/Поглед.инфо/ Уважаеми читатели, предлагам ви да прочетете внимателно следващото съобщение от сайта на Народното събрание:
,,Народното събрание реши България да изпрати военна и военно-техническа подкрепа на Украйна. Със 148 гласа „за“, 46 – „против“ и един въздържал се парламентът прие проекта за решение, внесен от Министерския съвет. Обемът и видът на въоръжението, което България ще предостави на Украйна, са засекретени.
Актът на парламента е резултат от решението на Народното събрание от началото на ноември, с което беше възложено на Министерския съвет в срок до един месец да внесе проект на решение за предоставяне на военна и военно-техническа подкрепа за Украйна.
Решението предвижда Народното събрание да разреши пребиваването на до 60 лица от въоръжените сили на Украйна, годишно, за участие в модули за подготовка на бойни санитари на територията на България във връзка с провеждане на Мисията на Европейския съюз за подпомагане на Украйна. Предвижда се още участието на до 50 български военнослужещи за обучение за използването на предоставено в рамките на Мисията на Европейския съюз за подпомагане на Украйна въоръжение и техника, на територията на държави членки на ЕС и/или в България.
Участие на до 5 български военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на ЕС за общовойсково обучение в Полша и/или Многонационалното командване за специализирана подготовка в Германия, предвижда решението.
Министерският съвет предлага подкрепата за Украйна да бъде реализирана по два начина. Първият е чрез сключване на споразумение на двустранна основа с украинската страна за предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси. Вторият механизъм за подпомагане на Украйна е чрез принос към Мисията на Европейски съюз за подпомагане на Украйна (EUMAM UA).
Народните представители приеха на първо четене и законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси. Предстои законопроектът да бъде обсъден на второ четене от парламента.” - https://parliament.bg/bg/news/ID/5598 - последен достъп на 10 декември 2022 г.
И така, за оказването на военна помощ на една от страните в конфликта между САЩ и Русия на територията на Украйна са гласували 148 депутати. Против – 46 и един въздържал се...отсъствали 45. Благоразумно и поучително! Преди 81 години при почти същото съотношение в българското НС се гласува обявяването на война срещу Англия и Америка...В заседателната зала на парламента е владеел духът на еуфория. Заседанието завършва с патриотичната песен и химн „Шуми Марица“.
Не обичам аналогиите, но всеки историк знае, че много често приемаме ли ги или не, те напират. И по онова време цяла Европа, начело с нацистка Германия под предводителството на непобедимия Вермахт и гениалният негов фюрер са водили война срещу източния деспотизъм на Русия за защита на евроатлантическите ценности...Войната се води на територията на Украйна.
Това голямо събитие, разбира се, не е плод на случайно хрумване или внезапно избуял ентусиазъм. То има своята предистория. Това е историята на българския фашизъм.
Българският фашизъм се побратими с германския на 1 март 1941 г., след като проведе типичните за всеки фашизъм вътрешнополитически „мероприятия”. Така съвсем закономерно на 13 декември 1941 г. вече бе проведено и много важното фашистко външнополитическо мероприятие - обявяването на война на САЩ и Великобритания .
Нека обаче не забравяме какво направиха предците на „новите” десни, когато преди 75 години викаха „ура”, а уличните им гамени пееха по софийските улици бодрия нацистки марш: „ний ще литнем срещу Англия“. Обявяването на война срещу САЩ и Англия бе оповестено в Народното събрание от министър-председателя Богдан Филов.
Това бе една безумна постъпка, от която, първо - България нямаше никаква нужда и второ - не бе задължена да извърши този акт по силата на Тристранния пакт, подписан на 1 март същата година .
Защо тогава стана така?
Защото така искаше посланикът на нацистка Германия в София Адолф Бекерле.
А нашият посланик в Берлин - Първан Драганов изрично бе предупредил правителството в София, че според клаузите на Тристранния пакт България не е длъжна да следва Германия в обявяването на война на САЩ и още по-малко на Великобритания. Но „народните” представители от управляващото фашистко мнозинство в парламента пееха „Шуми Марица” и викаха „ура”...
На този ден СССР бе пощаден от фашизираните депутати и те не му обявиха война. Но затова пък обявиха война на Комунистическия интернационал.
