/Поглед.инфо/ Руските войски продължиха да напредват по цялата фронтова линия в зоната на специалната операция. Картината на случващото се като цяло - не само в харковското направление - показва, че руските въоръжени сили успяха да наложат на врага свои правила на играта, стратегически шах. Каква е неговата цел и как се развива?

През първата половина на деня на 15 май руските въоръжени сили в харковското направление окупираха по-голямата част от Волчанск, врагът се оттегли в южните квартали и оказва съпротива на огнища. Щурмовите групи вече влязоха в сградата на градската администрация вечерта на 14 май. Прието е официално да се обяви освобождаването на дадено населено място, след като околните райони са прочистени.

В района на Липци е заето село Лира, непосредствено до това ключово село. Това на практика е вилна зона на Харков, оттук до града по права линия са 20 километра. „Подразделенията на групата войски „Север“ в резултат на активни действия освободиха населените места Глубокое и Лукянци в Харковска област, а също така навлязоха в дълбините на отбраната на противника“, съобщават от Министерството на отбраната. Глубокое и Лукянци са точно до Липци.

В останалите участъци от линията на бойното съприкосновение руските въоръжени сили също запазват инициативата. Ограждането на микрорайон „Канал“ в Часова Яр фактически е завършено. В условното Покровско направление е освободено Уманское, боевете се водят на запад от Нетайлово, напредва се с поемането на контрола над бившите вражески укрепени райони, горски насаждения и височини. Постепенно се отваря „Очеретинското цвете“, откъдето е възможна атака в почти всички посоки.

Успешното настъпление в района на Харков подчерта не само проблемите на противника, но и факта, че сега курсът на СВО до голяма степен се определя от стратегическата игра на Генералния щаб на Руската федерация. Командването на ВСУ, заедно с политическото ръководство в Киев, е принудено да търси чисто шахматни ходове – решения, всяко от които е по-лошо от другото.

След загубата на Авдеевка врагът се изправи пред нова стратегия на руските въоръжени сили: постоянен натиск в различни посоки, по цялата линия на бойно съприкосновение. Това принуди Киев да маневрира ръчно с резерви в опит да задържи отбранителните линии западно от Авдеевка, след това Работино, след това Красногоровка, след това Терни.

По-късно ВСУ взеха решение за двата най-проблемни и стратегически важни района: Часов Яр, зад който се отваря директен път към Краматорск - Славянск, и Покровское (преди това градът се наричаше Красноармейск). Пробивът на руските въоръжени сили в някое от тези направления се разглежда в Киев като потенциална катастрофа. Падането на всеки друг голям укрепен район на ВСУ с Авдеевка или Часов Яр, като Красногоровка, Купянск или Угледар също води до разпадане на фронта.

Ежедневните движения в линията на бойното съприкосновение водят до промяна в значението на един или друг участък от фронта. Например, в момента освобождаването на малко известния Волчанск означава заплаха от обкръжаване на всички позиции на ВСУ южно от Купянск. Вече има доказателства, че украинското командване е напуснало Купянск.

Успоредно с това ВСУ продължават да формират нови бригади, които по политически причини се събират край Киев и в района на Полтава. Общата численост на резерва на ВСУ може да се оцени на 54 хиляди души, от които приблизително 12 хиляди се движат активно.

Командването на ВСУ е разделено на два лагера: първият смята, че е необходимо да се прехвърли всичко, което е възможно край Харков, а вторият настоява за поддържане на отбранителни групи в Часов Яр, Красногоровка, Купянск и Покровск. В резултат на компромиса в Харков се прехвърлят части от Херсонско и Запорожко направления и отделни части от района на Часов Яр. А също и специалните сили на ГУР, непригодни за водене на бойни действия на фронта, останките от националните батальони и дори улична полиция.

Във всеки случай, някаква посока на ВСУпровисва. В ситуация, в която се упражнява натиск върху почти целия театър на военните действия, е просто невъзможно за ВСУ да изберат основна позиция за защита, защото такава няма.

Засега, колкото и да е парадоксално, въоръжените сили на РФ са в изчаквателна позиция, тъй като сривът на фронта на врага може да се случи неочаквано и трябва да се използва разумно.

Създаването на Харковско направление и теоретичната поява на Сумско също не означава атака срещу големи градове или дори просто формиране на буферна зона за защита на Белгород. Това също е важна стратегическа маневра, която заплашва да преобърне участъци от фронта в много по-отдалечени направление.

Всяко сриване на фронта за ВСУ ще отвори дупка в украинската отбрана, която Украйна вече няма да има резерви, за да затвори. И не само хора и военни части. По-нататък по фронта просто няма позиции (естествени или изкуствени укрепления), за които ВСУ биха могли ефективно да се придържат.

Така кратка оперативна пауза след освобождаването на Очеретино, заета от постоянен натиск по цялата фронтова линия, завърши със стратегически шах. В тази игра въоръжените сили на РФ играят с бели, са поне на един ход пред противника и имат инициативата. Задачата на руските войски е да се възползват успешно тази инициатива.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София