/Поглед.инфо/ Подписани са важни споразумения, но проблемите остават

Държавното посещение на руския президент в Казахстан на 27 ноември беше организирано от местните власти като истинско шоу. Улиците бяха украсени с руски знамена и билбордове, посветени на Владимир Путин, а в небето военновъздушните сили на Казахстан проведоха авиошоу, демонстрирайки руския трикольор.

С всичко това Астана ясно се стремеше да демонстрира важността на посещението пред собственото си население и външните наблюдатели. Наистина големи делегации от двете страни участваха във визитата, преговорите се проведоха в „широк“ и „тесен“ формат. Бяха подписани 20 различни документа от различно ниво, включително съвместно изявление на двамата президенти.

За президента Касим-Жомарт Токаев миналите събития със сигурност бяха добър шанс да укрепи собствените си позиции чрез подкрепата на Путин и да демонстрира успехи във външната политика.

Но какво всъщност реално дават изминалите преговори и на двете държави?

Големият транзит

Най-важните документи, подписани в Астана, засягат транзита на руски стоки от Русия към Китай и Южна Азия, модернизацията на контролно-пропускателните пунктове и пътно - транспортната система.

Също така беше съобщено, че е взето принципно решение за изграждането на газопровода Барнаул-Семей-Китай с капацитет 40 милиарда кубически метра годишно за износ на руски газ за Казахстан и Китай. Но окончателните споразумения все още не са подписани в Астана и, както изглежда, се подготвят от технически специалисти.

В допълнение, беше обсъдено съвместното изграждане от Русия, Китай и Казахстан на нови карго терминали, подобни на хъба в Селятино близо до Москва, който се изгражда с участието на „Казахстан Темир-Жоли“ и китайската Xi'an Free Trade Port Construction and Operation. Тези съоръжения трябва да акумулират руски стоки за износ на външни пазари, запълвайки изграждащите се транспортни артерии.

Очертават се две основни направления на транспортна експанзия - към Китай, както и към Пакистан - през Узбекистан и Афганистан. По-рано беше съобщено, че газопроводът TAПИ-2 също може да премине по този маршрут за износ на руски газ към растящите пазари на Южна Азия. Освен това се очаква централноазиатската железопътна линия, която сега достига до афганистанския Мазари-Шариф, да бъде разширена на юг.

Това са доста печеливши двустранни проекти. Те позволяват на Русия да навлезе на пазарите на Китай, Пакистан и Индия и най-накрая да реши проблемите, произтичащи от търговските ограничения със Запада. В допълнение, директният транзит на руски товари до Карачи ще позволи по-нататъшен транспорт на стоки до всички части на света, включително Близкия изток и Африка.

Казахстан очаква изграждането на нов газопровод да покрие нуждите от газ на много региони, които изпитваха недостиг през тази година, както и да привлече руски инвестиции, които са необходими на фона на бюджетен дефицит и други икономически проблеми.

Регионална сигурност

Сред документите, подписани в Астана, бяха споразумения между Министерството на вътрешните работи и министерствата на правосъдието на Русия и Казахстан. Съдържанието на тези споразумения не е обявено официално, но публикуваното заглавие на двустранния меморандум включва „сътрудничество в областта на правното регулиране на дейността на организациите с нестопанска цел“.

Да припомним, че в Русия, Грузия и Киргизстан са в сила закони за чуждестранните агенти, които имат за цел да контролират чуждестранното финансиране на НПО. Освен това последните две държави ги приеха през 2024 г. в отговор на нарастващите заплахи от политически провокации от Запада.

В Казахстан все още не е приет пълноправен закон за чуждестранните агенти, въпреки че има палиативен списък на организациите, получаващи чуждестранно финансиране. Това е помощен инструмент за службите за национална сигурност, позволяващ по-строг контрол върху финансовите потоци на западните агенти.