На същото парламентарно заседание министърът на външните работи на Царство България, кроткият и много добър иначе чиновник Иван Попов, патетично заяви, че е подписал в Берлин т. нар. „Антикоминтерновски пакт” и страната вече и по друга линия бе част от Оста „Рим-Берлин-Токио”...
Кому беше нужно всичко това, след като не сме били длъжни да го правим? Разбира се – на нацистка Германия. А раболепието и нацистките убеждения на властващата тогава политическа върхушка в България довършиха останалото.
За успокоение на общественото мнение бе пусната в обръщение комичната глупост, че войната срещу САЩ и Великобритания няма да е истинска, а само...символична, т.е. война с намигане...
Уважаеми читатели, тези оценки, цялата атмосфера, не ви ли напомнят на днешния ден?
Колко символична се оказа впоследствие тази война, ще видим по-нататък.
Сега нека се върнем назад, за да разберем как този безмозъчен външнополитически акт бе логически завършек на една продажна, нагла и жестока политика вътре в страната.
След разгрома на България в Първата световна война и последвалата я национална катастрофа българската буржоазия бе завряна в ъгъла на политическия живот в страната – всъщност там, където и бе мястото.
Но това бе за кратко. След кървавия деветоюнски преврат от 1923 г. прогерманската българска буржоазия започна да подражава - най-напред на примера на фашистка Италия и нейното дуче Бенито Мусолини, а след 1933 г. и на нацистка Германия.
След установяването на едноличния режим на цар Борис Кобургготскипрез 1935 г. българският фашизъм придоби свои национални черти и с право бе определен от Георги Димитров като монархофашизъм. Самият Богдан Филов уверяваше посещаващите го през 1941 – 44 г . немци, че режимът в България е като в Германия, а царят е нашият фюрер.
Българският фашизъм имаше за образец германския, но си беше наше родно производство - подобен, но не тъждествен с него.
Точно след 2 години, през октомври 1943 г. съюзническите сили на Англия и Америка започват масирани бомбардировки над София. Обявената война престава да бъде символична. И чак на 14 октомври 1943 г., с 91 бомбардировача и 49 съпровождащи ги изтребители, бе извършена първата масирана бомбардировка на столицата ни. Започна изпълнението на съюзническата военна операция с кодовото наименование „Приливна вълна” , траяла до 17 април 1944 г. .
Това първо нападение завари градът съвсем неготов за него - тревогата е била дадена късно и загиват много хора. Лъсва пълната неподготвеност на Царството без цар – България да опази населението на столицата.
Управляващата тогава страната високоинтелигентна монархо-фашистка клика наивно и глупаво вярваше, че „ще ни се размине”, защото нашият „верен в борбата” съюзник ще ни пази от враговете.
Но защо не и заради това, че войната ни с тях е символична, че патологичната ненавист на У.Чърчил към българския народ ще бъде укротена от английския кралски двор? Нали нашият любим „Цар“-предводител е сроден с него по линия на Кобургите ! Тогава дори се пускаха слухове, че докато е жив царя бомбардировки няма да има, ама - на ,той почина и коварните англосаксонци ни нападнаха.
Но нещата бяха много прости - през октомври 1943 г. англоамериканските войски бяха вече дълбоко навлезли в Италия и владееха южната ѝ част, от където самолетите с лекота достигаха България.
Но „златната младеж” на Царството маршируваше по софийските улици и пееше ли пееше - „Ний ще литнем срещу Англия…”.
* * *
Бомбардировката на англо-американските самолети от 14 ноември бе извършена точно две седмици преди първата обща среща на „тримата големи” – Фр.Д. Рузвелт, Й.В. Сталин и У. Чърчил в Техеран.
Защо ?
С тази бомбардировка У. Чърчил подсказа каква ще бъде съдбата на България и нейния пронацистки политически елит след войната. А в Техеран британският премиер се опита да спечели одобрението на Й.В. Сталин за жестока разправа с родината ни. У. Чърчил бе поискал „руснаците да накажат България за нейната неблагодарност към своите освободители”. Той бе ги заплашил, че ще след бомбардировките София ще се превърне в „картофено поле“. Знаменитият отговор на Й.В. Сталин е иначе малко известен на българския народ и до днес : ”Русия ще накаже България така, както любящият баща наказва своя блуден син”... Това не бяха празни приказки. След 5 месеца съветският ръководител удържа на думата си…
След Техеран бомбардировките на англо-американската авиация продължават с нова сила.
