/Поглед.инфо/ Всичките ни национални /разбирайте - обществени, държавни медии / ни занимават от сутрин до вечер с тези три проблема:
- автобусът бял ли е и ако да, това не е ли принципна грешка;
- стъклата му счупени ли са били и ако да, колко точно са били счупени;
- камъни хвърляни ли са и ако да, не са били хвърляни отвътре навън...
В двете ни национални медии работят поне 2 хиляди души. Те получават заплати много над средната за страната.
Няма да коментирам,че 300 хиляди човека, преминали или преминаващи през диагноза "Рак" и диспансеризирани в едни страшни места, наречени онкодиспансери, обикновено получават мизерни инвалидни пенсии между 150 и 220 лева, за да може журналистите от двете държавни медии да си купуват апартаменти от по 500 хиляди лева.
Дали не е време да поискам и аз среща с премиерското тяло, за да ми обясни защо аз и тези почти 300 хиляди души сме принизени до унизително и мъчително угасване, в което са напълно излишни цвета на един исторически автобус, стъклата му и даже някакви си камъни.
И че ние сме къде-къде по-важни от една Антоанета Цонева, например.
Или даже от Георги Близнашки, който впрочем престоя в съставите на поне 2 или 3 парламента....
Защото финансовите и ппсевдоздравословните камъни, с които ни умъртвяват, са далеч по-важни от дискутираните от седмица подробности.