През цялата 2023-2024 г. имаше слухове за появата на ново споразумение между разузнавателните служби на Русия, Казахстан и Киргизстан за обмен на информация за дейността на неправителствени организации и чуждестранни агентурни медии. Може би „споразуменията от Астана“, официални и неофициални, ще легализират и ще изведат този съюз за борба с чуждестранните агенти на ново ниво.

Вероятно Астана се страхува от нова вълна от цветни революции в Централна Азия, в която Вашингтон явно е заинтересован. Предишната вълна се случи през 2022 г., когато бяха регистрирани мащабни бунтове или заговори за сваляне на правителството в 4 от 5-те държави в региона. Тази година същият Киргизстан отчете предотвратяването на два опита за преврат – през август и ноември.

На фона на нарастващите заплахи от Запада, Астана се опитва да се защити чрез засилване на сътрудничеството с Москва.

Трудна хуманитарна политика

Политическите въпроси фигурират само косвено в резултата от преговорите. Страните като че ли обявиха откриването на алея на „руско-казахстанската дружба“ в Казахстан и съвместно честване на 80-годишнината от Победата. Бяха обсъдени планове за създаване на съвместна комисия от учени по проблемите на общото минало, което предполага, че още има нерешени въпроси.

Страните не коментираха публично този въпрос, но необходимостта от засилване на борбата срещу русофобията и национализма в Казахстан почти сигурно беше обсъдена при закрити врати. Очевидно този въпрос беше повдигнат за първи път по време на посещението на Токаев в Москва през май 2024 г., а първите резултати бяха обобщени в Астана през ноември.

Казахстан наистина направи някои промени в своята информационна политика. На 5 юни държавният съветник Ерлан Карин, който отговаря за идеологията в републиката, призова контролираните медии да спрат атаките въз основа на националност и религия и да не „засилват конфликта по въпроси на външната политика“. Очевидно призивът беше насочен срещу русофобската пропаганда и възхвалата на радикалния украински национализъм, което много проправителствени „лидери на общественото мнение“ допускат в Казахстан.

Това наистина беше последвано от някои промени . Така известният депутат-русофоб Айдос Сарим публично се изказа в подкрепа на развитието на руския език в републиката. Блогърката Жанар Каракозова беше осъдена за русофобска пропаганда, въпреки че подобни престъпления на националисти в Казахстан преди това обикновено бяха игнорирани от властите.

Под административна отговорност бяха привлечени и редица други изявени русофоби. Започнаха да блокират сайтовете на някои от чуждестранните агентурни организации, доскоро спокойно извършващи подривна дейност в републиката.

И накрая, през ноември министърът на културата Аида Балаева публично се отказа от плановете си да се бори с разпространението на рускоезичното кино в републиката, въпреки че преди това открито провъзгласи целта да намали дела на рускоезичното излъчване в Казахстан от 50 на 30% .

Изглежда обаче, че за тези резултати може да се каже: „добри, но не достатъчно“. В Казахстан екстремистите от групата „Eл Tиреги“, която е клон на турската терористична организация Сивите вълци, все още продължават да действат открито и са регистрирани преки контакти на тези нацисти с гореспоменатите Карин, Балаева и Сарим.

В републиката продължава да действа „ Концепцията за развитие на езиковата политика “ , която предполага задължителна „казахизация“ на титулното население, въпреки че руският език е обективно по-популярен в обществото , въпросът за признаването му като втори държавен език постоянно се отлага под надути и измислени предлози.

Няма реална преграда пред русофобската пропаганда в медиите и историческата политика. В републиката са издигнати паметници на един от идеолозите на Туркестанския СС легион Мустафа Чокай , продължават спекулациите по темата за „Гладомора“, за който се обвиняват съветските власти, а от него активно се моделират нови герои. Басмачи от 1920-1930-те години. Няма признаци, че Казахстан възнамерява да подобри ситуацията в тази област.

Инвестиции и образование

Според обявените данни, в момента в Казахстан се изпълняват най-малко 60 големи проекта с руско участие .

