/Поглед.инфо/ Емануил Йорданов е на 54 години. Бивш депутат от СДС и министър на вътрешните работи (1999 – 2001 г.) в правителството на Иван Костов. В момента работи като адвокат. Разговаряме с Йорданов за актуалната политическа обстановка у нас.

-   Г-н Йорданов, как гледате на служебното правителство? То отнесе доста критики до момента – че Близнашки е комунист, че има представители на Протестна мрежа и т.н.

-   За мен това е правителство с твърде неясен профил и тези упреци, които се отправят към него, до известна степен не са лишени от основание.

-   Как възприемате премиера проф. Близнашки?

-   Възприемам го като мой колега, все пак и аз съм юрист. Мисля, че е доста грамотен човек, но с неособено последователно политическо поведение. Струва ми се, че заемането на този пост едва ли ще му бъде от полза за в бъдеще.

-   Дали става за управленец?

-   Много е рано да се каже. Нека да видим как ще се развият нещата, но това, което прави впечатление в началото, е, че правителството е шампион на двойния аршин. От една страна се твърдеше, че нямало да бъдат допускани хора, които били свързани с Държавна сигурност, а от друга – изведнъж се появява Ваньо Танов, който е „гвоздеят” в новото управление и който е човек, много ясно свързан с ДС. Освен това скандалът „Мишо Бирата” се прави опит да се неглижира, което е абсолютно невъзможно, тъй като Танов би трябвало да отговори на първо място на въпроса – защо не е обжалвал решението на Административен съд-София град, с което е отменена негова заповед. Като адвокат мога да ви кажа, че държавните учреждения в почти 100% от случаите обжалват. А тук – в един твърде сериозен случай, изведнъж се оказва, че няма жалба и едва ли не Танов се опитва да се оправдае със собственото си бездействие. В същото време за Ваньо Танов излиза, че е позволено всичко – и да е доносник на ДС, и да има такива скандали в миналото, а една млада жена, която е съдия в АССГ, не беше назначена за зам.-министър на правосъдието само защото баща й бил Величко Адамов.

-   Говорите за Аглика Адамова...

-   Да, това е нещо, което няма нищо общо с демокрацията и мисля, че и Протестна мрежа, и всички останали, които са свързани с протестите, би следвало да заемат някаква позиция. Защото навремето бяха много активни, а сега са изключително тихи.

-   Има различни служители - агенти, офицери, които са били в ДС? Какво знаете за дейността на Ваньо Танов в Държавна сигурност?

-   Няма никаква представа за това, но тук говорим за един деклариран принцип. Самият Плевнелиев заяви, че няма да бъдат назначавани хора, свързани с ДС. А това беше нещо, което се твърдеше и от Бойко Борисов преди време. А в крайна сметка мисля, че за никого не е тайна, че това правителство има достатъчно сериозна връзка с Борисов и ГЕРБ.

-   Как си обяснявате тази връзка? Защо Бойко Борисов дърпа конците на служебния кабинет?

-   Според мен президентът Плевнелиев е президент на ГЕРБ и на Бойко Борисов. Припомнете си нощта след изборите, когато Борисов заяви – „магаре да бях издигнал, и него щяха да изберат”.

-   Йордан Бакалов стана служебен вътрешен министър. Той обади ли Ви се за съвет, Вие сте бил на този пост.

-   Ние сме работили с него в миналото като народни представители от СДС, но откакто е на този пост, не ме е търсил.

-   Вие всъщност още в СДС ли сте?

-   Не, аз напуснах в момента, в който партията започна да обслужва интересите на ГЕРБ.

-   Когато напуснаха хората, сформирали „Синьо единство”?

-   Преди това. Аз напуснах сам, а капката, която преля кофата на търпението ми, беше случаят, в който СДС предложи от името на ГЕРБ човек за Конституционния съд (Галя Гугушева – б.а.).

-   И то, доколкото си спомням, това бяха депутати-националисти, които всъщност нямаха нищо общо със СДС.

-   То беше ясно. Тогава Бойко Борисов извика председателя на СДС по това време (Емил Кабаиванов – б.а.) в Министерски съвет. Очевидно му е дал кандидатурата и през него тя стига до въпросните народни представители, имам чувството, че не им помнят и имената.

-   Коя формация е алтернатива тогава на статуквото, което управлява в последните години?

-   Струва ми се, че момента единственият избор за десния избирател е Реформаторският блок с всички възражения, които имаме към него.

-   Редно ли ще е обаче реформаторите при една коалиция след изборите да допуснат Бойко Борисов да е отново премиер?

-   Няма вариант, при който спечелила партия да бъде принудена от друга формация да не избере лидера си за министър-председател. Все пак има някакви елементарни правила в политиката. Каквито и възражения да имам към управленските практики на ГЕРБ и Бойко Борисов, не мога да отрека правото на Борисов да се кандидатира за министър-председател, ако неговата партия е първа политическа сила. Това са правилата на играта.

-   Твърдо?

-   Да! Който не иска Бойко Борисов да е министър-председател, нека спечели изборите и да си направи правителство – като съответно лидерът на тази партия ще стане и премиер. Но ако оставят нещата в този вид, при който Борисов да може да печели избори и то след като миналата година е бил гонен с камъни от властта, значи...

-   Хората го харесват, това е неизбежно просто.

-   Трудно ми е да кажа кой колко го харесва, нека си припомним как си отиде ГЕРБ от властта. Мисля, че ако сега се върнат втори мандат, следващото напускане на властта ще бъде още по-тежко и от първото.

-   Дори и ако управлението е съвместно с реформаторите?

-   Ако се случи съвместно управление на ГЕРБ и Реформаторски блок, реформаторите имат два пътя – единият е да отстояват много категорично демократичните принципи на управление и да принудят ГЕРБ да променят начина, по който управляват държавата, така че да не се повтарят ексцесиите от предния мандат. Или другият вариант е Реформаторският блок да се самоубие, изпълнявайки всичките прищевки на ГЕРБ.

-   Кое е по-вероятно според Вас – ГЕРБ и реформаторите или ГЕРБ и ДПС да бъдат в общо управление?

-   Мисля, че и двата варианта са еднакво възможни, но какво ще се случи зависи от резултата на изборите. На първо място - как ще гласуват хората, и на второ – как ще бъдат преброени бюлетините.