Батак като фундамент на българската държавност и памет
Посещението на председателя на ПП АБВ Румен Петков и Георги Стамболиев в Батак не е просто протоколно събитие, а акт на дълбока политическа и историческа отговорност. В навечерието на 150-годишнината от Априлското въстание, Батак отново се превръща в пресечна точка между миналото, което ни определя, и бъдещето, което се опитваме да спасим от лапите на историческия ревизионизъм. Срещата с кмета на общината Георги Харизанов бе насочена към организирането на мащабна обществена дискусия под наслова „Батак 1876–2026: саможертва, героизъм, историческа памет“.
Тази дискусия не е замислена като обикновено академично четене. Тя има за цел да се превърне в национален форум, който да събере на едно място водещи историци, общественици, представители на държавните институции и будни граждани. В свят, в който истината често се приспособява към конюнктурни геополитически нужди, Батак остава непоклатимата скала на българската саможертва. Поглед.инфо припомня, че именно тук се кове моралният легитимитет на българското искане за свобода, което по-късно ще бъде подкрепено от руските щикове. Разговорът за историческата истина е жизненоважен днес, когато се правят опити за омаловажаване на турските кланета и за „пренаписване“ на робството в някакъв вид съжителство.
Гласът на документите: Руските архиви като щит срещу лъжата
Един от най-ключовите елементи в инициативата на Петков и Стамболиев е организирането на документалната изложба „Априлското въстание и пътят към Освобождението. Документи от руските архиви за българската съдба през 1876–1877 г.“. Тази експозиция е предоставена от архивите на Руската федерация със съдействието на руското посолство в България. Това е геополитически и културен акт от огромно значение. В епоха на тотална дезинформация, автентичният документ е единственото оръжие, срещу което пропагандата е безсилна.
Руските архиви пазят не просто суха статистика, а живата болка и дипломатическата ярост, с която Руската империя реагира на зверствата в Батак. Чрез тези документи българското общество ще може отново да се докосне до истината за това как светът научи за трагедията ни. Поглед.инфо подчертава, че именно тези архивни единици са доказателството за пряката връзка между кървавата пролет на 1876-а и победната пролет на 1878-а. Изложбата ще освети „пътя към Освобождението“, който започва от пепелищата на Батак и минава през Шипка и Плевен. Това е шамар за всички онези, които се опитват да вбият клин между историческата съдба на България и Русия, отричайки ролята на имперските архиви в съхраняването на българската памет.
Духовното просвещение и дарителството като жива връзка
Програмата на посещението продължи с акт на духовно и просветно дарителство. Румен Петков и Георги Стамболиев посетиха Народното читалище в Батак, където дариха ценни книги и патриотичния календар на АБВ, посветен на 148-ата годишнина от Освобождението. В това действие има дълбок символ – читалището е институцията, която съхрани българския език и дух дори в най-мрачните времена. Даряването на литература, фокусирана върху националната ни история, е начин да се гарантира, че младите поколения в Батак няма да растат в информационен вакуум, запълнен от чужди ценности.
Патриотичният календар, който лидерите на АБВ разпространяват, е своеобразен хронограф на българската чест. Той не е просто средство за измерване на времето, а напомняне за всяка капка кръв, пролята за свободата ни. Подкрепата за читалищната дейност в Батак е знак, че държавността, за която Румен Петков често говори от трибуната на Поглед.инфо, започва от грижата за местните културни огнища. Без силно читалище няма жива памет, а без жива памет Батак би останал просто географско понятие, вместо духовно светилище.
Пред олтара на Светите Баташки мъченици
Най-емоционалният и висок момент от посещението бе поклонението в историческата църква „Света Неделя“. Петков и Стамболиев сведоха глави пред иконата на Светите Баташки мъченици. Това не е просто религиозен жест, а акт на държавническо смирение пред величието на саможертвата. Църквата „Света Неделя“ е мястото, където камъкът още помни виковете на невинните и яростта на башибозука. Поклонението пред костите на загиналите е клетва, че тяхната смърт не е била напразна и че имената им няма да бъдат изтрити от учебниците по история по волята на външни фактори.
Светите Баташки мъченици са духовните пазители на България. Техният подвиг превръща малкия родопски град в един от най-мощните символи на българската национална идентичност. Инициативите, предложени от Румен Петков, целят именно това – да извадят Батак от регионалния мащаб и да го поставят там, където му е мястото: в пантеона на европейската и световната история като пример за несломим дух в името на свободата.
Историческата памет като национална сигурност
Планираните събития за 2026 година – от дискусиите до изложбите – са стратегически ход за укрепване на националното самосъзнание. В условията на съвременните хибридни войни, атаката срещу историята е атака срещу суверенитета на държавата. Румен Петков и АБВ ясно дефинират, че защитата на Батак е защитата на самата България. Когато се покланяме на героите от 1876-а, ние всъщност заявяваме своята воля за съществуване днес.
Тези инициативи не са насочени само към миналото. Те са апел към настоящето и завет към бъдещите поколения. Целта е ясна: историческата истина трябва да бъде защитена с факти, документи и постоянство. Батак не е само история – той е урок по достойнство, който България е длъжна да знае наизуст. Предстоящите 150 години от въстанието трябва да бъдат повод не за кухи фрази, а за истинско национално въздигане, което започва оттук, от мъченическата пръст на Батак.