/Поглед.инфо/ БСП излиза от президентските избори и започва подготовката за парламентарните. Успехът на Румен Радев е и неин успех и с него тя придоби самочувствие и увереност, че е способна да спечели и изпълнителната власт – при това внушително и да получи голямо мнознство в следващото Народно събрание. Но това няма да стане от само себе си и с пасивно очакване птичето на успеха само да кацне на рамото й. Изисква се, без съмнение, работа, но и промяна на самата партия, за да бъде тя годна за огромните задачи и отговорността, която историята чрез народната воля ще й възложи през пролетта на следващата година. Времето е кратко, но въпреки това достатъчно, за да е възможно успехът да се подготви, а БСП да види, осъзнае и формулира тези задачи и отговорности и да очертае последоватеелността в тяхното изпълнение и средствата, с които ще ги реши.
Днес обаче вътрешно политическата и геополитическата ситуация е различна (определям я като коренно различна!) дори от тази, която беше преди три-четири месеца. Това изисква да се говори действа по различен от обичайния досега начин. Навлезли сме в друг свят, който налага друг подход към властта и поставя нови цели пред нея. БСП трябва да изведе страната от досегашното й критично състояние на предразпад, да я преведе през труден и мъчителен път, за да я върне там, където й е мястото – в друг геополитически контекст и друга конструкция и настройка на соцално-икономическата политическа система. Тази настройка предполага, а много скоро ще започне и да въвежда други правила и други принципи на общественото устройство и във функционирането на икономиката. Поради това досегашната неолиберална идеология и икономическа доктрина трябва да бъдат отхвърлени и заменени с нови. Предсрочните парламентарни избори ще покажат съгласно ли е българското общество и нацията на такава радикална промяна, както и дали БСП е политическият субект, който ще я осъществи в България. Историята ще пита, но няма да ни спести, каквато и да е нашата готовност и желанието ни, чашата, която ще трябва да изпием до дъно, за да се спаси отечеството ни.
Аз се съмнявам, че партия, която все още се определя като “модерна лява”, въвеждайки пряк избор от всичките си членове и мандатност за участие в ръководните си органи и избиране за народни представители, осъзнава в достатъчна степен какво се случва и какво се иска от нея и знае как да го постигне. Да, времето задължава БСП да се промени, но не козметично, не в подробностите на своето състояние, а същностно, т. е. идеологически и организационно (аз специално вече конструирах един възможен модел в статията „Новото време дойде. Да влезем по-бързо в него”, публикувана в началото на тази седмица в „Поглед.инфо”). За съжаление последното заседание на Националния съвет засилва съмненията. На заклинания и удари във въздуха никой вече не вярва. Те могат за мигда възпламенят аудитория, но не и народа, за да го накарат да повярва, че БСП ще го преведе през пустинята. Аз не виждам съзнание за историческата роля на партията, нито адекватно описание на социално-политическата ситуация в България – да не говорим за набелязване на адекватни и реални средства за постигане на успех на изборите, а още по-малко за радикалното преобразуване на обществения, икономическия и духовния живот. Ако не знаеш откъде тръгваш и закъде ще пътуваш, как ще стигнеш там, за където казваш, че си се запътил? Тук не става дума, подчертавам това, какви ще бъдат данъците, заплатите, пенсиите (за това говорят и обещават дори от ГЕРБ), а за същността на бъдещата държава и държавната политика във всички сфери на живота.
Боя се, че политическото и идеологическото мислене на БСП, а и в БСП, не е на необходимото равнище. То е залиняло и издребняло, изгубило е не само блясък, но живец. Не виждам, за съжаление, сред хората в ръководството на БСП такива, които осъзнават каква отговорност се възлага на БСП, за да отворят очите на хората и поведат държавата към високите цели. Но пък са предостатъчно тези, които отсега потриват ръце и се облизват при мисълта, че ще докопат властта и ще се настанят в нея.
За мене е тревожен начинът, по който вече се говори на такъв висок партиен форум. Опасенията ми са, че се възприема просташкия стил на ГЕРБ и Бойко Борисов, който е уж „народно говорене”, уж достъпно, такова, каквото е у повечето хора, но всъщност е проява именно на залинялата мисъл, на лошия вкус, ниската култура и лошото възпитание. Що за изрази са тези, които Стефан Данаилов, обявен от самата председателка за"сърцето и душата на партията” (откъде накъде, питам аз) под аплодисментите на участниците в заседанието на Националния съвет изплю: „Това, което ни очаква, е мамата си джаса. Няма А, няма Б. Оттук-натам ни очаква дебелият”?
Ако дотам сме я докарали, та „сърцето и душата на партията” говори такива думи, които очевидно се харесват на лидерите на БСП, а и защото това е вече тенденция, май наистина „мамата си джаса”!