/Поглед.инфо/ В медии и социални мрежи вече за 3-ти път от години насам срещам твърдението на проф. Добринка Райчинова, след нейни посещения в гр. Казан (РФ, Татарстан, екс-Волжска България) и на краеведа Борис Цветанов, че техен земляк от село Мокреш, област Монтана е руският президент Владимир Путин.
Не съм краевед нито анализатор на научните звания. Но по този повод във времената на тоталните дезинформационни и хибридни войни дори „а ла д-р Гьобелс” относно руско-щатския конфликт в Украйна ме стъписа грандоманията на политически лидер/и да посредничат за среща на Путин с екс-комика президент Зеленски. След като години наред и у нас си затваряха очите за обективна, достоверна информация от двете посоки. В първия момент отдадох на влошена чуваемост вестта, че нашият президент намеква да бъдат поканени у нас Путин и Зеленски за двустранни преговори. Нещо, за което без успех опитаха да посредничат „печени”дългогодишни полит-лидери като Лукашенко, Ердоган, вероятно и други опитни политици от европейското пространство, Израел.
Какви са нашите мотиви за надежди за успех на „проектоинициативата” ? И с населението на двете държави сме имали много общи и често взаимно преплетени съдби. На техни поданици в рамките на Руската империя дължим своето Освобождение от османското робство! Поклон пред паметта на героите-освободители! Но и на двете територии от над 140 години не се говори много-много и почти никак за огромния принос в предшестващото минало на Българиите към техните култури, към преобладаващите вероизповедания, езиците им, държавността. Премълчава се за стохилядните от Аспарухова България, а в Русия и милионни етнически наследства от Волжски Българии. Също за асимилационните, не без успех домогвания, прикрит и полицейски контрол спрямо българския етнос, за ограничаването на достъпа до изучаването на българския език, фолклор и култура. Дори в Украйна е слабо известен фактът, че вторият и двукратен министър-председател на първата официална украинска държава (председател на Съвета на народните комисари на Украинската съветска социалистическа република) Кръстьо (Християн) Раковски е родом от Котел. Разстрелян като троцкист при Сталинските „чистки” през 1941 г. Ще се въздържа и от Путиновите и вече на патриарха Московски и на цяла Русия Кирил (според Валери Симеонов полк. Гундяев) твърдения, че азбуката била дошла от земите на Повардарието. Днес Русия и Украйна са безспорно и териториално, и икономически и във военно отношение по-мощни от Република България. Би следвало сами да съумеят да решат суверенно възникналите взаимни недоразумения и конфликти. На този етап дружески настроена България оказва доброволно, щедро и предостатъчно за своите възможности асиметрична помощ на украинските бегълци, част от които действителни са бежанци вероятно.
За съвременните вътрешно-политически мотиви на сигнала за готовност за посредничество по-учтиво е да премълчим. Не съм привърженик на полит-лупингите и палячовщини на пустиняшките селтак-политици от Учиндол и Крушовица и на останалите нищо-не-вършещи политико-симуланти. Но да се гордеем ли с въображаем външнополитически авторитет или чар на сегашната харвардска конструкция или на банкенския предшественик, на Самия Другар Генерал, клел се на фона на ОВД (...на Варшавския договор), „прехванат от щатско-натовска „мъртва хватка”? Или с неговата бивша папконоска, по ведомост външна министърка; с полу-невръстния спикер на парламента, с оспорвания главен прокурор? Може би едва ли с последователна, поне малко суверенна външна политика, липса на чужди военни бази на своя територия? Със зона на мира на Балканите, по Черноморието, в България поне?
Все пак президент не е Лухче (Луна), Йоло Денев, Марешки, Пищова или някой(я) сред Мустафите (Черния чичо = превод от турски на Карадайъ, ... Чаушев, Херо...), та да си почесваме бабаитлъка! НО: да поканим Путин и Зеленски сега е равностойно Пепа Секса или Мара Отварачката да умоляват Хосе Карерас и Пласидо Доминго да пеят на поредното им „моминско” парти, Люси Дяковска или лесбо-иконата Кристен Стюарт – да бъдат ангажирани за водещи на ТВ-предаването „Ергена”. Или Лионел Меси, Килиан Мбапе и Кристиано Роналдо да ритат топка във футболните отбори на „Аякс” (село Дивотино), „Струмска Слава” (село Шишковци) или в габровските села или махали Торбалъжи, Сърбогъзите, Дупите и пр. Също както Кубрат Пулев да бъде поканен в ролята на омагьосаната в лебед девойка Одета в балета „Лебедово езеро”.
Та да не се надскачаме! То човек от крушата да падне пак седне да си почине, казват по Шопско. И да се замисли: ЗАЩО (оти) тупнах на дънцето си ?
Демек: голям залък лапни, голяма дума не казвай. А най-полезно е България да се въздържи от пряка и косвена официална намеса във военния конфликт!