Десет дни от първото последва второ – на 24 ноември. След това – на 10 декември, след него - на 20 декември. Отначало съюзниците връхлитаха само през деня, но когато в операцията Кралските ВВС на Великобритания се включиха пълноценно нападенията станаха денонощни.
Най-мощната и най-разрушителна до тогава бомбардировка е извършена на 10 януари 1944 г. Тя е нещо като новогодишен поздрав от набожните англосаксонци към „народа, който си казвал „честито” след баня“.
Нападението е през деня и нощта на 5 вълни. В него участват 220 бомбардировача, между които за пръв път и т.нар. „летящи крепости”. Те са придружени от 100 изтребителя.
На 30 март е извършена още една - най-мощната и последна бомбардировка на София. И още една, последна за страната и за операция „Приливна вълна” - на 17 април 1944 г. След това масираните бомбардировки над България изведнъж секват.
Интересно е - защо?
В началото на април 1944 г. Г. Димитров и В. Коларов се срещат с Й.В. Сталин и го молят да се застъпи пред съюзниците за спиране на безсмисления въздушен терор над невинното гражданско население на България.
Й.В. Сталин се обръща към У. Чърчил с искане това веднага да стане. Така, на 17 април 1944 г. У. Чърчил изпраща един последен поздрав към ненавижданите от него българи – нападнато е летището край Карлово, където изгарят 70 български и немски самолета.
Бомбардировките спират, но те са cвършили своето. Убитите в тях са 1720, ранените – 2071, напълно разрушени са 5232 сгради, частично – 12 567. А финансовите загуби са колосални – 13 млрд и 275 млн лева.
Бомбардировките спират, но У. Чърчил не се отказва от готвеното от него възмездие срещу омразните му българи. Той вече се е споразумял с Г.М.Димитров /Гемето/ Южна България да бъде раздадена на нашите съседи – Пиринска Македония на Югославия, Родопите от Предела до Свиленград и на север до Асеновград на Гърция като компенсация на нанесените им вреди по време на войната.
На Турция, за нейния благосклонен неутралитет към съюзниците, се падала територията на изток от р. Тунджа до Черно море и на север по билото на Стара планина до нос Емине.
Това щеше да се случи с Родината ни, ако Вторият фронт бе открит на Балканите и съюзниците бяха нахлули в България от юг, на което силно се е надявала българската буржоазия – и прогерманска ,и пробританска.
Това щеше да е наказанието от обичните ни днес нови съюзници за решението на нашия фашистки политически елит да обяви война на „Англия и Америка”, макар и символична.
Нашата продажна, тъпа и алчна буржоазия не знаеше, че дори и символичните войни имат своята логика. А историческата логика е безпощадна. Тя доведе страната до 9 септември 1944 г. и страшната опасност от трета национална катастрофа...
Още на Ялтенската конференция (4-11 февруари 1945 г.) съюзниците от антихитлеристката коалиция договаряха териториалното статукво на България.
А след това - на Парижката мирна конференция с думите на В.М. Молотов: ‘българи, бъдете спокойни: нито педя ваша земя няма да бъде отнета”, приключи опасността Родината ни да преживее още една национална катастрофа.
Потомците на вдъхновения фашистки хор на 25 Обикновено Народно събрание днес премълчават всичко това. Този път, но без акапелно пеене, депутатите от 48 НС също така вдъхновено решиха за ,,символичното” ни участие във войната на Изток - в Украйна…
In memoriam:
67 народни представители от 25 НС – от почти всички, с изключение на малобройната опозиция – подкрепят България да обяви война на Англия и Америка. Тези 67 са осъдени от Народния съд на смърт.
В 48 НС 148 депутати одобриха непрякото участие на България в съвременната „символична“ война в Украйна, а 46 – против и един въздържал се.
Уважаеми читатели, в изнесените данни – нищо лично.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com