Те включват 6 съвместни предприятия за добив и преработка на уран, включително завод в казахстанското находище Буденовское, придобито от Росатом миналата година. Добивът на нефт се извършва и в каспийския шелф с участието на Лукойл. Такива предприятия осигуряват допълнителни суровини за руската промишленост или се реекспортират към пазарите на трети страни, което още веднъж показва ползите за всяка икономика от износа на собствен капитал.

Освен това в Казахстан работят няколко руски производствени линии. Например, Росселмаш произвежда комбайни и трактори в казахстански предприятия, Taтнефт е установил производството на гуми.

Вероятно в редица случаи става дума за изтегляне от територията на Русия на производствени линии, базирани на използването на чуждестранни компоненти, чиито доставки са преустановени през 2022-2023 г. Вътрешното руско производство на същия Росселмаш вече е почти изцяло фокусирано върху вътрешни компоненти, докато старите „ориентирани към внос“ линии и схеми могат да бъдат прехвърлени на територията на съюзните държави.

Освен това Русия продължава да изнася образователни услуги за Казахстан. В Астана бяха сключени споразумения за откриване на училища с руско участие в Жамбилска, Кизилординска и Туркестанска области. Беше обявено и откриването на филиали на няколко руски университета, включително MГИМО и Челябинския държавен университет.

Заедно с това в Астана бяха подписани редица не толкова значителни споразумения за сътрудничество в строителството, медицината и други подобни, подробностите за които не бяха особено разгласени.

За евентуални разминавания в позициите говори отсъствието на редица теми във финалните декларации и изявления за медиите. По този начин не е взето решение по проблема с въведените по-рано по искане на САЩ ограничения върху руските транзакции от казахстански банки. Въпросът за изграждането на руска атомна електроцентрала в републиката остана нерешен и дори беше проведен специален референдум за решаването му.

Нека отбележим, че тези въпроси не могат да бъдат наречени очевидно неразрешими. Например Русия вече е постигнала споразумение със съседен Узбекистан за изграждането на няколко ядрени съоръжения, без да се съобразява с позицията на Запада, и работата вече е започнала. За Астана обаче това засега явно е нереалистично...

Резултатите от посещението

Въз основа на резултатите от посещението на Владимир Путин може ли да се говори за качествено подобряване на отношенията между Русия и Казахстан?

Посещението в никакъв случай не може да се нарече неубедително. Подписани са сериозни стратегически споразумения за развитието на транзитните пътища за руски стоки към Китай и Южна Азия. Има принципни договорености за изграждането на нов газопровод, сравним със „Силата на Сибир“, който ще бъде формализиран официално в бъдеще.

Има напредък в сферата на контрола над чуждестранните агентурни организации, образованието, изучаването на история, медицина, комуникации и др., които сами по себе си могат само да бъдат приветствани.

Но в същото време няма радикално решение на натрупаните проблеми. Гордиевият възел от спорове около проекта за атомната електроцентрала и декларираното от Казахстан спазване на антируските санкции не е разсечен . За тях се мълчи, сякаш те трябва да „преминат сами“.

Напредъкът в борбата с екстремизма и русофобията в Казахстан досега остава много повърхностен, дори само защото за промени в политиката говорят политици, които доскоро следваха антируска линия и говореха от прозападни позиции.

Основните екстремистки организации в страната не са ликвидирани и не са отменени редица русофобски правни актове като „Концепцията за езиковата политика“ или сегашната редакция на „Закона за рекламата“.

Простите декларации за липса на русофобия, направени от официални лица, показват, че те не са готови да признаят проблема, а по-скоро искат да го скрият от външни наблюдатели, вместо да го решат.

Не може да се каже, че в руско-казахстанските отношения всичко е лошо. През 2022 г. Астана помогна на Русия да установи паралелен внос. Сега се откриват нови възможности за сътрудничество в областта на транзита. Реализират се и редица други полезни икономически инициативи. Но проблемите в двустранните отношения остават. Съответно, очевидно е преждевременно да се говори за „пробив“ или „обрат“ в двустранните отношения, използвайки възторжени епитети.

Превод: ЕС