/Поглед.инфо/ Родопската песен е мъка, подквасена с поезия! Това е философия на живота, бъркане с кадифени пръсти в душата на човек. Родопчани умеят да се веселят и да втъкат във веселието жизнената жилка на мъката.
Вземете „Руфинка болна легнала“ – в два стиха е казана простичко страшната философия на живота: „Всичкото хубаво от земята излиза, а аз в нея ще вляза!“. Два стиха , а ти казват всичко! И са като тампони в душата.
Или пък другата – „Ела се вие, превива…“ , песента, дето стяга за гърлото всяка жена с халка на дясната ръка… С едно простичко изречение е казана съдбата на жената-майка: "9 месеца те носих под сърце и три години на ръце!" Това само Родопа планина може да го сътвори, това е планина на песента, на поезията, съсирена с простичката народна мъдрост…
Или пък онзи Делю Хайдутин, дето имал две лели и предупреждава да не ги почьорнят…
Родопа е планина за душата, Стара планина – за комити…
От двете – обичам повече Родопа…