуги.
Независимо, че са изучили английския език до съвършенство, те сякаш още не са схванали, че в основата на този език е латинската научна и административна терминология. И че „министър“ означава „долен човек“. Не в морален, а в чисто йерархичен смисъл. Той е човек, който стои по-долу от някой друг. Този някой е суверенът, комуто принадлежи властта. А оня, дето е по-долу, му служи. В Република България суверен е народът. Властта е негова и само негова. Министрите са длъжни да му служат прилежно.
За да не започне да ги замеря с камъни вместо със снежни топки.
И да се научат да не се возят в бронираните си лимузини, за да се пазят от народната любов. А да започнат да карат велосипеди и да пазаруват в кварталните супермаркети.
Както постъпват техните колеги от скандинавските страни.
Те не се боят, че някой ще ги нападне. Защото знаят, че няма за какво да ги напада.
А ако пък някой им хвърли снежна топка, те ще отвърнат със смях и ще се затъркалят в снега заедно с „нападателя“.
Ей така, за радост и защото са обикновени и добронамерени хора.